„Галъп интернешънъл“: 57% от българите играят лотария

Според 90% бягство от затвора говори за слаба работа на властите

Българите проявяват висока социална чувствителност и желание за далеч по-твърди действия на властта срещу корупцията и престъпността. Високо е очакването за повече обществена, социална и съдебна справедливост. Това сочат данните от проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено в периода от 19 до 22 април, сред 801 души чрез телефонно интервю.

На фона на социалното разслоение у нас хората не биха понесли увеличение на цената на тока, не биха възприели лесно и казуси като този с т.нар. царски имоти, например, и автоматично подкрепят всякакви социално звучащи мерки като намаляване на заплатите на депутатите.

Затова и ограничаване на рекламата на хазарт, предложено от Валери Симеонов, се възприема добре, посочват от „Галъп“. На този фон огромно е също и убеждението, че злоупотребите с ТЕЛК са много и трябва да спрат. Скорошното бягство от затвора се оценява като провал на властта, а не като инцидент.

Делото срещу Иванчева също не оставя обществото с еднозначни впечатления. Заради високото усещане за несправедливост, българите са склонни да приемат и критиките на президента към властта. С великодушното си отношение по казуса с Желяз, показано още в началото, прокуратурата и главният прокурор също печелят на своя страна общественото мнение.

42% от българите смятат, че в живота у нас може да се успее преди всичко с повече късмет. 53% смятат, че се успява преди всичко с повече работа.

5% от запитаните твърдят, че редовно играят игри като тото, лотария, посягат към форми на хазарт и т.н. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат средно по 43 лв месечно за такъв тип игри, според проучването.

19% пък (или над 1 млн.) казват, че играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко са 33% (над 1.8 млн.) и влагат по 9 лв на месец в това.

Така, общо 57% от запитаните (или над 3 милиона) се оказват играещи, макар и с различна честота. 43% пък са тези, които твърдят, че не играят такива игри. Средно, играещите у нас харчат по 15 лв. на месец. Най-общата калкулация показва, че за такъв тип игри хората явно харчат по около половин милиард на година. Това е приблизително колкото 5% от ежедневните харчове за хранителни стоки и стоки за бита, например.

Огромното мнозинство - 86% - от играещите свидетелстват, че никога не са печелили сума, която да смятат за значима. Сред останалите пък личат най-вече хора печелили до 99 лв. За по-големи суми свидетелстват малцина, а само 1% от общо всички запитани в изследването твърдят, че са печелили суми над 5 хил. лв.

Мнозинство от 68% казват, че не познават човек, който да е спечелил значителна сума. Още по-голямо мнозинство – 81% - смятат, че да се спечели значима сума в такива игри не е лесно. 9% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Данните свидетелстват, че общественият разум и предпазливост по-скоро са запазени, въпреки немалките нива на социално недоволство.

На този фон лансираната от вицепремиера Валери Симеонов идея за ограничаване на рекламата на хазарт се възприема добре. 55% се съгласяват със забрана на реклама, но не и на самите игри. 14% са крайни и биха се съгласили даже на забрана на игрите. 27% пък искат всичко да остане както досега. Останалите се колебаят.

Мнозинство от 60% са чули за речта на президента, а 69% от тях одобряват критиката към правителството. 19% не я одобряват, а останалите се колебаят. Общото ниво на критичност към властта у нас остава силно, въпреки подкрепата за външнополитическите действия на Борисов.

91% смятат, например, че скорошното бягство от затвора е атестат за слаба работа на властите, а само 7% приемат, че подобни неща могат да се случват, дори и при добре свършена от страна на властите работа, а обясненията от типа „Монте Кристо“ не се възприемат.

Друга идея от последните седмици – собствениците на по-замърсяващите автомобили да плащат повече, се възприема на принципно ниво. Мнозинство от 66% одобрява. Очевидно обаче тази идея би се натъкнала на обострената социална чувствителност. Тази чувствителност личи в ред индикатори, като например подкрепата за предложението на Корнелия Нинова за намаляване на заплатите (91% от запитаните), мнозинството от 84%, което казва, че в този момент не би могло да понесе увеличение на цената на тока или пък мнозинството от 63%, което се противопоставя на връщането на царските имоти.

Високо е и желанието за прекратяване на злоупотребите с инвалидни пенсии - 92% от запитаните споделят, че такива злоупотреби са много и това трябва да се прекрати. Това е още един израз на нарушеното усещане за справедливост.

Сагата с Иванчева обаче по-скоро поляризира общественото мнение, посочват от „Галъп“. 44% намират, че случващото се с Иванчева изглежда по-скоро скалъпено, 34% са на обратното мнение, а цели 22% не могат да преценят. Тези резултати показват, че независимо от силното обществено желание за справедливост, охраната на човешкото достойнство като ценност стои високо в скалата на българите.

В същото време ясната позиция на прокуратурата по казуса с Желяз и останалите българи, търсени в САЩ (заявена още в средата на месеца), печели симпатии за прокуратурата и главния прокурор – мнозинство от 60% одобрява това, че прокуратурата не потърси задържане на всяка цена за Желяз и другите.