Виновният или виновните за войната в Украйна

Осем години не стихват военните удари срещу областите Донецк и Луганск, отнели живота на над 14 000 жертви

За втори път след Втората световна война Европа е свидетел на мащабна военна интервенция. Европейците са стреснати. Международната общност - изненадана. Кой или кои са отговорни за поредния акт на насилие?
Факт е, че в Украйна бе извършен, с груба външна намеса, преврат и властта мина под контрола на крайнодесните сили. Тяхната първа грижа е подлагането на многомилионното руско население на брутален дискриминационен режим, насилие и терор. Има призиви на бандеровци, сред които и бивш украински премиер, за пълно физическо унищожаване на руското население в Украйна. Осем години не стихват военните удари срещу областите Донецк и Луганск, отнели живота на над 14 000 жертви. А техният единствен “грях” е, че са се родили и искат да живеят с руско национално съзнание. Разбира се, колкото и да са разтърсващи тези аргументи, те не могат да оправдаят извършената от руска страна военна интервенция срещу една суверенна страна. И затова грубо нарушение на международното право Русия ще понесе своята отговорност.

Справедливостта и обективността при анализ на международни събития налага и незаобиколимия въпрос: а само Русия ли е виновна за войната в Украйна? Не носят ли отговорност и тези, които с изключителна последователност, поддържани повече от три десетилетия груби провокации и безпардонно нарушаване на всякакви двустранни и многостранни договорености, успяха да хвърлят в братоубийствена война два изключително близки народа? Не носи ли отговорност прослойката глобалисти, която от началото на 90-те години на миналия век води крайно враждебна антируска политика, обявявайки Руската федерация за враг номер едно на Запада? Дори и в период, когато Русия се намира в тежка социално-икономическа и политическа криза и дори е пред разпад. Какъв враг може да бъде тя и да заплашва единствения на планетата могъщ военен съюз - НАТО? И защо в този критичен за Москва период глобалистите, които безспорно определят външната политика на САЩ и на европейските им съюзници, наложиха разширяването на Атлантическия пакт до границите на Русия? Освен това те успяха да я обкръжат с многобройни военни бази, включващи най-модерни ракетни комплекси, от Балтика до Кавказ. А военните учения на натовските страни са вече почти ежедневие и в пъти повече от тези през годините на Студената война. И срещу крайно войнственото и изключително рисковано предизвикателство Русия е длъжна да не реагира. Дори, според глобалистите, няма право да укрепва отбранителния си потенциал.

А как реагира Вашингтон по време на избухналата през 1962 година Кубинска криза? За няколко ракетни комплекси и 2700 съветски войници, разположени на кубинска територия, намираща се на 90 мили от американския бряг, САЩ бяха готови да взривят планетата.

Какво всъщност преследват глобалистите с враждебната си антируска политика, след като съветският модел е заменен с крайно извратен капитализъм?

Отговор на този въпрос дават редица международни анализатори, политически наблюдатели и политици. Особено откровена е г-жа Мадлин Олбрайт: ,,Русия има прекалено много богатства. Това е несправедливо”. И още едно изказване: ,,Русия има прекалено много богатства за една отделна страна”. 

Недвусмислено, според бившия държавен секретар на САЩ “справедливостта” налага тези богатства да се изземат. Как? Единственият начин е със сила, т.е. чрез война! Тя може да стане реалност обаче само при американско военно превъзходство или нанасяне на внезапен военен ядрен удар срещу Русия, който да парализира реакцията й за адекватен отговор. Особено място военните стратези на глобалистите отделят на страните от Източна Европа, както и на държави от бившия Съветски съюз, които са в непосредствена близост до най-важните военно-административни и икономически центрове на Русия и ги правят лесна мишена за унищожаване и разгром на руската държава. А влизането на Украйна в НАТО още повече ще улесни бързата победа в една война, защото ракетите срещу Русия ще летят само 5-7 минути. 

Отчитайки тази смъртоносна заплаха надвиснала над Руската федерация, отчаяната съпротива на Москва срещу членството на Киев в Алианса е обяснимо. Тя дори прилича на поведението на човек, притиснат до стената и обречен на гибел, който полага неистови усилия да се спаси.

За войната в Украйна е отговорен и Европейският съюз, чиито институции и лидери се държат като ръководители не на най-голямата икономическа формация на планетата и на континент, който над три хилядолетия е център на човешката цивилизация, а имат поведение на колониална администрация. Защо допускат Вашингтон да се откаже от американо-съветския договор от 1987 година за забрана на ракетите с близък обсег на поразяване, който бе в интерес изключително за сигурността на Европа? Защо след като четири водещи западни държави - САЩ, Великобритания, Германия и Франция не приеха кандидатурата на Полша и Унгария за членове на НАТО, депозирани през 1991 година поради договореността в Москва да не се разширява Алианса на изток от река Одер, Западът се отметна от този договорен ангажимент и допусна този страховит военен съюз до границите на Русия? Кой позволи тази скандална антируска провокация? Какви сили застрашаваха сигурността на бившите съветски съюзници и републики, след като Москва бе тази, която ги освободи от своята зависимост още през 1989 година? Русия, чувствайки своята уязвимост и открита заплаха за своята сигурност, упорито настоява и дори моли да се спре курса на разширяване на НАТО и особено приемането на Украйна.

Позицията на САЩ, т.е. на глобалистката прослойка е твърда. Главозамаяни от победата в Студената война, те се държат високомерно, пренебрежително и арогантно към целия свят и особено към Русия. Но как се държат лидерите на Европейския съюз - Франция и Германия в тази крайно напрегната обстановка? Защо не охладиха амбициите на Киев за членство в Алианса, позовавайки се на договореността от 1991 г., в която са били част от участниците? Ако правителствата поне на една от двете държави имаха куража да спрат глобалистите от безумния ход за разширяване на НАТО на изток, то днес светът нямаше да бъде свидетел на една братоубийствена война.

Отговорност за ставащите драматични събития носят и украинските управляващи. Цели осем години те поощряват една неистова антируска омраза сред украинския народ. Тя най-ясно се изрази в свръхамбицията на Украйна да бъде вкарана в НАТО и да бъде включена в плановете за унищожаване на Русия. Необяснима е за непредубедения наблюдател тази ненавист на една върхушка към народ, благодарение на чийто героизъм бе спасена както тя, така и украинския народ, чиято територия е обявена за “жизнено пространство” на нацистка Германия. А след Втората световна война Москва създаде най-голямата украинска държава в нейната история. Исторически факт е, че украинците никога не са споделяли робската съдба на българския народ, а са били част от най-висшия управляващ елит на Руската империя и Съветската държава. Макар че Османската империя връща развитието на България със столетия, не е имало и няма български политик, който да насажда омраза към турците и турския народ. Вероятно майдановци и бандеровци не могат да простят на руския народ приноса му в разгрома на нацистка Германия - техният идеал вдъхновител. 

Трябва още веднъж да се подчертае, че отговорността за войната в Украйна на глобалистите, ръководството на Европейския съюз и украинските управляващи в никакъв случай не снема вината на Кремъл за инвазията в една суверенна държава. За това Русия ще си понесе последиците от това недопустимо нарушение на международното право. А европейските политици трябва да преосмислят своята роля и задължения към Европейския съюз. И то много сериозно.