Хвърлян в затвора, едвам оцелява заради глада
Неизвестните нови борби на Македония
В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 – 1991 г.
Аспарух Исаков е един от най-изтъкнатите водачи след 1944 г. на македонските българи в Америка. Роден е на 12 януари 1914 г. в село Махалата, Плевенско. Баща му Димитър Исаков е бил български учител в село Емборе, Кайлярско, но бяга оттам след злополучния край на Междусъюзническата война. Едва 11-годишен, малкият Аспарух го губи, а през 1930 г. остава пълен сирак.
Семейно му възпитание обаче е основа, която му позволява да се справя сам. Постъпва в Плевенската гимназия и става член на местната младежка бежанска организация „Бистрица“. В нея се подготвят театрални представления и събрания, изнасят се реферати, като по този начин Аспарух Исаков получава сериозни познания за борбите на македонските българи. През 1934 г. отива в София, където учи в Свободния университет, а по-късно във Висшата търговска академия във Варна. По същото време членува и в македонската студентска корпорация „Шар“ и дружество „Вардар“.
След априлските събитията от 1941 г. и установяването на българската администрация във Вардарска Македония, Аспарух Исаков отива в Прилеп с идеята да е по-близо до родното село на своите родители, за да може да помага на останалите там негови роднини. В края на 1943 г. е назначен за секретар на градската община, където остава и след установяването на комунистическия режим в края на 1944 г. Поради контактите си с Егейска Македония, позволено му е да работи в социалния отдел на общината и да се грижи за бежанците от започналата гражданска война в Гърция.
Тъй като отказва да добави към фамилното си име наставката „ски“ и демонстрира българското си самосъзнание, властите гледат на него с неприязън. Това го принуждава да замине за Загреб, където следва медицина. Там общува основно с други студенти от Македония, но на 21 април 1951 г. е арестуван с обвинението, че е „ВМРО-вец“ и „ванчомихайловист“. На 21 декември 1952 г. е освободен от трудово-поправителния дом „Стара Градишка“, след което завършва образованието си в Загреб и практикува за кратко в Пехчево, но в началото на 1956 г. повторно е арестуван. След освобождението си напуска Югославия през септември 1958 г., като временно се установява във Виена, а през 1960 г. заминава за Чикаго, където работи като анестезеолог.
Брошурата на Аспарух Исаков „От другата страна на медала“, описваща част от репресиите върху него и други българи в титова Югославия. (1979)
В САЩ Аспарух Исаков става активен член Македонските патриотични организации и лично полага клетва пред Методи Чанев, по това време техен председател. Като лекар е автор на няколко здравни рубрики във в. „Македонска трибуна“, а също така по нейните страници е публикувана поредицата от спомени за репресиите върху него в Югославия под общото заглавие „От другата страна на медала“. През 1979 г. МПО ги издава в самостоятелна брошура. Те са ценен източник от потърпевш за страданията на македонските българи в някогашната НР Македония. Както пише Аспарух Исаков, „независимо от приказките на титовци, там фактически командва Белград. Партизаните, които слезнаха от планините подир оттеглянето на българската войска, имаха силно желание да се представят като освободители. Но всъщност само те и ограничен брой техни близки вярваха в думите им; защото всекиму бе ясно, че те действат заедно със сърбите, които не мислят доброто на Македония. Освободители не започват с убийства, а само завоеватели. Още при пристигането им в Прилеп партизаните заловиха правника (юрист) хаджи Здравев и го убиха до къщата му. Веднага разбрахме, че имаме работа със сърбо-комунисти. Бяха лишени от живот чрез познатите комунистически начини също така и следните: Йордан и съпругата му Коца Караджови (в Прилепско), Търпо Шутов (в Мориовско), Мирко Симоновски, Христо Иванов (Ицко Сърчаро) – търговец, Мице Корубин. А лицата Методи Кьовкаров, Зора Думбалова, Цветан Дворчанец и Таки Златаро бяха така много измъчвани в затвора, че наскоро след пускането им „на свобода“ починаха по домовете си“.
Особено важно описание Аспарух Исаков е направил на югославските репресивни органи: „От началото и до сега най-набелязаното държавно учреждение в цяла Югославия, но особено в Македония, е УДБА, тоест тайната полиция. Тя е всъщност всичко… В Югославия тя е абсолютен господар, безотговорен тиранин… И сега – по това никой не спори – главната задача на титовата власт е да преследва българщината“.
А ето и обстановката в самия затвор: „В килията имаше само един малък поставен до тавана прозорец, през който дори и слънцето се страхуваше да влезе, един „креват“ само от четири – пет летви измежду които имаше празнини от по 8 - 10 см., гърне за ходене по нужда и една здрава врата, която безропотно издържаше на многобройните удари при нейното затваряне. Още първия или втория ден бях повикан на разпит. Изброиха ми много от моите познати. Питаха ме дали ги познавам и дали сме били организирани във ВМРО… Непоносимият глад отнемаше единственото ми спасително средство – ходенето и броенето. Цели двадесет дни само ряпа (чиито съставни вещества са 90 на сто вода, а останалото целулоза и др.); цели двадесет дни само гершла (варено жито); цели двадесет дни само кел (мисля, че това е най-слабият хранителен артикул, който съществува); цели двадесет дни само „резаници“ (макарони) и то колко – само една лъжица в огромно количество вода. А всяка сутрин получавахме, в продължение на 90 дни „кафа“ (някакъв заместител, разбира се) и то най-вероятно без захар, защото не се отличаваше от топлата вода, освен по черната си боя. И това бе всичко. Аз чувствах, че не мога да ходя през първите дни. Бързо се уморявах и лягах. По краката ми се явиха отоци (едеми – от глад). Коремът ми също така подпухна. Панталоните ми бяха много, много тесни. Косата ми бързо побеляваше и опадаше. Физическите сили вече ме напускаха и аз лежах по цели дни в полусънно състояние. Онова, което още съм чувствал в полусънното ми състояние, е било мъчителният глад и болезненото очакване да чуя отключването на желязната врата в ходника и звукът от кухненските съдове… Усилията на изследователите бяха насочени към това: да ме заставят да призная точно така всичко, както те са го нагласили. Аз им давах обяснения по всяка точка от обвинението, чрез които падаше самото обвинение. Но всичко това не се харесваше на удбашкия референт, който гневно ставаше от своя стол и викаше: „ВМРО-вист, бандит“, ме изблъскваше с юмруци по главата чак до вратата, където нареждаше на ключаря да ме отведе, посочвайки с пръст към карцера“.
За македонските българи в Америка Аспарух Исаков е герой-мъченик, поради което в края на 60-те години е избран за член на ЦК на МПО, а през 70-те 5 години е секретар, след това цели 10 години е негов председател. Това е период на бурни борби, породени от опитите на УДБА да се разбие монолитността на организацията. На това Аспарух Исаков противодейства с тактични, но и решителни действия, за да съхрани единението. По това време живее в Източна Пенсилвания, но пътува непрекъснато в САЩ и Канада, за да запази традициите и да подготви приемствеността при неизбежната смяна на поколенията. Той е последният председател на МПО, роден в „стария край“. През 1982 г. предава поста на Иван Лебамов, който е първият ръководител от генерацията, родени в Америка.
До смъртта си на 15 май 1989 г,. Аспарух Исаков се ползва с голям авторитет, поради което е обявен за почетен председател на МПО. През 1985 г. той изпраща послание до конгреса, което остава като негов завет: „Македония все още е под робство и следователно все още се нуждае от гаранцията за нейното съществуване и напредък в свободата и независимостта“.
България също има дълг да изпълни неговия завет!
Труд
