Вежди Рашидов - Пуританът

В поредица от силуети вестник “Труд” ще представи на прощаване министрите от кабинета в оставка

Вежди Рашидов в момента е министър на културата в оставка. Преди няколко дни при откриването на неговата изложба с ранни рисунки в галерия “Средец” в някои медии се появи съобщение, че той се оттегля от политиката. Това не отговаря на истината, става въпрос за погрешно изтълкувани негови думи.

“Най-лошото е, че сме все проклети. Това, което ми се случва, не го пожелавам на никого. Можем да се разминаваме в позиции, в мисли, но когато става дума за живота... Животът няма нищо общо с враждите, животът е подарък от Бога.”

Изказването на Вежди Рашидов е от клиниката в Германия, където той бе преди година за лечение на рак на гърлото. За миналия му рожден ден Светлин Русев, Емил Стойчев, Любен Генов, Захари Каменов, Николай Янакиев, Свилен Блажев, Крум Дамянов и Валентин Старчев наредиха своя рисуван и изваян “Поздрав за Вежди” - тяхната честитка с пожелание за здраве. Година по-късно Вежди връща жеста и изказа на колегите си огромната си благодарност с една малко по-нестандартна изложба, много лична и съкровена.

Пуритан е човек, пречистен от догми и предразсъдъци - религиозни, светски и духовни. Вежди е точно такъв - голямо дете, което говори, каквото мисли и голям творец, който прави това, което смята за изящно и говорещо. Освен това пуши пури, но това е само в кръга на шегата.

Преди години Вежди Рашидов няма ден, в който да не изпуши поне четири-пет пури. При това задължително кубински. “Само сериозни пури пуша, иначе няма смисъл - пояснява. - И наистина не мога без нещо да ми дими в устата. Започнах с пурите преди осем години и в никакъв случай не бе от келешлък - просто при тях димът не се гълта. Преди това пушех по три-четири кутии цигари на ден, вече ми пречеше на дишането... Постоянно усещах никотиновия глад - събуждах се нощем, за да изпуша бързешком по две-три цигари. Затова смених стратегията.”

След заболяването лекарите му налагат ограничение на тютюна.

Вежди е на друго мнение: “Свещено право е човек да избере как иска да умре. Аз искам да умра, пушейки”, каза той преди време.

Ако срещите със смъртта правят човек по-силен, Вежди е Херкулес.

“Мама загина при катастрофа. Издъхна в ръцете ми. Изживях невероятен шок. Помня, че много трудно понесох смъртта й”, с насълзени очи разказва министърът на културата.

На погребението й е пълно с народ, с много цветя, които хората трупат върху тялото й. Невръстният Вежди стои до ковчега, плътно до баща си, и наблюдава купчината цветя, която постоянно се увеличава и закрива майка му. “Толкова много я обичах, толкова силна бе болката ми, че изревнувах майка си от цветята. Бях се вкопчил за нея в ковчега, не исках да я пускам да я погребват. И когато започнаха да я спускат надолу, пет-шест човека ме хванаха, издърпаха ме и в ръцете ми остана сноп от цветя, както съм ги сграбчил. И когато я пуснаха в гроба, изпитах ревност и отвращение към тези цветя. Намразих ги! Дълги години след това не понасях цветя, само фикуси, зелени. На жена ми Снежка й костваше 15 години усилия да ме накара да приема цветни цветя... Затова пък сега непрекъснато ги садя в градината”, спомня си Рашидов.

“Брат ми почина млад. Преди 24 години. Аз бях на 31, той - на 36. Издъхна в ръцете ми. След смъртта на майка ми, която загубих като дете на 11 години, раздялата с брат ми беше поредният жесток удар.”

Вежди дарява роговиците от очите на покойния си брат, за да се възвърне зрението на пострадал при инцидент миньор. Прави го, въпреки че вярата му не позволява това. Християнин проглежда благодарение на човечен мюсюлманин.

“Помня баща ми, който беше миньор по онези времена. Прекръстиха го Лефтер - благозвучно гръцко име. Аз пък трябваше да доказвам, че името Вежди съществува в песен, песен за Веждю войвода”, спомни си Рашидов. По време на възродителния процес Вежди отива и го откарва с кола, за да го спаси от репресиите.

Признание?

“В музеите по света например имам над 20 творби, а в Националната ни галерия само две. В София нямам дори един реализиран паметник. А от съюза на художниците съм изгонен преди 20 години. Е, иначе е факт, че произведенията ми стоят редом до тези на Пикасо, Шагал, Кандински, Дали...”

След всичките удари на живота Вежди обобщава:

“Обърна се философията ми, няма да се ядосвам, ще се опитам да продължа да правя добро. Благодарност не чакам, ние сме такъв народ, мерси няма да получа. Важно е съвестта ми да е чиста. И ми е чиста.”

Пуритан!

Търговци в храма

Скулпторът твърди, че има хора, на които никога не би продал своя творба. Естествено, не посочва имена, но казва нещо на пръв поглед (само на пръв поглед) парадоксално - че е отказвал да продаде, защото след като е посочвал цената “някои сноби” решавали да му дадат... повече пари. “Аз винаги съм казвал - не! Защото това е опит да бъда купен и аз самият.”

ЗА НЕГО

Говори каквото мисли

Човек с неспокойна гражданска съвест, по характер е импулсивен и трудно се сдържа да не каже това, което мисли. Това, разбира се, предизвиква у мнозина отрицателни реакции, в повечето случаи за истината му плащат не с любов, а с омраза. Неговият талант, неговата световна известност и неговата извънредна популярност у нас събуждат у някои невъздържана завист, особено озлобени към него са хората, лишени от талант

Стефан Цанев, писател

Нежен, грижовен, обичлив и състрадателен човек

Един много чувствителен, много нежен, много отговорен човек. Като съпруг е прекрасен, всеотдаен, грижовен, обичлив и състрадателен. Изключителен човек, да е жив и здрав!

Д-р Снежана Бахарова,

съпруга

Бих направила

дует с него

Приятел ми е, много си го обичам. Няма друг скулптор или художник, който да е така отворен към музиката и да пее толкова хубаво. Пее със страст! Бих направила дует с него - и двамата харесваме гръцките песни. Има и безумно добро чувство за хумор. За мен хората, които са лишени от това чувство, са бедняци.

Йорданка Христова,

певица

Eдин от неокласиците на нашето време

Българският артист Вежди Рашидов е наредил себе си и своята страна сред най-високите върхове на културата на XX век, сега и завинаги. Това, което прави, е прекрасно, докоснато от експресионизма.... толкова е завладяващо. Той е толкова силен като излъчване, толкова могъщ... Очевидно е колко много културни пластове присъстват в творбите му. Той е един от неокласиците на нашето време.

Световноизвестният френски скулптор Сезар