Труд
Автор:
Гита Манолова
Организации предлагат големи санкции
Големи търговски вериги прикриват фалшификаторите
Продукт, етикетиран като сирене, втрещява с показателите си проверяващи. Случаят е от това лято в Бургас, където в хранителен магазин е взет продукт за 6,80 лв./кг. Подложен за изследване в независима акредитирана лаборатория показва 75,5% вода и 4,5% съдържание на сол в 100 гр продукт. “Тоест в този продукт имаме 80 на сто вода със сол и само 20% всичко останало”, заявиха неправителствени организации на кръгла маса, посветена на анализ на резултатите от съвместните проверки с контролните органи на качеството на българските млечни продукти.
Впечатляващо е, че останалото съдържание далеч не е от млечен продукт. “Ако преди време не е можело от такова съотношение да се направи продукт, приличащ на сирене, то днес и това е възможно. Добавят се гуми “агар-агар”, желатин и нишесте. Всички тези неща са недопустими за млечен продукт”, заявиха от “Националната асоциация на млекопреработвателите”.
Името на производителя не се съобщава. По сигнал на неправителствените организации той е затварян два пъти, но все още работи. Били обвинявани в защита на други икономически интереси. “А търговски вериги продължават да продават този продукт, въпреки, че беше спрян, а просто му смениха опаковката. Дори една от най-рекламираните вериги хипермаркети бави с месеци отговор за предлагането на определени продукти, въпреки компрометираното качество”, заявяват от там.
В акредитирана лаборатория откриха 0% мляко в продукта, наречен “Традиционно сирене”.
“Това представлява в най-лека форма заблуда на потребителя. С това се нарушават цяла група разпоредби”, уточняват те и предлагат санкционирането да бъде стъпаловидно, в поне 4 стъпки. Да се тръгва от първоначална не малка глоба, при второстепенно нарушение да има значителна санкция, в последствие предприятието да се затваря временно и накрая, ако продължава злоупотребата, да се стига до окончателно затваряне с отнемане на лиценза.
От там смятат реалната себестойност на бялото краве саламурено сирене: “Лятото цената на млякото бе около 95 стотинки за литър. За килограм сирене отиват около 7 литра. Така че, имаме около 5,50 - 6 лв. само за мляко. Нормалните заводски разходи на едно предприятие средно са около 2 лв. на килограм за енергия, охлаждане, труд и опаковки, саламура, закваски и т. н. Така отидохме на около 8 лева материална себестойност. С добавена някаква минимална рентабилност в рамките на 10%, отиваме на 9 лв. С ДДС стават около 11 лв. себестойност за килограм производствена цена. Търговците най-често слагат 80-100% надценка и отиваме на поне 18-20 лв.”, сметнаха преработвателите. Те са категорични, че в най-добрия случай истинско сирене можем да намерим за около 16 лв. “По-ниската цена сама говори, че това не е истински продукт”, коментираха и от Сдружение “За достъпна и качествена храна”.
За пореден път отчитаме огромно несъответствие от написаното на етикета и съдържанието.
Това сирене може да бъде вредно, защото в крайна сметка хора купуват определен вид храни и с медицински предписания. Знаем, сиренето е алерген - когато купувате овче, трябва да е такова, така е и с козето или биволското. Ако не е така, трябва да е обозначено на етикета.
Сиренето си личи на първо място по аромата, българинът има традиции и, ако забележи нередност, трябва да подаде сигнал.
Затова предлагаме по-високи санкции, защото настоящите глоби не водят до исканите резултати. Има проиводители, които предпочитат да произведат по-некачествен продукт и да платят ниската глоба. Затова се обединяваме с “Националната асоциация на млекопреработвателите”. Фалшификациите са в ущърб на целия сектор, който последните 10 години не спира да се тресе от различни скандали, които влияят негативно на облика, който имаме в цяла Европа.
Най-често проблемът е в родното производство. От години насам правим проверки ежеседмично в областни центрове. Може да потвърдим, че поне 80% от преработвателите работят по правилата. Но има и изключения, които създават реалния проблем.
Най-често работят с мляко, което не е мляко, защото обявената масленост е много по-ниска от изискваната, и произвеждат сирене, което не е сирене, защото водното му съдържание минава и най-смелите мечти, които може да има човек.
Затова искаме първата глоба за такова нещо да бъде поне 5 хиляди лева, при рецидив 50 хиляди и накрая нарушаващото предприятие наистина да спре да работи.
Относно изискванията за обозначаване на Българско саламурено сирене и Българско кисело мляко, които задължават тези продукти да са произведени от родния млечен пазар, мога да кажа, че разполагаме с достатъчни количества. Защото все още българският потребител е сред най-бедните от страните в европейския съюз и не винаги може да си позволи качествени продукти. Въпреки това част от хората предпочитат да купят половин килограм, но истинско, вместо два килограма, но некачествено сирене.
Затова в клас “Премиум”, за тези количества, които могат да се реализират на пазара и за секторите на училищните схеми и поръчките за обществено хранене има достатъчно българско мляко. Но през летния период, когато кравите се засушават, т. е. се намалява млекодобива, млякото не стига. Това са юли и август, както и зимата в най-големия студ, декември и януари, когато животните остават затворени и се хранят само с фуражи. Затова около 4 месеца в годината има недостиг на българско мляко. Тогава се внася сурово или сухо мляко от други държави. През по-голямата част от годината имаме достатъчно хубаво българско краве мляко. А “Премиум” продуктът, на прост език казано, е традиционен класически продукт, какъвто, възрастните вече, сме свикнали да ядем на времето, когато бяхме деца.
От 150 проверки, извършени от Националната агенция по приходите (НАП) в обекти на преработватели и търговци на едро на млечни продукти, при наблюдение в рамките на няколко дни, установихме, че 17% не отчитат част от приходите си. Като има недобри практики за производство следва и спестяване на декларираните приходи. Припомням, че от началото на годината потребителите имат право да задържат плащане до издаване на касов бон. Призовавам да се изискват касови бележки, в противен случай гражданите да ни сигнализират за нарушения. Придвижването и обработката на сигналите е в рамките до ден.
Случилото се не е практика, а изключение. Както казаха от неправителствените организации, 90% от работещите предприятия за преработка на млечни продукти не са в нарушение. Но при констатиране на нелоялни търговски практики или прекрачване на правилата, ние ги затваряме. Когато, въпреки това те пак работят, ние отнасяме документите в прокуратурата и след един месец прокуратурата ни връща отговор, че няма данни за престъпление. Аз не виждам по-висш орган от нея за решаване на въпроса.
А санкциите за първо нарушение за заблуда на потребителите са в размер на 2 хил. лв. За повторно са предвидени 8 хил. лв. Ако в рамките на една година системно не се изпълняват предписанията и нарушаването на закона продължи, дейността на предприятието се прекратява. Към този момент не мога да цитирам данни колко предприятия са затворени или са с рецидив в нарушенията.
Белите буци в саламура се ползват с особено висока степен на закрила в ЕС
Прави се само с българско мляко
Продуктът е с широка популярност и международен авторитет.
През юли миналата година Европейската комисия призна “Българско бяло саламурено сирене” за Защитено наименование за произход (ЗНП). Признанието се получава в изключителни случаи за наименования с широка популярност и доказан международен авторитет.
При ЗНП “Българско бяло саламурено сирене” очертаният географския район на производство, също както при ЗНП “Българско кисело мляко”, е територията на Република България, и използваната суровината е мляко само от този район - краве, овче, биволско, козе или смесено. След влизане в сила на регламента, само производителите, които произвеждат в съответствие с одобрената продуктова спецификация и това е удостоверено от контролиращо лице - сертифициращо дружество, могат да използват регистрираното наименование, както и специалния символ (лого) на ЕС, с който се обозначават продуктите със ЗНП.
Продуктите със защитени географски означения са вид интелектуална собственост и поради това се ползват с особено висока степен на закрила от неправомерна употреба на наименованието, включително посредством двустранни търговски споразумения между ЕС и трети страни.
