Врява и подрипване върху мотики

Либералната демокрация е изродена от антиутопични натрупвания и е в терминална фаза

Всичко, което се лепи като петно върху Пеевски, неизбежно се лепи и върху Доган

Димитър Главчев пак ще е служебният премиер. Президентът Радев му препоръча да направи някои промени в кабинета, те едва ли ще са значителни. Може да бъде сменен само вътрешният министър в съгласие с препоръката на президента да се свали политическото напрежение и поетия от Главчев ангажимент „да оправдае очакванията на всички“.

Както писахме за досегашното служебно правителство, по същество то е евроатлантическо, каквато беше сглобката на ГЕРБ, ППДБ и ДПС, защото в него са добре представени и трите структури. Такъв ще е характерът и на следващото и с друг вътрешен министър. Задачата на сглобяемите е и следващото редовно да е със същия характер.

Как да я решат обаче? Много трудна задача поначало предвид политическата среда у нас и в Евросъюза. Неразрешима от трите предвид вътрешното им идейно-политическо, морално-психологическо и организационно състояние.

Каквото е и в изпадналите в безвремие т. нар. големи демокрации, бъркотия от горещи емоции и користна пресметливост, възпалени мисли и цинична отмъстителност. Споходени от разнообразни ускоряващи се кризи, от които не намират спасителни изходи. Което и там и тук води до безизходици, прави ги объркани, колебливи, непоследователни, нерядко и агресивни.

Специалистите и дори просто политически грамотните люде виждат политическа катастрофа, в която водещият проблем е състоянието на туземния политически „елит“. Каквито и ляво-либерални, десноцентристко-депесарски комбинации да правят, те са минирани със скандали и издържат ден до пладне. И очевидно не са им виновни нито президентът, нито Конституцията.

Избирателите са силно недоволни от управлението, но същевременно не желаят нови избори. Това е резултат от самозлепоставянето на активно участващите в избори партии. Както и от качеството на партийците в тях, особено на лидерските им екипи. Особено от зле прикритите противодържавни и накърняващи основни национални интереси стратегии за управление.

В древен Китай управниците намерили оригинално решение как да се отървават от вините и грешките си. Всяка година в селището наемали някой младок, който за добра плата да ги поеме върху себе си. Заставал той в определен ден на площада и който минел край него можел да го оплюе, наругае, шамароса или удари с тояга, оцапа с мръсотии или само да го докосне, за да му предаде греховете си. После той поемал по пътя си, след година за целта наемали друг.

Номерът на древните управници е прилаган в най-различни варианти в много други страни по света и чак до наши дни. Например козела за отпущане Азасел, който представлява Сатана (Левит 16:15-22 ).“Жертвен козел“ е когото посочват да поеме вината за дадено бедствие или нещастие. За такъв може да се посочи човек или група хора, държава или цял народ.
Основен и много често използван трик в пропагандните мероприятия. Особено натрапчиво се прилага от паникьосани малодушни политици и управници в кризисни моменти или периоди. От хванати в крачка или заловени да бъркат в меда властимащи и ползващи. От провалили се и настъпили една или повече мотики в политиката некадърници.

Гледахме такива масови представления с катастрофичен характер през 1997-а и 2001-а. Ето и сега т. нар. политическа „класа“ се представя презряна от избирателите, объркана и тревожна, неспособна дори да излъчи служебно правителство за предизборно администриране в страната. Врява и подрипване върху едни и същи мотики. Ненаучили важни уроци от синините по лицата си.

Рефлекторно дирят да посочат „козел за отпущане“, различни предлагат. Румен Радев от няколко години са си харесали за Азасел, Владимир Путин им е подаден за дежурен като Сатаната. Не им се получават тези манипулации обаче.

Не работи в тяхно изпълнение добрият стар пропаганден трик, не им хващат вяра мнозинството българи. Защото се убедиха, че тези в политическата „класа“ са се сдушили на користна основа. Че са си дружина, макар не винаги вярна и сговорна, но с общи и различни от народните интереси. Без реално политическо съперничество обаче не е възможна градивна управленска политика.

Наложената у нас либерално-демократическа политическа система видимо е в криза още към края на 90-те години на миналия век, двадесетина години по-късно вече се е компрометирала и в Северна Америка, и в Европа, и почти навсякъде по света. Изроди се поради неолибералните обществата, където се прилага.

Днес тя е в терминалната си фаза. Партиите не работят ефективно, отърсили са се от всякакъв идеологически пълнеж, с вътрешно кадрово безсилие, объркване и дандании. Процесите в ДПС у нас са показателни в тази посока. Въпреки комфортното си политическо съществуване досега, обгрижвани максимално от САЩ, ЕС и Турция, с трайно осигурен електорат и гарантирано присъствие във всички власти.

Но ДПС е естествено подложено на обективните ерозиращи партиите разрушителни процеси. Един Делян Пеевски беше достатъчен, за да се разтърси до основите и се отворят сериозни рани. До най-голяма степен поради етно-религиозната му същност, заради която му беше осигурена досега позитивна дискриминация. Да бъде извън скоба в политическия процес у нас.

Такива партии се разбиват отвътре. Така стана с БКП/БСП, със СДС. Зам.-председателят на ДПС Джейхан Ибрямов твърди, че Пеевски е изключен от движението, че той и групичката му не са проблем за него, но очевидно не е така. Възможно е хората около Ахмед Доган да се справят с „феномена“ си, но ще берат доста кахъри преди това.

Защото е техен продукт, Доган си го отгледа и дундурка дълги години в политиката и бизнеса, направи го образец за забогатяване чрез политическа дейност. Той формално е сложен за председател с личната публична протекция на почетния председател и всичко, което се лепи като петно върху него, се лепи неизбежно и върху протежиралия го.

Илхан Кючук, евродепутат от ДПС, е обезпокоен от сигнали от граждани, че е оказвана подкрепа на Делян Пеевски от депутати и кметове на ГЕРБ. „Верни ли са твърденията, че Пеевски управлява и ГЕРБ“, пита той лидера на ГЕРБ Бойко Борисов! Пита, защото и много други питат и отговори очакват.

Не е розово и в ГЕРБ, Борисов очакваше заради сглобката да паднат дори до 5%, вече са на 8% от имащите право на глас...
Пеевски атакува наляво и надясно, ще засегне не само ДПС и ГЕРБ. Играейки го пръв евроатлантик в републиката, заклет душманин на Путин и дерибеите в ДПС, борец за права, свободи и справедливост сред народонаселението. Едва ли ще спре да клейми „мистър Кеш“. Решен е да цапоти докрай, ако Доган не склони някак да се договори с него.

Макар по-далеко и много по-високо, но партийно-политическата драма в САЩ е с подобен терминален характер. Докато там не се разреши по един или друг начин, оздравителни процеси няма да тръгнат и в другите страни от НАТО. Затова донякъде е и войната в Украйна. Както очаквахме, с евроатлантически кабинет ще караме и след 5 ноември.