Френският президент дава старт на предизборната надпревара
В този вид ЕС не е адекватен на съвремието
Oт началото на седмицата вече може да се каже, че стартира предизбората надпревара за новия Европейски парламент. Началото беше дадено от френският президент Емануел Макрон, който по-малко от три месеца преди изборите в своя статия, публикувана във всяка от 28-те страни членки говори директно с избирателите.
Темата на основния дебат също е ясна - бъдещето на ЕС. След първоначалното стъписване започнаха и първите изявления на останалите участници. Крайни и полярни мнения и анализи очертават колко точно е улучил проблема френският президент. Основно британски и американски издания критикуваха предложенията, докато германската преса приветсваше идеите за промяна.
Централна Европа беше разделена от мненията на чешкия премиер Андрей Бабиш, който ги описа като “тотално откъснати от реалността”, до неочакваната подкрепа на унгарския премиер Виктор Орбан, който обикновено силно критикува ЕС. Орбан приветства инициативата на френския президент и каза, че е “крайно време да говорим сериозно за бъдещето на Европа”. Под натиска на общественото мнение в събота, лидерката на германския Християндемократичен съюз (ХДС), Анегрет Крамп-Каренбауер, която през декември наследи начело на партията канцлера Ангела Меркел, отговори със статия във в.”Велт ам Зонтаг” - в нея изразява някои критики, но и съгласие с някои от предложенията на Париж.
Основната линия, която Крамп-Каренбауер продължава е ,че Берлин е против прекалена централизация на ЕС и има малко по-разлчна визия за икономическото засилване на съюза. Скептицизмът в тази сфера е съвсем нормален за Германия, защото страната е основният двигател на ЕС и всяко разместване на валутната политика пряко се поема от германската икономика. Така например предложението на Макрон за колективизация на дълговете , което си е опит колективно да се носи отговорност за дълговете на конкретна страна член, привръща Германия в осовен донор на фалиралата Гърция, задлъжнялата Италия и не по-малко задлъжнялата Испания. Силна съпротива сред едрия бизнес в Германия среща и предожението за въвеждането на европейска минимална работна заплата. Това не бива да е изненада за никого.
По принцип капиталът винаги е бил срещу всякакви социални придобивки. Няма съмнение, че в предложенията на франкия президент има и чисто популистки елементи, насочени към общоевропейския електорат с цел да спечели повече гласове за новата си политическа формация. Да, съществува и личен интерес при Макрон - да стане новият лидер на Европа на фона на предстоящото оттегляне на Ангела Меркел от политическата сцена, както да увеличи намаляващата му популярност във Франция. Но това трябва ли да ни шокира? Все пак той е действащ политик и това са основните похвати в професията. Важното несъмнено е това, че Макрон предлага фундаментална промяна в няколко направления и стартиране на процесът за нов европейски договор, разбираме нов Европейски съюз.
След като Лисабонския договор не успя да осъществи идеята за Европейска конституция и сплотяването на страните в единна система със силна федерална власт, вече се вижда, че в този вид ЕС няма как да бъде адекватен на съвремието. Промяната на Договора ще има за цел изграждането на единен съюз, стъпил върху обща политика за отбрана, с реални такива структури, вътрешна и външна сигурост и единни финанси. Досегащното обединение на базата на икономически пазар и неговите свободни флуктоации, без реално изражение в сферите на сигурността, не работи. Такова обединение е и неестествено, защото от самата човешка история е видно как племената, обществата и държавите са се обединявали върху два фундамента - общата сигурност и как ще се управлява хазната. С напускането на Великобритания се премахва основната пречка пред общата Европейска отбрана. Тази държава блокираше всичко, свързано с интеграцията в отбраната между страните членки, като по този начин държеше да има изключителност и специални права в тази област , останали й от края на Втората световна война. В това отношение Макрон директно предлага Европейски отбранителен съюз. В този нов договор за отбрана и сигурност трябва да се определят нашите необходими задължения при връзка с НАТО и европейскит съюзници, следва увеличение на военните разходи, клауза за взаимна защита, която да бъде оперативна и създаването на Европейски съвет за сигурност.
Планът на президента Макрон дава много нови възможности на България и предоставя сериозни форми на защита. Един от примерите е предожението да се забрани финансирането на политически проекти от държави извън ЕС. Съвсем логично предложение - можете да изразявате каквото си искате мнение, но не вземайте пари отвън. В това предложение много хора погледнаха към Русия и опитите й да въздейства в политическия процес в Европа, но не по-малко вярно е това и за други страни. От половин година в ЕС емисарства Стив Банън, идеологът на предизборната програма на Доналд Тръмп и открито заявява, че има планове да организира европейска националистическа партия и да има политически амбиции тук при нас. Да погледнем и конкретно как това предложение може да ни даде още повече защита в един казус, какъвто беше опитът на Турция директно да се намеси в политическата надпревара в България чрез неясния подкрепян от нея проект - ДОСТ.
В тази своеобразна пътна карта за възраждане на Европа се отделя много голямо внимание за развиването на технологиите. България през последните 30 години се деиндустриализира и на нас ни е скоростно неоходимо технологично обновление. Макрон предлага общоевропейско финансиране на проекти в областта на технологиите и иновациите, същевременно и свободен достъп до тези разработки от страните членки. Защитата срещу нелоялни търговски практики и директно създаване на протекционистични режими и форми на търговска защита, както в момента го правят САЩ и Китай. Това ще даде преимущество на европейските фирми да преодолеят изоставането във важни области и ще защити пазарите ни от външна инвазия.
Френският президент призовава за финансиране на “иновации, предоставяйки на Новия европейски съвет за иновации бюджет, сравним с бюджета на САЩ, за да застане начело на всеки технологичен пробив като изкуствения интелект”.
За миграцията и сигурността на границите се предлага “Обща Гранична полиция и европейска служба за убежище”, Европейски съвет за вътрешна сигурност, преразглеждане на шенгенските правила и стриктно спазване на принципа за солидарност. Това е добре за България, защото пред опасностите от евентуални миграционни вълни страната ни като гранична държава на ЕС не бива да бъде оставяна сама да се справя с подобни заплахи.
Със стартирането на дебата за нов Европейски договор България вече може да участва пълноправно в изработването на новите правила, а не както досега, да приемаме условия изработени от други и имащи за цел подсигуряване на различни интереси. Трябва да се има предвид и фактът, че миналия месец с Договора от Аахен, на практика Франция и Германия са тръгнали към взаимна интеграция. И новата Европа те ще си я направят, със или без някои неподготвени или нежелаещи да променят статуквото. А на какво ще прилича един ЕС, без Франция и Германия, е ясно.
Труд
