Глобалната олигархия в Давос е все по-уплашена

Пред очите ни неолибералният глобализиран ред се разпада

Само за 18 години световната история измина цикъл от едната крайност към нейната противоположност

Световният икономически форум в Давос е основан през 1971 г. от проф. Клаус Шваб. Това е времето, когато започват кризисните процеси в социалната държава на Запад и ще се върви към неолиберална глобализация. На него ежегодно се събират представителите на 1 % най-богати, глобалната олигархия, която през десетилетията след това ще увеличи рязко богатството си в сравнение с останалото население. Само през 2017 г. са създадени повече милиардери от всяка друга година в човешката история. Но и глобалното неравенство е стигнало невиждани висоти. Това обаче превръща света все повече в буре с барут.

Темите и доминиращите фигури на форума през тези десетилетия отразяваха промените на глобалните съотношения на силите - от ентусиазма от неолибералната глобализация под американски контрол, до нарастващи страх и несигурност от това, че се появяват нови големи сили, глобалната система се разпада. През миналата година на срещата доминираха китайският лидер Си Дзинпин и Джак Ма, знаменитият собственик на глобалната платформа „Алибаба“, а междувременно Тръмп се отказа от Транстихоокеанското партньорство и НАФТА се пука по шевовете си. Си Дзинпин се опита да успокои глобалната олигархия, че ще застане зад глобализацията, срещу опитите за самозатваряне на Тръмп, но процесите продължиха и сега открито се говори че светът не просто се деглобализира, а фрагментизира.

Първият американски президент, посетил Давос, е Бил Клинтън през 2000 година и тогава той бе символ на ентусиазирания американизиран глобализиран свят, в който националните държави ще бъдат заместени от глобалните корпорации. Вторият американски президент, посетил Давос, е Тръмп през 2018 г. и той стана символ на противоположната тенденция. Само за 18 години световната история измина цикъл от едната крайност към нейната противоположност. От глобализация към фрагментизация на света в различните й измерения – нарастващи неравенства, мултиполярност, протекционизъм, тенденции на деглобализация.

Тръмп отиде в Давос, но вече не като символ на глобализацията, а като символ на тръмпизацията или фрагментизацията на един свят, в който те вече не са глобалната доминантна сила. Още на откриването доминираше не английският език, тъй като на него говори индийският премиер Моди, който макар че знаеше английски, предпочете хинду и това бе израз на нарастващото самочувствие на възхождаща наред с Китай нова глобална сила. Милиони хора в света вече учат китайски, не английски, а утре вероятно други милиони ще учат и хинду. Светът все по-малко изглежда американски, а все повече се поляризира между различни страни и региони.

На мястото на глобалистки и универсалистки идеали и ценности от страната световен хегемон зададоха тон за завръщане на икономическия и политически национализъм. След като през изминалите десетилетия САЩ можеха под различни форми да свалят и качват правителства и да се намесват в решенията, вземани в голяма част от страните в света, сега при тях имаме истерия, че някой се меси отвън в техните проблеми.

Президентът на САЩ бе избран като антисистемен играч и това е симптом за разпад на системните сили и за възход навсякъде на антисистемни играчи, които извеждат на преден план националните интереси, за сметка на разрушаването и ерозирането на националните държави, каквото наблюдаваме досега. Тръмп иска да строи стени и ограничава емиграцията, но това навсякъде е във възход. Във Великобритания проучванията установяват засилването на хейтърството към живеещите там граждани на ЕС. Не само Вишеградската четворка, но и Австрия вече не иска нови емигранти.

У нас ДПС се възмущава непрекъснато от това, че патриотите са във властта, но показателно е, че все повече Тръмп говори като Каракачанов. Дори в Германия, където няколко месеца не могат да съставят правителство, антисистемната „Алтернатива за Германия“ е във възход и може скоро да надмине по рейтинг социалдемократите, особено ако те влезат отново в правителството. Това би означавало съвсем нова ситуация в Европа, в която, както навсякъде в света, досегашната неолиберализирала демокрация е в криза и се търсят силни лидери или увеличаване на централизацията при вземане на решения.

Със загубата на глобалната хегемонна роля на САЩ и на илюзиите от 1990-те години, че те могат да бъдат „глобалния шериф“, който ще поддържа реда в един глобализиран свят под техен контрол, светът се тресе от все повече противоречия, които тепърва ще избуяват и хората ще търсят спасение от силни лидери и силни държави. Върви вълна на уплаха от възхода на всякакви рискове – от климата, от новите технологии, от нова ядрена война, от терористични нападения, от природни бедствия, от кибератаки, от недостига на вода и храна, от скоростното изчезване на различни биологически видове, от демографското рухване на цели държави в Европа и опасността от изчезване на цели нации, от дезинтеграцията вътре в държавите, в резултат на нарастващи на регионални противоречия между по-бедни и по-богати региони, от безработицата, от фалшивите новини, от нарастващите дългове от всякакъв вид, от нова фискална криза и какво ли още не. Говори се, че се намираме на „Шестия етап от масово унищожаване на живи организми на планетата“ от времето на динозаврите насам. Живеем в един все по-уплашен свят с все по-уплашени и несигурни хора.

Преди време знаменитият социолог Зигмунт Бауман въведе термина „текущ страх“, за да опише състоянието на човечеството днес. В Давос бе представен доклад за глобалните рискове, според който огромната част от хората гледат на света като все по-рисков, опасен, страшен: 93 % очакват, че 2018 г. ще донесе повече политическа и икономическа конфронтация между големите сили; 79 % , че ще има повече военни конфликти и нападения между държавите; 78 %, че ще има повече регионални конфликти, в които ще бъдат въвлечени и големите сили; 73 %, че ще имаме допълнителна ерозия на многостранните търговски споразумения, 67 %, че ще има загуба на доверие между съюзниците в колективни военни съюзи от типа на НАТО. Светът изглежда все по-опасен, все по-страшен, все повече успех ще имат поради това политиците и партиите, които поставят на преден план затварянето на граници, защитата на национални интереси, отказ от глобалисткия универсализъм.

Проучване на Международната конфедерация на профсъюзите сред близо 16 000 души в света през 2017 г. показва, че 85 % от работещите в света искат пренаписване на правилата на глобалната икономика. Тръмп постави начало на промяна, както чрез директно извеждане на преден план на националните интереси, но и по посока на един националистичен неолиберален свят, при който глобализираният неолиберален порядък може да се разпада, но вътре в националната държава дерегулацията и намаляването данъците на богатите, а с това и нарастващото неравенство и противоречия, ускорено ще се засилват. Проф. Джон Инебери от Принстънския университет нарича този нов порядък, налаган от Тръмп, „плутократичен популизъм“, идващ на мястото на неолибералния глобализъм. Плутократичният либерализъм обаче няма да реши проблемите, той ще ги задълбочава. Затова и този свят ще става все по-уплашен.

Форумът в Давос бе създаден да бъде среща на глобализираните елити, на милиардери и политици за това как да се поддържа неолибералния глобален порядък. Този порядък сега така се тресе и разпада, че коментарът на Лаури Лейбоурн-Лангтън за станалото на форума на сайта на „Open democracy“ бе със знаменателното заглавие „Времето на Давос изтича“. По подобен начин британският премиер на правителството в сянка от Лейбъристката партия Джон МакДонел: „Тези в Давос рискуват социална лавина, която ще помете и тях, и тяхната разбита система“. И още, че е дошъл в Давос, за да каже на „елита“ там, че „неговото време е изтекло“. Тези оценки са знаменателни, защото става дума не за какво да е, а за времето на представителите на 1 % най-богати.