Висок ръст и на заплатите, и на печалбата. Как се получава?

В годините на прехода е натрупана голяма несправедливост в заплащането на труда

Почти редовно представители на работодателски организации ни облъчват с оценки за уж драматичното изоставане на производителността на труда (ПТ) от бързия ръст на заплатите. От това следва страховитият извод за възможна декапитализация на икономиката и заплаха за стабилността на развитието й.

Очевидното внушение е, че увеличаването на разходите за труд намалява масата на печалбата и ограничава възможностите на фирмите за инвестиции. Единствено сравнителната динамика на брутния вътрешен продукт (БВП), ПТ, работната заплата и печалбата позволяват да се види дали при реалната динамика на посочените макроикономически показатели съществува такава опасност.

Каква е реалността? В тази конструкция вярно е само това, че сам по себе си ръстът на заплатите през последните десетина години е висок. Както показахме в статията от 12. 07. т.г. във в. „Труд“, когато нещата се разглеждат в дълговремения икономически контекст на периода на изграждане на капиталистическата икономика, сравнителната динамика на ПТ и работната заплата се представя по съвсем друг начин. За 26 години ПТ се увеличава с 39 % (1989-2016 г.), а реалната работна заплата е само 86 % от нивото на 1989 г. От тези числа следва, че ПТ изпреварва реалната работна заплата с 60 %. Особено внимание заслужава фактът, че до преди 10 години работната заплата изоставаше около 2 пъти от ПТ. Това, което става сега, само частично коригира посоченото драстично изоставане. За същия този период размерът на БВП се увеличава с 20 %, а БВП на човек - с 48 %. Реалната работна заплата изостава сериозно и от двата показателя. При това развитие най-силно изпреварващ работната заплата е показателят за масата на печалбата.

И тъй като през последните 10 години е постигнат най-интензивния ръст на заплатите в частния сектор (това е коректно, тъй като изпреварват с 20-25 процентни пункта увеличението им в обществения сектор), толкова по-интересно е да се види каква е динамиката в сравнителен план на БВП, ПТ, работната заплата и печалбата през годините след рецесията. Приемаме 2010 г. за базисна, тъй като показателите отразяват въздействията от срива на икономиката през 2009 г. За 2018 г. използваме стойностите за БВП и приходите от корпоративни данъци, заложени в Бюджет 2018, а за работната заплата е предвиден средногодишния за периода ръст от 7,3 %. Постъпленията от корпоративните данъци измерват масата на данъчно обложената печалба.

В така приетата времева рамка 2010-2018 г., динамиката на разглежданите показатели е следната: БВП нараства с 47 %, средната номинална заплата в частния сектор - със 76 %, масата на печалбата - с 93 % (всички показатели - в текущи цени, което ги прави съпоставими).

Красноречива картина, която опровергава всички внушения за опасностите от ръста на заплатите. Да, този ръст средногодишно е 7,3, но при печалбата темпът е още по-висок и изпреварващ – 8,6 %.

На логично възникващия въпрос защо високият ръст на заплатите все още не затормозява ръста на печалбата, отговорът е: досегашното изоставане на заплатите бе драстично и това създава доста широко пространство за ускорено увеличаване на разходите за труд без вредни въздействия за икономиката. Напротив, освен че е справедливо, това прави персонала мотивиран и заинтересован от повишаване конкурентноспособността на фирмата. Ще действа и като един от основните фактори за намаляване емиграцията на квалифицирани работници.

Многократно на страниците на „Труд“ след 2004 г. с разчети, използващи информация от ЕВРОСТАТ, съм доказвал, че в годините на прехода е натрупана голяма несправедливост в заплащането на труда. За да не звучи абстрактно, за критерии може да се използва първичното разпределение на дохода между труда и капитала, осреднено за ЕС и сравняването с тази пропорция в България. Сравнението е още по-удачно, ако се прави с Еврозоната, където са предимно държавите, представляващи европейския социален модел. Един от изразите на това разпределение е отношението на средната работна заплата към БВП на човек (БВП по паритет на покупателна способност, заплатите - индексирани с ценовите равнища). В България това съотношение се отклонява от средното за ЕС над два пъти (в отделни години - до два и половина пъти) в ущърб на заплащането на труда). Простичко казано, за единица съпоставима производителност, за единица съпоставим резултат у нас се заплаща над два пъти по-малко. Както виждаме, нашият капитализъм е различен от европейския. Зад това развитие стои предприемаческото съсловие, подпомагано от държавата. В годините на прехода чрез комбинацията от инфлационен данък, законодателни решения и ограбване на държавата се стигна до рязка промяна на пропорциите на разпределение на дохода. Резултатът от това е, че въпреки увеличаването на националния доход, реалната работна заплата продължава да бъде все още под нивото на 1989 г.

Необходимо е да се подчертае, че постигнатото увеличение на заплатите не е резултат от някаква тотална промяна в социалната философия на масата от предприемачи (има изключения), а е наложено от условията на пазара на труда - от нарастващия недостиг на работна ръка, особено за редица професионални и квалификационни групи, със средно и висше образование. Някои икономисти виждат в това опасност за прегряване на икономиката. И ако предприеманите от държавата и бизнеса мерки за подготовка на необходимите на икономиката квалифицирани кадри дадат резултат, задържането на тези хора опира основно във въпроса за заплатите.

Резултат на очертаната динамика на заплати и печалба е стъпка в изменение на първичното разпределение на дохода между капитала и труда в полза на труда. Тази стъпка е около 20 % от разстоянието, което има да се преодолява, за да се изравним с осреднената за ЕС пропорция. Близка по размер е и положителната промяна при показателя за компенсация на наетите (в процент към БВП, текущи цени) - с около 5 процентни пункта за периода.

Какво от реализираната печалба се реинвестира? В годините след рецесията нивото на инвестиции (към БВП) е ниско. България е на шесто място (средногодишно ниво около 20 %) в групата на страните приети в ЕС през 2004 и 2007 г. Образувалата се инвестициионна дупка със срива на чуждестранните инвестиции след 2008 г. не бе запълнена чрез ръст на вътрешните инвестиции. Това обяснява и продължителната депресия. Постигнатите през последните три години темпове на растеж се дължат основно на ръста на потреблението.

С отчитане на чуждестранните инвестиции за периода, използваният кредит, парите от оперативните програми и средствата от амортизации, участието на печалбата във финансиране на инвестиции може да бъде определено като скромно. При положение, че данъчно обложената печалба през последните години е между 21-23 % от БВП, едва малко над половината от нея отива за инвестиции.

А останалата част от печалбата? Използването й може да се види в следните няколко направления: първо, според преки и косвени показатели, през този период интензивно нараства т.нар. луксозно потребление (луксозни имоти в страната и чужбина, скъпи коли, яхти, самолети и др.), в това число и в годините на свиване на потреблението на домакинствата, по който показател известно време бяхме рекордьори в ЕС; второ, решаващата част от отчитания всяка година няколкомилиарден ръст на депозитите има за източник именно печалбата. Структурата на депозитите показва, че само 5-6 % от депозитните сметки генерират около 90 % от прираста на спестяванията. Вместо да се реинвестира, значителна част от печалбата се натрупва от банките; трето, доколкото около 35 на сто от добавената стойност се произвежда в чуждестранно контролирани предприятия, част от печалбата се изнася.

Повече от ясно е, че само със самодостатъчната финансова стабилност няма да излезем от дупката на последния в ЕС. Малко инвестираме, по иновации сме на опашката, най-бавно се движим към средноевропейското равнище, водим по всички негативни показатели. Държавата трябва да се насочи към решително използване на достатъчно известни и прилагани от други страни политики за стимулиране на инвестиционната активност. Което не омаловажава и не снема задачите за осигуряване върховенството на закона за всички и борбата с корупцията.