Труд
Автор:
Павлина Живкова
1 270 000 са българите с инсулти, тумори, и психиатрични диагнози
Починалите за една година са над 33 000
Всеки трети човек страда или е страдал в някой момент от живота си от мозъчно заболяване. Спектърът на тези заболявания е твърде широк - инсулти, туморните образувания, психиатрични диагнози. Това съобщи чл.-кор. проф. Николай Габровски по време на кръглата маса “Мозъчните заболявания - предизвикателства и решения”. Тя бе организирана от фондация “Съвет за мозъчно здраве”, чийто председател е проф. Габровски.
На форума бе подчертано, че мозъчните заболявания са не само една от водещите причини за смъртност, но и за живот с увреждания. Водещи лекари в областта на неврологията, психиатрията и неврохирургията смятат, че е време да се създаде Национален план за мозъчно здраве.
Проф. Габровски подчерта, че 179 млн. души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но броят им вероятно е далеч по-голям, тъй като граничи със състояния, които не се дефинират като болести. Като пример бяха посочени хроничното безсъние или хроничното главоболие, които влияят върху качеството на живот.
Проблемите сега и преди 10 години са почти едни и същи - невролозите в страната са около 800, поставени са в не добри финансови условия, тъй като клиничните пътеки са много недофинансирани, липсват желаещи да специализират неврология, подчерта академик Иван Миланов, директор на Многопрофилната болница за активно лечение по неврология и психиатрия “Св. Наум”. Той обясни, че неврологичните заболявания са много сериозен проблем. Акад. Миланов припомни, че през последните години се създадоха терапии за заболявания, които бяха нелечими, но забравяме по-елементарните заболявания, каквато е хроничната мигрена - бич за жените над 50-годишна възраст, посочи още той.
За ръст на психичните разстройства предупреди заместник-председателят на Българската психиатрична асоциация проф. Георги Ончев. Според него това се дължи на по-добрия начин на живот, заради който е снижен прагът на фрустрация. Друга причина е употребата на дрога, което води до зачестяване на психични заболявания, посочи още той. Паралелно с този ръст, инвестицията в психичното здраве остава нулева, припомни проф. Ончев.
“Преките здравни разходи за лечение на мозъчни заболявания глобално възлизат на 1,14 трилиона долара годишно. В Европа за мозъчни заболявания се разходват 800 млрд. евро годишно. Икономическата цена на неврологичните заболявания се очаква да нарасне значително с нарастването на населението и стареенето. Непреките разходи, включително загуба на производителност и разходи за болногледачи, представляват 50% от общата икономическа тежест. Проучвания сочат, че подобряването на превенцията, лечението и рехабилитацията, може да спести над 4 трилиона долара в световен мащаб до 2030 г.”, съобщи здравният икономист Аркади Шарков.
В България, по данни на Brain Health Atlas, мозъчните заболявания, които оказват най-голяма тежест върху обществото, са инсултът, неврологичните и психичните разстройства. Загубените години живот, коригирани с инвалидност (DALYs), вследствие на мозъчни заболявания в страната към 2021 г., възлизат на близо 853 хил. Срадащите от мозъчни заболявания у нас през 2022 г. наброяват над 1 270 000 случая, а броят на починалите, вследствие на тези заболявания през същата година, е над 33 000. По данни на НСИ общият брой починали българи през 2022 е 118 814, което означава, че 28 на сто (или почти всеки трети) са си отишли от мозъчни заболявания.
С 84 млн. лв. от плана за възстановяване
Пловдивският бе открит това лято
През юни бе открит един от шестте центъра - този в УМБАЛ “Свети Георги” в Пловдив.
По Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени над 84 млн. лв., с които у нас да бъдат изградени Центрове за ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови болести. В първоначалния вариант със средствата трябваше да бъдат направени 10 такива в страната. Към момента обаче са планирани шест, обясни зам.-министърът на здравеопазването доц. Петко Стефановски.
“Те ще обхванат цялата страна. Три ще са в София - в УМБАЛ “Св. Анна”, в УМБАЛСМ “Пирогов” и УМБАЛ “Св. Иван Рилски” и по един в Пловдив - в УМБАЛ “Св. Георги”, във Варна - в УМБАЛ “Св. Марина” и в Плевен - в УМБАЛ “Георги Странски”, каза доц. Стефановски.
Един от тези центрове - този в Пловдив, вече е факт. През юни тази година той бе открит в УМБАЛ “Свети Георги”. В него се лекува всички мозъчно-съдови заболявания, с акцент върху исхемичните инсулти.
Междувременно през август здравно министерство обяви обществена поръчка за апаратура за оборудване на строук-центровете. В трите от тях в столицата и във Варна се предвижда да се създадат и обучителни центрове.
Според обществената поръчка, апаратурата за шестте болници е за 84.878 млн. лв. без ДДС или за 101 млн. с ДДС. Крайният срок за подаване на оферти в тьрга на МЗ изтече на 9 септември, а доставката на апаратурата се очаква около средата на следващата година. Обществената порьчка бе по 17 обособени позиции. Част от тях са за 5 симулатора за обучение за интервенционални ендоваскуларни процедури в сферата на ангиографията, 6 ядрено-магнитни резонанса 1.5 тесла, от които 4 са за нуждите на центровете за обучение, а два за лечение. Също така, ще се осигурят 6 многодетекторни компютьрни томографа, 5 бипланови ангиографски системи за извършване на невро-рентегнологични ендоваскуларни процедури и 66 легла.
Невролозите в България не са малко, може би има не съвсем правилно разпределение в различните части на страната и концентрация в големите градове, но това не е само при невролозите.
Медицинската наука, медицинската практика, както и техниката увеличават своя капацитет и благодарение на това се откриват доста нови заболявания, имам предвид най-вече от групата на редките болести. От друга страна благодарение на подобрение на диагностиката се откриват повече пациенти, които са с известните досега болести.
През 2016 г. по данни на НЗОК са отчетени 52 000 исхемични инсулта, а през последните две-три години са около 42 000, което означава, че има намаляване с около 20 %, което, разбирате, че не се случва просто ей така.
Промяната на начина на живот, както и промяната на продължителност-та на живота води до това, че някои заболявания, които сме срещали по-малко и по-рядко, сега ги срещаме повече и по-често. Не на последно място е и по-добрата диагностика - т. е. ние вече можем на по-ранен етап да диагностицираме заболявания, които по-рано просто пропускахме, а това не означава, че те са били част от статистиката.
В днешния ден фокусът е върху мозъчните заболявания. Отворихме по-широко спектъра, защото болестта е едно състояние, което се лекува от лекари, но има състояния, които са гранични и представляват проблем за качеството на живот на индивида, а в някои случаи представляват и социално значим проблем. Най-простият пример, който може да се даде и който е широко разпространен, е с безсъние, главоболие, тревожност.
Някои състояния, които се приема, че не са истинска болест, ако не се лекуват и не се обгрижват по правилен начин, могат да се превърнат в заболяване, което вече изисква по-сериозна намеса, т. е. границите са доста по-широки.
На въпрос на “Труд news” достатъчни ли са парите за профилактика и лечение на мозъчните заболявания, проф. Габровски каза, че парите никога не са достатъчни, но са повече, отколкото са били. Голяма част от средствата бяха инвестирани по правилен начин, с което се подобри много нивото и технологичната обезпеченост, подчерта проф. Габровски.
Това, за което трябва да се мисли е как разходването на средствата да бъде по-ефективно, допълни той.
В болница “Пирогов” през последните години се инвестира доста и смятам, че ние имаме не просто добре оборудвани неврохирургии, но те са обезпечени с добре подготвени специалисти и като цяло нивото на неврохирургичната помощ, която се предоставя през последните години е по-добро, отколкото е било преди 10-15 г., подчерта проф. Габровски.
България е на първо място по смъртност от мозъчно-съдови заболявания, а това води до много следствия и проблеми за здравната, социалната и икономическата система. За здравната система води до ежегодно повишаване на средствата за лечение, покачват се и разходите за лекарства. В социалната сфера се увеличават разходите за ТЕЛК, а в икономически аспект се покачват разходите на държавата, които се заделят, а отсъствията от работа намаляват и БВП. Обикновено с един болен с инвалидизация върви и един здрав, който съответно му помага. Важно е да се подчертае, че има и болни, които нямат възможност да се върнат на работа, което след себе си води до две неефективни икономически единици.
С помощта не само на институциите, но и на неправителствените организации и на бизнеса в лицето, както на работодателските организации, така и на организациите, в сферата на здравеопазването - фармацевтичните компании, компаниите за медицински изделия, би следвало да изработят стратегия за мозъчното здраве. Впоследствие би следвало тя да бъде одобрена от Министерството на здравеопазването и постепенно да започнат да се изпълняват стъпките в нея. Това вече се случи с една стратегия - за онкологичните заболявания, по която за съжаление, пари все още няма заделени.
