В понеделник Симитли и Кресна обсъждат екооценката на лот 3.2 на автомагистралата
Петте варианта на трасе за изграждането на най-сложния участък от автомагистрала „Струма” през Кресненското дефиле, които „Труд” представи поотделно в свои материали преди седмица, ще бъдат разгледани в понеделник от местното население в общините Симитли и Кресна. Това ще стане на обществено обсъждане на Доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за подобряване на трасето на лот 3.2 на автомагистралата между Крупник и Кресна. Според експертите от Министерството на регионалното развитие, Камарата на строителите в България (КСБ), Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) и част от еколозите, които проучват участъка на терен, най-добре обоснован от екологична, социална и икономическа гледна точка, е т.нар. Източен вариант. Той разделя движението на две самостоятелни и раздалечени едно от друго пътни платна. В посока Гърция трасето преминава по съществуващия път I-1 (Е-79), а за София е по нов терен на изток от Кресненското дефиле.
„Този вариант позволява осъществяване на гъвкаво проектиране. С него няма да бъдат засягани площи от защитените зони, ще се облекчи положението в Кресненския пролом и няма да се натоварят западните склонове на Пирин”, обяви пред вестника зоологът проф. Николай Начев, който извършва проучвания в района. Вариантът предвижда рехабилитация и укрепване на път Е-79, с реализация на мерки за опазване на биологичното разнообразие.
„Всички експертизи, с които разполагаме, клонят към Източния вариант, защото другите предвиждат много висока цена, която няма откъде да се изплати, а този, за който говорим, може да бъде осъществен в рамките на 800-900 млн. лева. За нас като строители това е тежък участък, но ние ще го изпълним, опазвайки максимално околната среда”, обяви за „Труд” инж. Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите. По думите му най-скъпият вариант на трасе е за изграждането на дълъг тунел, чиято индикативна стойност е около 3 млрд. лв. Прогнозната стойност на останалите варианти на трасе е около 1 млрд. - 1,8 млрд. лв.
От АПИ припомнят, че ако България не успее да реализира цялостно проекта лот 3.2 на АМ „Струма”, държавата ще загуби над 1,5 млрд. лв., които трябва да възстанови на Брюксел и за вече изградените, разплатени и въведени в експлоатация 69 км от магистралата. Това са отсечките Долна Диканя – Дупница (16,78 км), Дупница – Благоевград (37,48 км) и Сандански – Кулата (14,7 км), които са изградени със средства от ОП „Транспорт” 2007-2013 г. По думите на експертите, за да не се случи това, през 2018 г. трябва да има избран изпълнител, а реалното стартиране на строителните работи трябва да започне през 2019 г.
Инж. Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите:
Това е пътят с най-много жертви
В понеделник очаквам активност от страна на местното население. Има доста въпроси от бизнеса, от жителите за начина по който минава трасето през Крупник и т.н. Някои се притесняват, че трябва да се пресича магистралата, други, че не могат да развиват семейния си бизнес, а всички тези въпроси са предвидени и за тях има решение. В Източния вариант, например, се предвижда на входа и на изхода при Крупник и Кресна да има изнесени пунктове за търговия, които ще са на огромна площ. Опасността България да загуби пари не е най-големият проблем, ако започнат безкрайни обжалвания. По-страшно е, че това е пътят с най-много жертви в България и колкото повече се бави новата магистрала, толкова повече животи ще изгубим.
Апостол Апостолов, кмет на Симитли:
За 10 дни събрахме над 6000 подписа
При нас има огромен интерес към общественото обсъждане и всички сигнали до мен са, че
т. нар. Източен вариант е най-добрият. Ясно и видно отвсякъде е, че това е единственият вариант. Местният бизнес е спокоен, говоря за мнозинството, защото винаги има и такива, водени от непазарни интереси. В понеделник ще си покаже. Най-важно е здравето на хората и искаме час по скоро да се почне магистралата, за да спрат трагедиите в Кресненското дефиле. Само за 10 дни сме събрали над 6000 подписа в подкрепа на незабавното строителство на магистралата. Освен, че ще опази десетки животи, този процес ще съживи икономически целия регион.