Труд
Автор:
Труд онлайн
Насърчителните мерки спрямо определен етнос са допустими, до преодоляване на определена диспропорция според чл. 7 т. 14 от Закона за защита на дискриминацията. С този текст от закона председателят на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" във Велико Търново Деян Колев се аргументира, че така дискутираната тема за ромските стипендии всъщност не е форма на дискриминация на един етнос над друг. По повод разразилия се дебат относно отпускането на стипендии на 600 роми в страната с успех над 3,50 в размер на близо 60 лева от МОН, от "Амалипе" дадоха днес нарочна пресконференция едновременно в София, Велико Търново, Бургас.
Колев подчерта, че обхванатите роми в средното образование понастоящем са едва 9%, а българските ученици са 78%.
"Що се отнася до еврейските и арменски малцинства, всички знаем, че те завършват успешно своето средно образование и такива проблеми и диспропорция не съществува", заяви Деян Колев.
Той подчерта, че този вид стипендии биха стимулирали ромските деца да ходят на училище и да се спре негативната тенденция на отпадане още в прогимназиалния етап. Като сериозен аргумент бе посочена ефективността на програмата "Равен шанс, достъп до средно образование", финансирана от Ромския образователен фонд, която върви от 2011 г. По тази програма ромските ученици не получават пари, а им се закупуват карти за транспорт и учебници. За миналата година са били обхванати 82 ученика, а за 2016 г - 90 средношколци от страната. Всички подпомагани завършват 12 клас, а 16 от зрелостниците тази година получили оценки на матурите над средните за страната. За пет години от подпомаганите роми по тази програма, едва двама са отпаднали от училище поради ранни бракове.
"Със съвсем малка инвестиция става ясно, че се преодолява маргинализирането и негативните тенденции в тези групи", каза Колев.
Той е категоричен, че е важна най-вече ролята на наставничеството, на това ромите да имат духовна подкрепа, учители, които да ги напътят.
"Малцина знаят кой е първият българин, превел "Под игото" на немски. Това е филологът и преводачът Атанас Мислеков, ром, мюсюлманин от планинското село Градец.Той е имал късмета да попадне под влиянието на български свещеник от Котел, който става негов наставник и му плаща средства за да се учи. В крайна сметка Мислеков защитава докторат в университета в Йена през 1899 г. върху трудовете на Фихте и Шелинг. По-късно става част от кръга "Мисъл" на д-р Кръстю Кръстев", разказа Деян Колев.
Теменужка Костова, която също от малцинствената общност в стражишкото село Камен пък представи своята лична история. Тя прекъснала средното си образование заради ранен брак и бебе, но после нейна учителка я подкрепила да продължи като частна ученичка. И след като завършила училище, сега вече учи "Начална педагогика и логопедия" във ВТУ.
"Реших да го направя заради шестгодишния си син и един ден да се гордее с мен", изтъкна Костова.
Колев добави, че общността на бургуджиите в Камен е най-консервативна. След завршване на осми клас, те оженват момичетата, без да искат дори съгласието им. Според председателя на "Амалипе", в момента ромските студенти в български ВУЗ-ове наброяват 600 човека. Като стимулираща превенция срещу отпадането на ученици от училище приема новата програма за стипендии и директорката на училището в Камен Елена Данаилова.
"В Камен живеят около 1500 жители, от тях според националното преброяване през 2011 г. 21% са със завършено средно образование, а 25%- с основно.250 ученици учат в Камен", посочи Данаилова.
Тя съобщи още, че най-големи усилия полага училищното ръководство да задържи учениците в гимназиалния етап. Причините за отпадането им са ранни бракове или търсене на препитание, за да подпомогнат семействата си. В училището учат три етноса и имат безплатен транспорт от четирите средищни селища до Камен, както и безплатен обяд. Тревожната тенденция обаче се ограничава и за миналата година са отпаднали от клас едва три деца.
Педагози, медиатори и доброволци са категорични, че тази програма ще стимулира учениците.
