Голямата арабска свада

Дипломатическият конфликт в Близкия Изток изглежда силов ход в мащабна и тревожна стратегия

Не че американците не са способни да започнат война със себе си във всяка точка на света в името на финансовия интерес, но в случая - едва ли

С изненада светът научи преди два дни, че относително прогресивното в схващанията си арабско емирство Катар е обявено за враг номер едно на събратята си. Деспотите от Саудитска Арабия, военната хунта в Египет, едно от много правителства в Либия, двадесетте квадратни километра останали от суверенен Йемен, Обединените арабски емирства, Малдивите и Бахрейн прекъснаха дипломатическите си отношения с Доха.

Основанието: емирът на Катар открито подкрепя тероризма. Но не с третите най-големи залежи на природен газ в света, глобалната телевизионна мрежа „Ал Джазира”, авиокомпанията от най- висок клас „Катар Еъруейс” (приятел пътува с тях преди време и сподели, че само не са му заклали коч в кабината) и една от най-футуристичните столици на планетата, Доха, обявена за част от Новите седем чудеса на света. О, не! Да те обяви Саудитска Арабия, родината на уахабизма и изконен банкер на радикалния ислям - от муджахидините, през Осама бин Ладен, „Ал Кайда” и талибаните, до Даеш - за терорист, трябва сериозно да си сгазил лука!

Доводите, на пръв поглед, опират до чест и достойнство. Големият грях на катарците са както вече споменах прогресивните им разбирания, с които бръкнаха в очите на комшиите от сунитската арабска общност. А там тръгне ли да прелива чашата, става бързо. Финансирането на няколко революции от Арабската пролет, включително тази в Египет (свалила Хосни Мубарак и довела на власт за кратко любимците на емира на Катар от „Мюсюлманско братство”, преди военния контра-преврат на генерал Ал-Сиси), беше сравнително лесно за преглъщане. Най-вече с парите, които от солидарност продължиха да наливат и след това катарските банки. Но да предположиш на глас, че израелците и иранците може би също са хора, си е направо повод за война. Без значение дали наистина си го казал или не. Защото катарците отричат „ан блок” да са чак толкова прогресивно мислещи и обвиняват чужди хакери, които пробили сайта на държавната медия, и „сложили думите в устата” на емира Тамим бин Хамад ал-Тани. Официални лица, включително чужди дипломати, присъствали на събитието, на което уж монархът произнесъл скверните слова, се кълнят публично че никога не ги е изричал, но това е положението. Кажат ли пазителите на Мека и Медина, че си терорист, няма измъкване.

Особено с прерогативите, които индиректно им даде президентът на САЩ Доналд Тръмп, в рамките на Американо-арабската среща на върха в Рияд преди две седмици, „да колят и да бесят” както намерят за добре. Изпуснахте ли го този момент?

Да обобщим накратко. Човекът-стихийно бедствие реши да се разходи по света и вместо първо да посети съседите си, както е традиционно, отскочи до Близкия Изток и Европа. Първите два етапа от пътуването му бяха Саудитска Арабия и Израел. С пристигането му в Рияд беше подписан договор за доставка на американско въоръжение за саудитския деспот на стойност 110 млрд. долара. Свитата на Тръмп се състоеше от десетки бизнесмени, но и точно толкова военни, висши офицери от всички видове войски, директори на служби и т. н. Източници от вътрешните кръгове на американския президент изпуснаха (несъмнено нарочно) информация до придворни медии зад Океана в началото на пътуването, че сред темите, които Тръмп и съветниците му искат да обсъдят с някои от по-сериозните играчи от арабския лагер, е създаването на военен алианс в Близкия Изток, по примера на НАТО. С американско покровителство, пари и инфраструктура. Основната цел на този арабски алианс ще е да се бори с тероризма, разбира се и гръбнакът му ще е Саудитска Арабия. Колко е еволюирала тази идея по време на разговорите „на експертно ниво” можем само да гадаем на този етап. Но какъвто и да е бил изходът, израелският министър-председател Бенямин Нетаняху сияеше като малко дете на рожден ден и при посрещането, и при изпращането на Тръмп от Ерусалим след това. И сигурно не са малко поводите.

Както и да го погледнем, военна организация в Близкия Изток, водена от Саудитска Арабия, с покровителството на САЩ и тайната благословия на Израел, се превръща в сунитски алианс. Чиито стратегически интереси ще следват приоритетно тези на саудитците. Които са във все по-ожесточен конфликт за регионално превъзходство с верския си враг Иран. Бойното поле последните две години е Йемен. Където саудитците (с арабска военна коалиция, включваща и Катар) воюват на страната на легитимно избраното правителство, срещу бунтовници-шиити, подкрепяни от Иран, които контролират столицата Сана и приблизително една трета от територията на страната. На място присъстват „експерти” от ливанската групировка „Хизбулла”, а огромни площи се контролират от организацията на „Ал Кайда” на Арабския полуостров и Даеш. Последните две терористични обединения все още се конкурират на глобалната сцена кой е по-кръвожаден и Йемен им идва дюшеш с бедността на населението и липсата на всякакъв интерес от страна на Запада.

И тук в играта влиза Катар със силовия ход на коалицията зад Саудитска Арабия. Несъмнено с цел да накаже емирството за опитите му да играе солово „приятел с всички” без благословията на уахабитите. Но и да демонстрира новопридобитите мускули. Жестът с прекъсването на дипломатическите отношения едва ли ще ескалира повече от това. Кувейт и принцът на Оман вече са се ангажирали да са посредници в изглаждането на отношенията. Ще се разменят клетви и обещания, камили, роби и злато, кой знае всъщност? Още повече, че в Катар е базирано Близкоизточното централно военно командване на САЩ и най-голямата им база в региона с близо 10 000 военнослужещи и цял флот във водите край полуострова. Не че американците не са способни да започнат война със себе си във всяка точка на света в името на финансовия интерес, но в случая, едва ли.

Така или иначе сме свидетели на първи ход от най-вероятно доста мащабен сценарий, насочен към въвличането на Иран в по-широк регионален конфликт с арабските държави. Без значение чии хакери бутнаха първото домино. Простата аритметика е ясна: подобно развитие ще създаде директно основа за връщане на международните санкции над Иран и страната бързо ще загуби ресурсите, необходими едновременно да се отбранява и да финансира, и въоръжава „Хамас”, „Хизбулла” и режима в Сирия. Израел ще вика ура! Това най-вероятно временно ще отслаби Ирак, но ще даде възможност на уахабитите да укротят хранениците си от Даеш и подмолно да ги вкарат в управлението на страната. Пък и в крайна сметка гръбнакът на халифата са бившите „федаини”, смъртната гвардия на екзекутирания иракски диктатор Саддам Хюсеин. Които, каквото и да си говорим за радикализирането им, остават непобедени от чужда сила на своя земя вече 14 години. Спомнете си само Фалуджа и колко пъти трябваше да го превземат отново и отново американците във всичките години след като обявиха победа в Ирак. С тях срещу Иран баланса на силите се променя драстично в полза на Саудитската НАТО. Освен ако не се оплескат много нещата с кюрдите в Северен Ирак. Така или иначе американците ще го нарекат „победа срещу тероризма”!

С много едри щрихи в дългосрочен план подобна прогноза съвсем не изглежда обещаващо. Най-малкото защото коалирането на радикалните ислямисти и насочването им към „друг враг” е колкото временно решение, толкова и нож с две остриета. На първо време няма да помогне по никакъв начин за овладяване на „домашния тероризъм”, който Западна Европа толкова успешно отглежда в гетата и предградията на големите си градове. И ако на теория арабската НАТО излезе победител от конфликт с Иран, това само ще подкове допълнително фанатиците да потърсят нови неверници за въвеждане в правия път. И дори да се обърнат първо към Африка, където вече имат добри позиции, следващата възможна цел няма да е Азия.