Вносът на репички по-контролиран от горивата

6 млрд. лв. загубила държавата от контрабанда на бензин и дизел за 5 г.

Кои са най-често използваните схеми за източване на ДДС при вноса на горива за българския пазар? Защо мерките на държавата не дават ефект? Защо този сектор за милиарди левове от икономиката ни е оставен встрани от приоритетите на официалната власт? На тези и още много въпроси „Труд“ дава отговор в новата си поредица „Пробойните в пазара на горива“.

В следващите няколко дни на читателите на вестника ще бъде представено разследване, което показва как контрабандата сериозно изкривява пазара на горива. От това страдат всички - легалните доставчици; държавата, която търпи колосални загуби, и крайният потребител, въведен в заблуда, че когато купува на малко по-ниска цена, получава качествено гориво.

В първата част от специалната поредица на светло са извадени най-разпространените порочни практики, които буквално съсипват сектора и оставят огромна дупка в бюджета. Показано е как държавата за пореден път бяга от решаването на този проблем, вместо най-сетне да потърси решение. А както ще видите в тази първа част, то съвсем не е сложно. Става въпрос за промяна на едва няколко текста, които са подзаконови.

Вносът на репички и моркови е по-контролиран от този на горивата, показа разследване на „Труд”. Оказва се, че в Наредбата за фискалния контрол като стоки с висок риск от нелегален внос и укриване на ДДС са включени всякакъв вид зарзават, ядки, скариди, калмари и миди „Сен Жак”, но горивата, чиято контрабанда по данни на Министерството на финансите се изчислява на над 1 млрд. лв. годишно, не подлежат на този контрол.

Официалното оправдание за липсата им в този списък е, че горивата са акцизна стока и се наблюдават от митниците. Фактите обаче показват, че те наистина само се наблюдават и често не се контролира какви количества и с какво качество се внасят.

Данни на финансовото министерство показват, че само през 2015 г. събраният ДДС от горива се е стопил близо пет пъти - от 1,4 млрд. лв. на 293 млн. лв. (виж таблицата), а потреблението на бензин, дизел и пропан-бутан се е увеличило с 241 млн. литра. Това означава, че разликата от 1,2 млрд. лв. е потънала в джобовете на фирми, специализирани в ДДС измамите.

За да се промени това положение, е нужно само премахването на една алинея в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След това финансовият министър може само със заповед да вкара и горивата в този списък на стоки с висок фискален риск. Така ще има двоен контрол - митнически и данъчен, ще се събират обезпечения за дължимия ДДС при влизането на петролните продукти в Република България и със сигурност в хазната ще влизат повече приходи.

„Близо 6 млрд. лв. е загубила държавата от контрабандата на горива само през последните пет години, в които управляваха три правителства, а за близо 30% от потребяваното гориво не се внасят данъци”, заяви пред „Труд” Емил Димитров-Ревизоро, който бе член на временната анкетна комисия, изясняваща фактите за конкуренцията и изкривяването на пазара на горива в 43-тото НС.

Той цитира доклад на финансовото министерство от 2015 г., според който средногодишното потребление в България на дизел е 3,4 млрд. литра, платените налози са за 2,2 млрд. литра, а загубите за хазната от нерегламентираните доставки и продажби на течни горива се оценяват на 1,2 млрд. лв.

„Данните са актуални и сега, защото проблемът не е от вчера. Паралелно вървят и най-различни схеми за източване на ДДС, а системата между НАП и митниците не работи ефективно”, обясни Ревизоро.

Димитров е категоричен, че контрабандата и кражбите на ДДС при горивата могат да се спрат, но никой не го прави. И това ясно личи от данните на Министерството на финансите и Агенция „Митници”.

От 2006 г. досега акцизите на бензина и дизела са увеличени съответно със 180 лв. и с 216 лв. за 1000 литра, или общо с 396 лв., като в същото време разликите в потреблението на горива през годините са малки. По всяка финансова логика, след като е увеличен акцизът, а потреблението остава еднакво, би следвало държавата да събира и повече пари в хазната. Но вместо това приходите по това перо започват да намаляват.

Например през 2008 г. събраният акциз от горива е в размер на 2 млрд. лв., а в годините до 2014-а намалява и е между 1,7 и 1,9 млрд. лв. Леко повишение има едва през 2015 г., но и то не компенсира разликата от увеличения акциз, защото дизелът, от който се събират над 72% от акциза, е само с 5 млн. литра повече в сравнение с 2008 г.

В. „Труд” поиска справка и от Агенция „Митници” какви контрабандни количества горива са заловени през последните 10 години и на каква стойност се изчислява загубеният от държавата акциз. Оттам ни предоставиха данни само за последните шест години - от 2011 до 2016 г. От справката става ясно, че най-много заловено незаконно внесено гориво е имало през 2011 г., а страната ни е загубила от него 1 млн. лв. акциз.

През останалите пет години родните митничари са успели да хващат средно по 400 000 литра нелегално гориво (което е около 13 автоцистерни по 30 000 литра). Данните показват още, че всички усилия на Агенция „Митници” в борбата с контрабандата на горива през 2015 и 2016 г. се равняват на 618 000 лева.

Така при контрабанда за 1 млрд. лв. митниците събират средно едва по 300 000 лв. акциз на година (или по 821 лв. на ден).

В същото време само за една година разходите за заплати и осигуровки във ведомството, което издържа 3300 служители, са увеличени с 5 млн. лв. до 68 млн. лв. за 2017 г.

Втора част от поредицата ПРОБОЙНИТЕ В ПАЗАРА НА ГОРИВА „Нелегалното гориво влиза в България през 8 пристанища“ четете утре

СХЕМИ ЗА ИЗТОЧВАНЕ НА ДДС

С продажба на фактури от бензиностанции без ПОС терминал

Най-лесно се краде ДДС, когато има вратичка в закона. Например никой не задължава бензиностанциите да имат ПОС терминал. Това позволява на собствениците да продават фактури на регистрирани по Закона за ДДС фирми, които имат нужда да осчетоводят фиктивни разходи, така че данъчните да им върнат ДДС.

Срещу услугата собственикът на бензиностанцията получава половината от върнатия ДДС, т.е. 10%. В повечето случаи данъчните не хващат измамата, защото не правят проверки на кого са издадени фактурите. Липсата на ПОС терминал пък не позволява да се засече дали точно тази фирма е зареждала гориво на бензиностанцията или гражданинът Х. Ако има ПОС, тогава плащането минава през банка и веднага осветява колко ДДС трябва да се плати.

Схемата се прилага в по-малки населени места, където рядко купувачи изискват фактура, и това позволява на търговеца да сваля цените на горивата, като краде от държавата.

Това обаче не е радостна вест за крайния потребител, защото същите тези малки бензиностанции участват и в други схеми, при които продават некачествено дизелово гориво с повишено съдържание на сяра, което не отговаря на изискванията на ЕС за качеството на горивата. А това според експерти в бранша може сериозно да повреди двигателя на автомобила.

С вътреобщностно придобиване* от данъчен склад в страна членка на ЕС

От НАП разкриха пред „Труд”, че в една от най-често използваните схеми за укриване на ДДС от търговия с горива участват регистрирани у нас данъчни складове за съхранение на горива, т.нар. вложители - фирми наематели, които срещу определена такса държат в тях горива под режим на отложено плащане на акциз, както и буферни фирми.

В повечето случаи фирмата вложител получава гориво от данъчен склад в Гърция или Румъния до данъчен склад в България, с който е в договорни отношения. Когато освобождава стоката за потребление на българския пазар, плаща дължимия акциз, а горивото се продава на буферна фирма, която го препродава на бензиностанция в страната. За да се избегне внасянето на дължимия ДДС, фирмата вложител осчетоводява фиктивни покупки на стоки и услуги на почти същата стойност, на която е продала горивото. Фактурите се вземат от фирми, които попадат в графата „липсващ търговец” - фирма, която съществува, докато върви измамата, и след това се закрива или продава на някой без никаква собственост и доходи.

* Вътреобщностното придобиване най-общо може да бъде приравнено на досегашния режим „внос” от държави членки на Европейския съюз.

С фиктивен износ към страни от ЕС

Подставени фирми осчетоводяват фиктивни доставки за страни от ЕС, най-често за Румъния и Гърция. В същото време гориво, преработено в наши рафинерии, се продава без касови бележки и фактури на вътрешния пазар в България, а по документи горивото се води изнесено за страни извън ЕС. По-често обаче под формата на обществени поръчки некачественото гориво стига до обекти, които никой не контролира - училища, болници, детски градини и т.н.

С пре­хвърляне на фирма на клошар

Друга схема е, когато фирми вложители в продължение на няколко месеца имат активна търговска дейност, натрупват несъбираеми задължения към държавата за стотици хиляди левове и накрая прекратяват дейността си или прехвърлят собствеността на клошар. След това същите хора правят нова фирма, която действа за известен период по същата схема и отново бива прехвърлена.

Решение

Нови депутати пишат доклада на комисията за горивата

Документът трябваше да е готов още на 15 януари

Въпреки че трябваше още на 15 януари да излезе докладът от дейността на временната анкетна комисия за изяс­няване на фактите за конкуренцията и изкривяването на пазара на горива в 43-тото НС, такъв все още няма и няма изгледи това да се случи скоро.

Комисията бе създадена в края на октомври. Повечето й заседания бяха проведени при закрити врата, където представители на петролния бранш, митниците, НАП, ГДБОП и ДАНС изнесоха данни за състоянието на пазара на горива, контрабандата, както и схеми на ДДС измами.

Депутатите решили да прехвърлят отговорността на следващия парламент, призна пред „Труд” председателят на комисията Валентин Николов.

Едва след изборите новоизбрани депутати ще влязат в тази комисия. Има вариант те да изготвят доклад на базата на събраните данни и факти, но има вероятност те да поискат ново изслушване на всички участници.

От НАП признаха:

И данъчни складове въртят измами

В много случаи измамите с горива през последните години са ставали през акцизни данъчни складове и фирми вложители в тях (виж схемите за източване на ДДС).

По данни на Агенция „Митници” в България има регистрирани 118 такива склада и до момента няма нито един отказ за издаване на лиценз.

От Националната агенция за приходите са установили, че най-често вложителите въртят ДДС схемите със знанието на складодържателя.

След промените в закона за ДДС от август 2016 г. досега фирмите вложителки са намалели с 600. Преди седем месеца бе въведено изискването търговци, които извършват доставки на горива, въвеждат такива от страни от ЕС или освобождават течни горива за потребление, да предоставят обезпечение в пари, държавни ценни книжа или банкова гаранция за срок от една година.

От НАП признават, че през първата година на въвеждане на мерки, ограничаващи контрабандата, ефектът е видим, но след това измамниците много бързо измислят нова схема.