Две от три българчета се возят опасно в автомобила

Две от три българчета се возят опасно в автомобила

226 195 превозни средства наблюдавани у нас по европейски проект

Само 24% от нашенци слагат колан на задната седалка

КАТ не участва в изследването

Над 60 процента от децата в България пътуват необезопасени в автомобилите. При останалите, возени на столчета или седалки, 40% от родителите не са ги поставили правилно или не са закопчали коланите. Това сочат данните от проучване на пътната безопасност, проведено през 2021 и 2022 г. в няколко държави от ЕС, в което за първи път участва и нашата страна.

Резултатите от европейския проект ни нареждат на последно място по закопчаване с колан на задната седалка. Слагат го само 24% от българите и 41% от италианците. Всички останали европейци са с колани над 50 на сто, а в Швеция и Германия тези проценти достигат съответно до 98 и 96. В опасност е животът на 4% от ездачите на мотоциклети и 6% от тези на мотопеди, които карат без каска. За велосипедистите в България каската не е задължителна, въпреки това 20% от колоездачите слагат каски.

Само в България (24%) и Италия (41%) по-малко от половината пътници на задните седалки се закопчават с колани.

При проучването у нас в продължение на 664 работни дни са наблюдавани 226 195 автомобила по улиците на 122 населени места, на 100 извънградски пътища от различен клас и на 60 точки по магистралите. Всичко това са правили екипи, сформирани от Държавната агенция “Безопасност на движението по пътищата”. Не са участвали нито полицаи от КАТ, нито инспектори от ДАИ, а местата за наблюдение са избирани така, че да няма камери и знаци за ограничения, за да не се влияе на поведението на шофьорите и да се получат максимално обективни резултати.

В България са изследвани 6 от 8-те показателя, които до 2030 г. ще се следят в страните от Европейския съюз наред с годишните данни за загиналите и ранените на 1 милион от населението. Засега не са възможни оценки на състоянието на пътната инфраструктура, тъй като от АПИ не са готови с методиката за оценяване. Все още не може да се “измери” и бързината при оказване на Спешната помощ на пострадалите по шосетата.

8,1% идиоти си гледат смартфона

Шофьори на автобуси и камиони също чатят

Нашенски шофьор на автобус от градския транспорт заснет как кара и си чати на смартфона.

Отвличането на вниманието с мобилни устройство също е тревожно за България - 8,1% от шофьорите на леки автомобили у нас вместо пътя, гледат смартфоните си. Още по-страшно е, че същото правят и 5% от водачите на автобуси и камиони.

Дори проблемът не е толкова, че говорят, докато карат, а че си чатят, четат си фейсбука или пишат коментари. Но все пак по този показател още не сме най-големите идиоти на Европа - засега ни задминават в Испания, Кипър и Литва, където процентът е около 10.

В населени места

55% от шофьорите карат с превишена скорост

Само 45% от българските шофьори карат по улиците на градове и села с разрешената от закона скорост от 50 км/ч.

Останалите 55 на сто я превишават, сочи европейското проучване. Но има и добра новина - над 90% от нашенци спазват ограниченията от 90 км/ч по пътищата извън населени места и 89% не нарушават разрешените 140 км/ч по магистралите. По последните два показателя дори надминаваме Швеция, но това очевидно се дължи на множеството наложени там ограничения. Разбира се, по време на проучването са били засичани “шампиони” с над 130 и 140 км/ч в населени места, но случаите не били масови.

Все още обаче в Европа няма изследвания на друга опасност - местата на пътя, където едни шофьори карат по-бавно, а други по-бързо и при полученото разминаване в скоростите могат да настъпят тежки катастрофи. Решението на този проблем е да се махнат ограниченията и да се вдигне максимално разрешената скорост в дадени по-безопасни участъци. Това например може да се направи на Южната дъга на Околовръстното шосе на София, където ограничението е 80 км/ч или на други места в столицата и големите градове. Вместо това от МВР са внесли проектозакон за въвеждане на скоростни режими до 30 км/ч в цели градски зони, което уж се прави за безопасност, а излага хората на опасност.