Градове на бойната слава. Кои и защо?

След Добрич и Тутракан, Сливница е на път да придобие званието „Град на Българската бойната слава“. Комисията по отбрана подкрепи единодушно предложението на вицеадмирал от запаса Пламен Манушев и група депутати и след гласуване на Народното събрание третият „Град на Българската бойната слава“ у нас ще бъде факт. Мотивите са свързани с участието на населението от района в Сръбско-българската война преди 133 години.

Тази високо патриотична инициатива се радва на парламентарен консенсус, какъвто почти не виждаме у нас. Така беше през септември в пленарна зала, когато званието получаваха Добрич и Тутракан по повод 100 години от Първата световна война. Така ще бъде и за Сливница, макар че този град заслужаваше да бъде първи. От тук нататък обаче следват въпроси, които бяха повдигнати и на последното заседание на Комисията по отбрана. Те са свързани със статута на званието и процедурата, която води до парламентарното решение. На този етап има извървян донякъде път. Началото поставят съответните общински съвети със свои решения. След това се намират няколко депутати, които приемат присърце инициативата. Те обикновено са от тамошния избирателен район. Внасят проекторешението, минава през комисията без проблеми и стига до дневния ред на Народното събрание.

Макар, че и процедурата не е напълно уеднаквена. В Сливница, например, Общинският съвет взема решение след предложение на Областния управител. За Добрич и Тутракан предложението е на общинските съвети, казва народният представител адмирал Пламен Манушев. Те са писали писма до президента, до премиера, до председателя на Народното събрание, но правно основание няма, за да получат това звание. Тази е причината да се отиде на парламентарно решение, което не поражда никакви финансови и административни последици. Макар, че и тази позиция подлежи на дискусия.

Въпросите опират най-вече до критериите и статута. Може ли всеки град да претендира за това звание? Ако Общинският съвет гласува подобно предложение, това задължава ли Народното събрание да вземе решение? На този етап от Министерството на отбраната поеха ангажимента и заместник-министър ген. Атанас Запрянов не отклони молбата на депутатите да инициира разработването на подобен нормативен документ, който, очевидно, трябва да бъде междуведомствен.

Засега е ясно, че като основен критерий се очертава местното население да е участвало активно в боевете на територията на съответния град. Той на практика е водещ при обсъждането и гласуването на решенията за Добрич, Тутракан и Сливница. Исторически факт е, обаче, че в момента има градове, които отговарят на това изискване, но не са в границите на днешна България. Но пък има градове, които са носители на българската бойна слава по други критерии. Според данни на изследователи само до края на Първата световна война под знамената са свикани близо 900–950 хил. души. Това е 20 процента от цялото население. Почти във всеки град имаме военен паметник с имената на загинали воини за освобождението и обединението на България. Нима те не са носители на бойна слава? Сигурно, да!

През октомври Общинският съвет на Стара Загора даде съгласие Стара Загора да бъде обявен за „Град на Българската бойна слава“. Тук мотивите за свързани с битката по време на Руско-турската освободителна война през юли 1877 г. и за участието на 3500 български опълченци, както и с опожаряването безмилостното избиване на над 14 500 българи. Още повече, че, като казва, народният представител доц. Милен Михов, В черквата „Свето Успение Богородично“ в Стара Загора на 5 октомври 1912 г. цар Фердинанд прочита манифеста за обявяване на война на Османската империя. Тук критериите са малко по-различни, но те са определени на местно ниво.

Инициативата действително заслужава адмирации. Тя е привлекателна и е логично да последват решения и на други общински съвети. Подобно предложение, например, скоро имаше от общински съветник в Петрич. Но, както казва, бившият вътрешен министър, сега народен представител, Валентин Радев, трябва да се сложи ред. Дори, продължава той, да се изучи международният опит и да се подреди системата. Така топката остава в полето на изпълнителната власт, по-точно на Министерството на отбраната. То се занимава с военно-патриотичното възпитание, с военните паметници, защо да не поеме и градовете на българската бойна слава. Има достатъчен опит и капацитет, за да бъде водещо при изготвянето на съответните документи.

Защо да не приемем закон?

Европейският шампион по бокс Тервел Пулев участва във възстановката на героичните боеве на сливнишките позиции по повод 133 години от Сръбско-българската война.

За какво ли не се приемат закони у нас. За патриотизма и за бойната ни слава, обаче няма. В този смисъл може да има Закон за градовете на българската бойна слава. С критериите за обявяване и със съответните последици. Сега, за да няма перипетии, казваме, че не става въпрос за финансови средства. Дали, обаче е достатъчно, на входа на града да сложим табела с надпис „Град на българската бойна слава”? Защо да не се отделят повече средства от бюджета за съхраняване на военната памет на тези градове? И за възраждане на забравената в други.