“Всичко без коз” в БНТ

Тази буря ще прерасне в криза , ако не се внесе яснота накъде поема обществената телевизия

Уважаеми читатели, от днес всеки понеделник ще предлагаме на вниманието ви коментар за случващото се по ТВ екраните в България от известния телевизионен журналист Иван Гарелов. Първият му текст е за скандала в БНТ покрай предаването „Денят започва с култура“. Но по-важен според него е въпросът накъде върви БНТ като обществена национална медия.

Нямах никакво намерение да бъда арбитър на скандала в БНТ. Първо, защото наскоро бях кандидат за генерален директор и може да изглеждам като пристрастен. Второ, защото нито един от спорещите не е прав. И трето, както обикновено става напоследък у нас, всички спорят, но никой не знае за какво. Но тъй като започвам рубрика за медиите, няма как да избегна най-парливата медийна тема. И най-важното, защото тази буря ще прерасне в криза , ако не се внесе яснота накъде поема БНТ.

Веднъж сестра ми играеше на карти със свои приятелки и обяви, че ги взима на „всичко без коз“. Никой не забеляза грешката и заиграха така, както всеки го е разбрал. Докато се скараха, разбира се.

Нещо подобно се случва в БНТ. Говорят за професионализъм, а имат наум политиката. Или намесват политиката, но я бъркат с принципите и правилата на професионализма. Така се стига до парадоксите Кошлуков например да бъде защитаван от Александър Симов от БСП и от вестниците на властта. Ако не знаете кои са тези вестници, ще ги познаете по трогателните портрети, които направиха на Емил тези дни. Или пък партийните интелектуалци от „Да, България“ да ни поучават подробно как трябва да се води едно културно предаване и колко елитарно е спорното „Денят започва с култура“. А новият генерален директор Константин Каменаров да се „мята и раздава“ между спорещите страни - за културата трябвало да се говори интересно, но предаването било „безценно“ и най-накрая да се подпише в знак на подкрепа и под декларацията на продуцентите от „Информация“, изпълнена с носталгия по времето на Вяра Анкова, когато 10 години нямало никакви протести. Някои от протестиращите толкова се увлякоха по „героичните“ си действия, че удължиха застойното време без протести на 28 години, които изключват времето на „Лет ит би.“ А Каменаров пък, възбуден по неясни причини, патетично обяви, че „БНТ в момента е най-свободната телевизия в България. Нямало е списъци със забранени хора, върнати гости. Няма и няма и да има!“

Накрая и виновникът за цялата тази каша Съвет за електронни медии/СЕМ/ се зае да направи проучване. При такъв „арбитър“ е ясно, че нищо няма да последва.

Да разчистим тази плява и да видим какви са реалните позиции на участниците в конфликта. Най-голямото достойнство на „Денят започва с култура“ е, че въобще го има и това е в пълно съгласие с обществения характер на медията. Но това в никакъв случай не оправдава, че то е под всякакви професионални критерии. Няма никакъв дебат, не се разглеждат никакви актуални проблеми на нашата култура. По-голямата част от съдържанието е по същество реклама на предстоящи културни прояви, за които журналистите от предаването са били информирани от заинтересуваните пиари.

Заснема се малко картинка , поканват се авторите на проявата в студиото и се води вял разговор, тъй като водещите дори не знаят, не са прочели, не са видели, не са чули, какво точно ще се случи. Но са с необяснимо високо самочувствие. И още едно „достойнство“ на „Денят започва…“ - близостта на авторите му с определени политически кръгове, от чиито среди изключително се канят „експертите“. Това важи и за други от т.н публицистични предавания в БНТ. Може би за два мандата като министър на културата Вежди Рашидов да не е канен нито веднъж в „Панорама“. И на мен ми се е случвало да не харесвам някои политици навремето, но съм ги канел, когато това е отговаряло на обществената им роля.

Всичко това са професионални проблеми и тук не може да има никакви високопарни спорове. Ръководството на БНТ е в пълното си право да вземе решителни мерки. И няма защо да се оправдава и обяснява в също такива високопарни и отегчителни декларации. Ако то не може да осъществи някакви промени, ако се страхува да не засегне едни или други политически, корпоративни или чисто финансови интереси, защо тогава се е заело с управлението на обществената телевизия.

Стига, разбира се, самото ръководство да е наясно какво точно иска да направи и да не робува на политически пристрастия. Дали това е така? Познавам Кошлуков от началото на промените и в някои периоди сме били и приятели. Още на първия митинг пред „Александър Невски“ на 18 ноември 1989 г. той ми направи впечатление с лидерската си харизма. Всички знаят за политическата му дейност. Той бе близо до Желю Желев и неговите демократични принципи. Когато започна да води телевизионни предавания , Кошлуков спазваше безрезервно плурализма и равнопоставеността на гостите си. По това време той бе образец в това отношение.

По време на последните парламентарни избори се случи на няколко пъти да сме заедно сред поканените в телевизионните студиа. Изненада ме с явната си подкрепа за управляващите. Попитах го в ефир на това ли са го учили в САЩ. Разказвам това, защото съм убеден, че той прекрасно знае какво значи обективност и толерантност. Ако е направил някакви компромиси заради назначението си в БНТ, това ще проличи скоро.

Що се отнася до Коко Каменаров, тук наистина се чувствам неудобно да му правя характеристика. Затова ще си послужа само с няколко цитата – мои и негови. В моята концепция, която публикувах в интернет, аз предложих да се внесат промени в неясната и хаотична програма на БНТ. Предложенията са БНТ-1 да се преструктурира в информационно-публицистичен, БНТ-2 да се превърне в канал, ангажиран с триадата култура-образование и наука, БНТ-Свят да бъде модерна витрина на туристическите възможности на България и БНТ-HD да се оформи с младежко-спортен характер.

При представянето на концепцията си Каменаров пак е категоричен: „Ще продължим да развиваме и четирите програми на БНТ, които и сега са познати, само БНТ-2 трябва да бъде с по-ясно изразен културен и образователен профил.“ В интервюта той разяснява, че БНТ-1 трябва да изпъква на фона на другите канали, които да са като фон. Каквото и да означава това.

При нововъзникналата криза Каменаров на среща със СЕМ обяснява: „Придържаме се към концепцията от изслушването през август. В следващите три години предстои препрограмиране на всички канали от пакета на БНТ /БНТ-1, БНТ-2, БНТ Свят и БНТ-HD/…БНТ-2 става културно-тематичен канал през септември…“

Няма нужда от коментар.

Ако вървим по-нагоре би трябвало да се занимаем и с ролята на СЕМ за очертаващата се криза в БНТ, с начина по който се формира тази институция и въобще необходима ли е в този си вид. Ще му дойде времето и на този дебат.

БНТ не трябва да променя обществения си характер. Да си конюнктурен имитатор на т.нар. печелившо пазарно поведение днес означава сам да се наредиш сред губещите, просто защото вятърът на промените ежечасно издухва установените величини - от политическите /вътрешни и външни/ до технологичните.

Моето мнение си остава, че БНТ не трябва да следва масовия „вкус“, нито да раболепничи пред статуквото, защото то „дава парите“. Друга е посоката, защото днес БНТ е номинално обществена, а реално - държавна. Но за това - друг път.