В сянката на енергийната зависимост и политическо безвремие

2016 г. се оказа историческа за българската енергетика. По две причини. Първата – държавата плати 2,5 млрд. лв. на двете велики сили – Русия и Съединените американски щати – заради оборудването на неосъществената АЕЦ “Белене” и натрупаните задължения към т.нар. “Американски ТЕЦ-ве”. Втората – за първи път прокуратурата повдигна обвинения на цели четирима бивши енергийни министри – Румен Овчаров, Петър Димитров, Делян Добрев, Трайчо Трайков.

Използвайки политическото безвремие и липсата на парламентарен контрол, независимата Комисия за енергийно и водно регулиране допусна шокиращото повишение с 29,64% на цената на газта от 1-ви април, което автоматично ще доведе до сериозно поскъпване на хранителни продукти, услуги и несъмнено ще доведе до натоварване на бюджета на най-бедните българи, които продължават да трупат задължения или задлъжняват към рекетьори, за да си покрият сметките за ток и парно (ако въобще го имат). Освен газа, КЕВР увеличи цената на парното, тока, а водата на 1,5 млн. жители на София - с рекордните 18%.

На 11-ти април Върховната административна прокуратура обяви, че стартира проверка за причините, довели до поскъпването на водата, което КЕВР одобрява по искане на концесионера “Софийска вода”. Още тогава беше ясно, че активността на прокуратурата няма да бъде приета от компанията-майка на “Софийска вода” – френската компания “Веолия”. Реакциите не закъсняха, индиректно. През неправителствени институти, с медийното съдействие на поръчковите издания на олигархичния кръг “Капитал” (чийто издател Иво Прокопиев освен, че финансира ГМО-проекта “Да, България” е и обвиняем – бел.ред.) атакуваха държавното обвинение, че се занимава с цената на водата, което било популистко. Само че, същите тези медии-бухалки забравиха да припомнят, че в края на 2015 г., докато задкулисието у нас искаше оставката на главния прокурор, в Румъния е разследван един от шефовете на “Софийска вода” – Бруно Рош. Случаят беше потулен до такава степен, че дори “борецът” срещу корупцията – тогавашният френски посланик в София Ксавие Лапер дьо Кабан, пропусна да го коментира, а “Веолия” просто смени корумпираният си служител.

На 11-ти април заместник-главният прокурор Ася Петрова обяви и друго – държавното обвинение проверява и поскъпването на цената на “синьото гориво”. Реакцията за решението на прокуратурата да рови в решенията на КЕВР не закъсня. Фабрикувана бе “глинена” афера, в която острие прие да бъде пряко заинтересуваният от поскъпването на газа – Сашо Дончев, изпълнителен директор на “Овергаз”.

Видеото от “работния” обяд на Дончев с “бизнес” дами, прическите на всяка от които е колкото една пенсионерска пенсия, а вложеното в козметика и хирургическо разкрасяване колкото една гарсониера в “Люлин” , в което газовият барон се изкарва “жертва” на главния прокурор, се оказа само началото на поредната атака за овладяване на прокуратурата и подчиняването й от досега недосегаеми олигарси. Напълно очаквано, от думите на Дончев незабавно се възползваха провалилите се на изборите марионетки на олигархията от “Да, България”. За пореден път Христо Иванов, но този път и като партиен вожд, не пропусна да поиска оставката на обвинител № 1.

Последва и очакваното разяснение на подробности от самия Сашо Дончев. В интервю за придворната “журналистка” на Христо Иванов – Полина Паунова в телевизия “БиТ”, с която Дончев твърди, че няма нищо общо, макар от създаването й там ръководител да е неговият дългогодишен ПР Нери Терзиева. Сашо Дончев обясни, че срещата му с Цацаров е била на 21-ви март. Споделил за нея пред колеги и приятели още същия ден. Доверил за възмутителния разговор със Сотир Цацаров и на Сашо Диков, а на 30-ти март и с бизнес-дамите. Не предприел нищо, защото всъщност главният прокурор не поискал нищо от него, само си говорили. И така до 19-ти април, когато видеото попадна в медиите на олигархията. Чак на 20-ти април Сашо Дончев се “сетил”, че всъщност главният прокурор му бил казал, че разговорите му се контролират, та решил да поиска проверка от Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства. Месец по-късно!

Сашо Дончев обясни още, че хем няма общо с Христо Иванов и партията “Да, България”, но пък го подкрепял в искането за оставка на Цацаров. Хем, не бил подпомагал “Да, България” като бизнесмен, защото той “не финансирал партии”, но не виждал нищо лошо, че Иво Прокопиев финансира Христо Иванов.

Сашо Дончев обясни още, че нямало нищо нередно в разговора с Цацаров, защото той бил провеждал подобни разговори с много политици, президенти, министри, премиери, депутати, бизнесмени и т.н., но никога не ги търсил той за услуги, а винаги те търсили него. Всъщност, имало ”едно изключение” и то е когато Сашо Дончев е поискал среща с...главния прокурор. През септември 2014 г. Дончев иска среща с Цацаров, в качеството му на председател на Българската стопанска камара, заради фалита на КТБ. Още тогава Дончев манипулира факти от разговорите. След края на разговорите, на които присъстват и синдикалисти, Дончев прави коментар пред медиите, който по-късно е опроверган.

Сашо Дончев не призна, че домакинът на срещата – бизнесменът Георги Гергов, го е поканил на разговор и едва след това двамата отправят покана към главния прокурор. Дончев пропусна да уточни, че не Цацаров, а той е имал интерес от въпросната среща заради писмо от Софийската градска прокуратура, което очевидно го е притеснило. Писмо, което разкрива 200 000 000 причини в евро, Сашо Дончев да атакува Сотир Цацаров.

Оказва се, че след като е сезирана от Българския енергиен холдинг в средата на януари, прокуратурата е започнала проверка по действия на “Овергаз Инк” АД срещу интересите на държавата. Става ясно, че в сигнала срещу Дончев се посочва, че действията му създават: “рискове за доставките на природен газ и дестабилизиране на газовия пазар в страната, както и застрашава финансово-икономическата сигурност на енергийните дружества”. “С действията си Сашо Дончев създава условия за умишлено разстройване функциите на единственото лицензирано дружество за обществена доставка на природен газ - "Булгартрансгаз" ЕАД, дейността на независимия преносен газов оператор - "Булгартрансгаз" ЕАД, както и на отделни стопански предприятия и защитени потребители на природен газ. По този начин, изпълнителният директор на "Овергаз Инк" АД умишлено цели да създаде затруднения на изпълнителната власт и в частност на Министерството на енергетиката - изпълнител на правителствената програма в областта на природния газ и принципал на "Български енергиен холдинг" ЕАД, собственик на двете дружества”, гласи сигнала до прокуратурата срещу Дончев.

Дончев обясни, че правилно България трябвало да бъде глобена 200 млн. евро заради неговия интерес, но пропусна да акцентира върху факта, че е носел писмото от Софийската градска прокуратура, което е дал на Сотир Цацаров. И тъй като, очевидно, не е срещнал “разбиране”, а тъкмо обратното – отказ, месец след срещата, когато вече предусеща какви биха могли да са последващите действия на прокуратурата, Сашо Дончев излиза и “ва банк” атакува обвинител № 1.

В случая Дончев атакува и следващото правителство, което още при старта си ще се сблъска с пасив от 200 млн. евро.

Едно откровение на Сашо Дончев като че ли показва къде го стяга чепика. Грешка било, че държавата била “отрязала” посредниците при закупуването на “синьо гориво” от Русия. Това било “влошило” пазара, а той мечтаел за “свободен” пазар на газ в България и изглежда ако може той да държи кранчето му.