Грешките, допуснати в областта на миграцията и икономиката в ЕС, трябва да бъдат коригирани, каза премиерът на Унгария
Либералите се ръководят от имперски манталитет, основан на абсолютизма. Днешният Европейски съюз не е нищо друго освен въплъщение на тази идея
Брюксел, вместо да подпомага напредъка на унгарския народ, като че изпитва радост да блокира унгарските кандидати за постове
“Попречихме на идеологическите горили да заемат ръководните постове”, заяви преди седмица унгарският премиер Виктор Орбан в традиционната си реч пред унгарската общност в Тушнадфюрдьо, визирайки Манфред Вебер и Франс Тимерманс, без да ги споменава по име. “Чрез “сложни маневри” успяхме да предотвратим избора на кандидата на Джордж Сорос за президент на Европейската комисия и избрахме майка на седем деца”. По-късно, говорителят му Золтан Ковач поясни, че Орбан искал да каже “герили”,тоест партизани, а не горили, но публиката беше напълно наясно какво точно има предвид унгарският премиер.
Тушнадфюрдьо (на румънски Байле Тушнад) е малко селище - балнеокурорт в югоизточния край на Трансилвания, където ежегодно се провеждат фолклорни фестивали. Преди 100 години този край е откъснат от унгарското историческо землище и “подарен” на Румъния от победителите в Първата световна война. Но и днес близо две трети от населението принадлежи към унгарската етническа общност на сїкеите (секлерите). Орбан не пропуска фестивалите и избира Тушнадфюрдьо за място на поредните си програмни послания.
В речта си миналата събота той каза, че Унгария е поела по верния път, финансово и социално е стабилна, но е застрашена от “външни опасности”, една от които е изборът на неподходящи хора на ръководни постове в Европейския съюз. Най-важните стратегически решения трябва да се приемат от Европейския съвет, който се състои от министър-председателите на отделните държави, а не от Европейската комисия.”Европейската комисия трябва да действа като изпълнителен орган на договорите и да се откаже от политическия си активизъм. Тя не е политическо тяло, не е в нейната компетентност да приема програми и въобще няма правомощия да организира политически нападки срещу държави членки.”
Според унгарския премиер ЕС трябва да изостави идеята за европейски социализъм и да се върне към идеята за конкурентна европейска икономика. Успешни икономики, като тези на Полша и Чехия, трябва да бъдат подкрепяни. Обсъжданата на европейско ниво Концепция за независим от заетостта базов доход, трябва да бъде отхвърлена. Вместо това, необходими са работни места, всеобщо намаляване на данъците, премахване на бюрократичните правила, насърчаване на инвестициите и създаване на работни места, а не налагането на политики на строги икономии. Защо се дават пари за мигранти, а на европейските семейства не се предоставя финансова помощ така, че да имат повече деца?
От опитите да бъдат налагани либерални демокрации по целия свят, унгарският премиер извежда обоснованото предположение, че в същност се цели налагане идеологията на либералния интернационализъм така, че да бъде създадена либерална империя. Либералите се ръководят от имперски манталитет, основан на абсолютизма. Днешният Европейски съюз не е нищо друго освен въплъщение на тази идея.
Говорейки за страната си, Орбан припомни ситуацията, наследена от правителството му, когато през 2010 г. дойде на власт. Тогава по-малко от половината от икономически активното население носи огромната част от тежестта: при 3,6 милиони работещи е имало само 1,8 милиона данъкоплатци.
Той определи тази ситуация като “продължителна и неудачна форма на самоубийство.” Докато днес, заетостта е нараснала на 4,5 милиона души и всички плащат данъци. Сред наследените проблеми, за които премиерът говори, са отчаяната ситуация с дълга и упадъкът на културната идентичност. “Идеята за принадлежност към нацията изчезваше; унгарските общности зад граница не бяха в състояние да устоят на асимилационния натиск, който тегнеше върху тях; влошено бе положението в редовете на полицията и армията, във физическите им възможности за защита на суверенитета. Трябваше да преосмислим взаимовръзката между обществото и отделната личност и да я поставим на нова концептуална основа.”
Какво е положението днес: една евросъюзна държава с население от 10 милиона, успя да се измъкне изпод планината на дълговата зависимост; да възстанови икономическия си суверенитет; растежът є да е по-висок от този на либералните демокрации; да отхвърли успешно миграцията, за да защити семействата и християнската култура; да обяви програма за национално обединение, за възраждане на нацията; да създаде общество на християнската свобода; и въпреки либералните обструкции, въпреки либералния дух на времето - да оцелее срещу международния насрещен вятър и наистина да успее. За всичко това обаче са необходими смелост и единство.
“Днес Унгария върви към обещаващ курс: стабилни финанси, намаляващ дълг, силен растеж, увеличаващи се заплати, укрепване на малките и средни предприятия, нарастващ брой на семействата и енергично изграждане на нацията.” А Брюксел, вместо да подпомага напредъка на унгарския народ, като че изпитва радост да блокира унгарските кандидати за постове в Европейския парламент. Това, каза унгарският премиер, е “отчаяна, третокласна политика”.
“Неолибералите ни мразят, продължи Орбан, защото в Унгария им напомняме библейската мъдрост: “Не прави на другия това, което не искаш да ти правят на теб.” Докато в либералната система е разрешено всичко, което не вреди на свободата на отделната личност, макар често да вреди на други... И в същото време, либералите се опитват да налагат различен смисъл на нелибералната демокрация като отстъпление от демокрацията...”
Антитезата на либерализма, според Орбан, е нелибералният начин на мислене, при който интересът на индивида за свобода не трябва да надделява над интересите на общността. Човек е нелиберален, когато защитава границите си, защитава националната си култура и отхвърля външни намеси и опити за изграждане на империи.Нацията е културно-историческа детерминирана общност.
В този смисъл унгарският премиер подчерта, че трябва да се промени начинът на организация на европейското общество, но като се поддържат рамките на пазарната икономика и демократичните правни и политически институции. “Това означава “да” на демокрацията, “не” на либерализма!”