Ден на укази, ден раздéлен

Ден на укази, ден раздéлен

Всяка партия има какво да губи, всяка партия може и да спечели

След невероятното шоу, което гледахме в най-късата версия на български парламент, 45-ото Народно събрание днес чака своя указ, за да отиде там, където му е мястото - в историята. Днес (вторник, 11 май) държавният глава ще издаде два указа - за разпускане на парламента и за съставяне на служебен кабинет. Вторият му поред.

Дейността на тази работна седмица, в която заседаваха депутатите ще се изследва дълго, някои хора ще станат професори по темата. Този къс месец се превърна в китайската игра Го, но с малката разлика, че тук търпение като в Го нямаше. Нервно Го, в която почти всички бяха наясно, че няма да има кабинет, без волята на „Има такъв народ” (ИТН) и всеки започна да притиска всеки. Въпрос на стратегия.

Може би ИТН и „Изправи се! Мутри вън!” показаха някакъв негласен синхрон, особено покрай избора на председателя на ЦИК - Камелия Нейкова. След спектакъла при президента, Мая Манолова повдигна топката на Тошко Йорданов и той извади готовите документи за кандидатурата на Нейкова и се случи това, което беше предварително замислено. „Несистемните”, както ги наричат, поразръфаха изпадналата в отбранителна поза Десислава Атанасова, а чрез нея и Бойко Борисов. Това е и целта, когато е ясно, че парламентът е недоносче с кратък срок на очаквано застрахователно събитие.

Първият указ ще отприщи точно тези страсти - на разделение, на заговори, на сметки, на скандали, на отприщени нерви и яростни удари. Всяка партия има какво да губи, всяка партия може и да спечели.

Хората се страхуват от революции, екстремни действия, от скандали. Не, скандалите хората ги обичат, но да ги четат, да се радват на драмите, да си казват „Слава Богу, че не съм аз там”. Хората обаче не обичат да бъдат управлявани от хора, дето правят скандали. С едно изключение: ако водата на търпението е прекипяла.
Въпросът за ГЕРБ е какво е нивото на клокочене в тяхната тенджера? Дали наистина са втръснали на публиката и тя иска смяна на водата на рибките или ще се примирят със свиващия си рейтинг, за да изиграят ролята на партия, която носи имиджа на сигурността, стабилността и предвидимостта в други времена?

Това изцяло зависи от стратегията им на вота. Това е само публичната страна, признавам.

На втори до десети пласт изборите са работа с малки, по-големи групи от индивиди, общности по места, сделки, договорки, припомняния за услуги и задължения. Политическата кампания не е само интервю в сутрешен блок, нито три билборда на края на София. Сложна машина, която за да тръгне правилно и произведе правилния продукт, има нужда от много майстори, включително такива с тел и чукове.

БСП някак наивно повярва, че може да се включи към напъна на „несистемните” да „изчегърта” ГЕРБ и Борисов. И много късно започна да се еманципира и да критикува „недържавното” поведение на ИТН, ДБ и „Изправи се! Мутри вън!”. В интерес на истината, по-малките несистемници изглежда бяха съгласни да има правителство, за да се свърши повече работа, но кранчето се оказа в ръцете на ИТН.

Партията на Слави Трифонов играе методично, относително предвидимо и неотстъпчиво. Той и хората му са непреклонни и да говорят, преди да им дойде редът да местят пула на масата. Начинът, по който се държат, е много показателен. Те влязоха в парламента с единствената идея да променят Изборния кодекс и да разтурят играта. Направиха го със замах. Тишината в случая им помага, защото болшинството не следят детайлите, а общата картина. В нея изключеният звук е предимство и шансовете ИТН да вдигнат стъпка нагоре резултата си е повече от реален. Повече от реален отсега е и шансът да има нови предсрочни избори, защото реалността е такава, че ИТН не е шквал, а прилив - нуждае се от време.

Апетитите на останалите към повече места също не са лишение от основание - ДПС с новия кодекс имат шанс, ДБ - също. Обединени патриоти могат да променят играта и да я усложнят.

Ако първият указ на президента днес (вторник) ще разтури играта, то вторият ще бъде неговият шанс и неговата ахилесова пета. Служебният кабинет днес няма да е просто преходно правителство, което да организира избори. Това е горещият картоф, който или ще гарнира трапезата на Румен Радев за втори мандат, или ще падне на земята. Ден на укази, ден раздeлен.