В търсене на тайнствена цивилизация в Сахара

Някъде около границата между Алжир и Либия

Една по една откривам прочутите рисунки от Тасили н’Аджер

Уважаеми читателю! Когато четеш тези редове, аз обикалям стърчащите насред пясъчните дюни скали в Сахара – някъде около границата между Алжир и Либия. Търся и една по една откривам прочутите рисунки от Тасили н’Аджер, едно от още не съвсем обяснените от науката древни чудеса. Наистина е невероятно да видиш насред бушуващия вятър, пълнещ очите със ситен пясък, рисунки, изобразяващи зелени поляни и пасящи по тях стада от антилопи, жирафи и слонове. И насред пустошта - хора, които танцуват, ловуват, тичат, правят секс.

Когато още бях студент по археология, вкъщи си дойде баща ми, покойният виден археолог Димитър Овчаров. По това време той пишеше книгата си за рисунките, надраскани по стените на старите столици Плиска и Преслав. Затова бе особено радостен, когато намери преведената на руски език книга на френския археолог Анри Лот за нашумелите тогава фрески от Тасили н’Аджер. И наистина, аналогиите между сцените от българските градове от VІІІ-ІХ в. и правените преди хилядолетия рисунки в днешен Алжир бяха удивителни. Макар и създадени от съвсем различни народи...

И ето че точно 11 години след кончината на баща ми, аз имам възможност да работя и заснема лично уникалните изображения от пустинята Сахара. Това става благодарение на Explorers Club Bulgaria - първата по рода си научна организация у нас, звено от едноименния световен „Клуб на изследователите”. Тя е създадена в началото на 2024 г., а членовете й са обединени от страстта към пътешествия и желанието да изследват света около себе си. Председател на клуба е деканът на Геолого-географския факултет на Софийския университет проф. Климент Найденов, а негов заместник и двигател на цялата инициатива – неуморимата пътешественичка Северина Маркова.

Суровата красота на Сахара

Аз тепърва ще пиша за видяното сред пясъците на Сахара. Сега само ще разкажа за делото на Анри Лот и други изследователи, които направиха фреските от Тасили н’Аджер известни по цял свят. Рисунките от намиращото се насред пустинята плато са забелязани за пръв път от французина Кортие през 1909 г. (по това време тези земи са френска колония). По-късно те правят силно впечатление на офицера от колониалната армия Бренан, прекарал в този район на Сахара цели осем години от 1932 до 1940 г. Той прави много скици, които по-късно показва на свещеника и антрополог Анри Брейл. Последният планира да организира експедиция, но това не се осъществява поради избухването на Втората световна война.

След края на войната Брейл публикува скиците на Бренан, но те са твърде неточни и дават доста свободна интерпретация. Същевременно още през 1935 г. друг френски археолог на име Рейгас посещава за кратко района и опитва да създаде периодизация на рисунките. Ученият идентифицира най-древните петроглифи, изобразяващи животни от тропическата фауна, като хипопотами, носорози, говеда, жирафи, биволи, антилопи и щрауси. Към втората група включва многоцветни и по-традиционни рисунки с домашни животни, както и колесници. Приблизителната и доста обща датировка очевидно се нуждаела от сериозни уточнения и затова френското правителство възлага на известния археолог Анри Лот да проведе експедиция в Тасили н’Аджер. В подкрепа на това решение е фактът, че ученият вече е посещавал района през 1934 г., познавал е Брейл и участвал в публикуването на труда му.

Анри Лот се подготвя старателно и прекарва година и половина в търсене на рисунки заедно с група художници и фотографи. Той потвърждава датировките на Рейгас, а след завръщането си от Африка Лот публикува книгата „В търсене на рисунките на Тасили н-Аджер“ с живо и интересно описание на своите проучвания. В нея, наред със сериозните данни, французинът изказва хипотезата за произхода на съвременния народ „фулани” от древното неолитно население, оставило рисунките в Сахара. Основание му дава сходството на женските прически с тези на днешните „фулани”. Сега последните обитават обширна територия в Западна Африка от Мавритания, Гамбия, Сенегал и Гвинея на изток до Камерун и Судан на запад.

Няколко години след експедицията на Лот един от участниците в нея, фотографът Жан-Доминик Лажу, се връща в известните му пещери и райони и заснема отново всички рисунки, които публикува в книга. За разлика от Анри Лот, той е доста по-умерен в заключенията си и предупреждава да се внимава с определянето на възрастта на изображенията само по техния стил. Той също така посочва, че рисунките не предоставят достатъчно доказателства за определяне на вида на животните или расата на изобразените хора. 

Последвалите изследвания на италианеца Фабрицио Мори, проучвал съседен район около границата между Алжир и Либия, помагат за по-точното датиране на най-ранните изображения от Тасили н-Аджер. Съвременни разработки на палинолози (модерна наука, основана на изследването на спорите и семената на растенията) показват, че тяхната възраст е по-стара, отколкото се смяташе. Данните от проведените разкопки сочат, че неолитът на суданската традиция, представен в Тасили н-Аджер и Енеди, е по-древен от неолита на Южна Европа и Киренайка.

Ловни сцени от Тасили н-Аджер

И така, какво е известно днес за рисунките от Тасили н-Аджер? Изработени в различни стилове, те принадлежат към различни хронологически периоди. Най-ранните са петроглифи, изпълнени в натуралистичен стил и датират в периода 6000-2000 г. пр. Хр. Това са предимно сцени на лов и изображения на животни от т. нар. „етиопска“ фауна: слонове, носорози, жирафи, хипопотами, крокодили, щрауси, антилопи, изчезнал вид биволи и др. Животните са изобразени много реалистично, а представените човешки фигури принадлежат към т. нар. „бушменски тип“. Това са маскирани ловци с лъкове и стрели, които Анри Лот нарича „кръглоглавите хора“.

По-късните рисунки са от края на 3000-1000 г. пр. Хр., изпълнени са с бои и изобразяват опитомени домашни животни - овце, кози и говеда. Също така се виждат фигури на коне, кучета, муфлони, слонове и понякога жирафи. Хората обикновено са маскирани, с лъкове и стрели, брадви и криви тояги. Мъжете носят къси широки наметала, а жените - поли с форма на камбана. Понякога дамите имат изразена стеатопигия, а мъжете – напротив, са силно издължени. Тези многоцветни рисунки са направени от племена на скотовъдци, които също са участвали в лов и събирачество.

Хронологически следват изображения на коне и каруци с колела, датирани от средата на ІІ хил. пр. Хр. до началото на нашата ера. Рисунките, изобразяващи бикове или овни със слънчев диск на главите им, пък се смятат за египетско влияние и се свързват с култа към бог Амон-Ра. Твърде е вероятно култът към слънцето да е проникнал в долината на Нил именно от Тасили н-Аджер, тъй като тези рисунки са по-стари от култа към Амон-Ра в Египет. Появата на камили в рисунките съответства на 200-700 г. сл. Хр. и бележи последния четвърти период или „епохата на камилата”.

Археологията на Тасили н-Аджер не се ограничава само до рисунките, които според учените са десетки хиляди и се откриват непрекъснато. Сред скалите са намерени множество каменни върхове на стрели, стъргала, ножове и други изработени от човека инструменти. Радиовъглеродният анализ на органичните останки прави възможно по-точното датиране на човешкото присъствие. Но може би не всичко е открито? Това ще стане ясно в края на моето пътешествие!