Джулиана Гани – Ташева: Доказах, че не съм куха силиконка

Забавлявам се, когато хората се шашкат от трите ми отлични дипломи, казва „Мис Силикон 2013"

Джулиана Гани по нищо не прилича на останалите силиконови мис. Тя е като вълшебна кутийка, от която непрекъснато изскачат изненади... Джули е красива, секси, атрактивна и разкрепостена - визия, с която си спечели титлата „Мис Силикон 2013". На крехкото си тяло носи близо 2000 кубика силикон. Притежава и титлите Best erotic model 2012, „Мис Тунинг 2014”, „Секси модел на годината 2016”. Във вените й тече буйна кръв, смес от българка и италианец, а скандалите около нея извират един след друг.

Родена е в Пловдив преди 26 години. Свири на пиано от малка – цели 16 години. Отличничка е от музикалното училище, където завършва пиано и вокал и изнася концерти с Пловдивската филхармония. „Отличен“ пише и в дипломите й за бакалавър по икономика на туризма и магистър по управление на европейски проекти в Пловдивския университет.

- Джулиана, на 8 февруари ти не се яви на собствения си конкурс „Мис Страст". Защо?

- Бях организирала всичко перфектно, но час и половина преди конкурса хората, които трябваше да обличат момичетата, ме предадоха, за да отидат на конкурса „Мис София". Бях направо съсипана и нямах сили, нямах нерви, само плачех и не можах да отида на конкурса, за да не ме разпитват всички какво ми е.

- Но конкурсът все пак се е провел...

- Моят Станимир взе нещата в ръцете си и се справи перфектно с организацията. Аз му написах всичко по вайбъра и той го направи. А моите приятели брадъри бяха уникални, всички заедно ме подкрепиха, като дойдоха в журито – Алекс и Даниел Петканови, Ваня Щерева, Антон Стефанов, Ани Сарандева. За „Мис Страст“ са избрали момиче на име Андроники Първанова. Този конкурс ще остане като прецедент в историята – някой да не отиде на собствения си конкурс, който сам е организирал, включително и е написал сценария.

- За теб е създаден образ на една красива безмозъчна кукла...

- Точният израз, с който ме нарекоха, е „куха силиконова кукла".

- Малко хора знаят обаче, че си с 3 отлични дипломи от висши училища, свириш на пиано 16 години, изнасяш концерти... При такъв бекграунд защо ти беше и титла „Мис Силикон"?

- Винаги ме е теглило към сцената. Харесваше ми да изнасям класически концерти на голяма сцена с големи рокли. После започнах да танцувам, да пея... Сцената е мястото, на което съм себе си и където се чувствам най-добре. А колкото до конкурса, от малка бях по-различна и всички ми казваха: „Джули, висока си, хубавка си, защо не отидеш на един конкурс?". Казах си: „Да бе, наистина, ще отида да пробвам". Бях на 20 години, когато се явих на конкурса, тъкмо си сложих силикона. Да ти кажа честно, нямах кой знае какви очаквания. Никого не познавах, идвах от Пловдив, всеки си беше с дружинка, с приятел, а аз – сама, една такава стресната – като в небрано лозе. Обаче цялото жури толкова ме хареса, че от 11 човека 10 ми дадоха награди. Имаше 3500 човека в залата, всички станаха на крака, пляскаха и викаха моето име. Станах сензация за една вечер.

- Участваше и в еротичното „Бабилон шоу". И с танците ли приключи?

- В това шоу бях 4 години, и то главна в балета. Откривах и закривах големи заведения, правех хореографиите. И сега ме канят, само че вече не смятам, че е благопристойно една омъжена жена да се кълчи по заведенията.

- Беше асистентка в предаването „Комисията Павлов", снима се в сериала „Столичани в повече". Телевизията май те привлича.

- Да, между другото много съм искала да бъда водеща. Много ми харесва това да изслушваш историите на хората и да им задаваш интересни въпроси. Искам да водя предаване за съдбите на хората, за хубавите и лошите им моменти, не напудрени и лъскави, нито някакви жълтини, а изповеди за живота на един човек. Не знам дали ставам, понякога говоря щуротии и много пъти ме има в „Господари на ефира", но това съм аз.

- Толкова много занимания, дипломи, амбиции... Това не те ли обърква?

- Не бих казала. С бакалавъра си по икономика на туризма можех да работя в туристическа агенция, да стана стюардеса, управител на хотел – каквото искам. Само че винаги са ме влечали сценичните изяви, дори и тогава, когато ми е било много трудно и се е налагало да пътувам с часове, не яла, не спала.

- Магистратурата ти по управление на европейски проекти също ли не влиза в плановете ти?

- В вропейските проекти има голям материален ресурс. По-нататък бих могла да запиша и докторантура, защо не. Аз наистина ходих с много голямо желание на лекции. Майка ми даже ми казваше: „Бе кво ти пука там, тройка, четворка, с колкото завършиш – с толкова. Никой не ти гледа сега да е пълно 6". Винаги съм искала да се докажа, че мога, че знам и ми е било интересно да уча.

- Публикувала си във фейсбук снимка на дипломите си. Да не би някой да те е обвинил, че си ги взела по втория начин?

- Не някой, а това беше всеобщото мнение в България, че щом така изглеждам, значи съм куха, посредствена, плиткоумна и всичко друго в тоя дух. Само че аз им доказах, че съм много упорита, борбена и не съм някоя проста кифла. Имам самочувствие, защото не съм разчитала на никого и всичко съм постигнала напълно сама. Всеки ден си ходех на лекции с автобусчето, в 7,30 сутринта.

Проф. д-р Станислав Семерджиев:

Българинът не гледа кино, а телевизия

Сексскандалът в Холивуд е изцяло политически режисиран сценарий от администрацията на Тръмп, убеден е ректорът на НАТФИЗ

Проф. д-р Станислав Семерджиев е за трети мандат за ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”. През 1991 г. създава специалността “Драматургия”. От 1983-а досега е бил председател или член на международни фестивални журита, гост-преподавател в университети и докладчик в научни симпозиуми в повече от 50 държави. Автор е на над 150 научни и критически публикации. Сценарист и консултант на повече от 60 пълнометражни филмови сценария за европейски продуцентски компании.

Отидох в кабинета му с идеята да разговаряме за 70-годишнината от създаването на НАТФИЗ, но приказката тръгна в друга посока и в края му цитирах Лев Толстой: „А знаете ли как ме изненада Ана Каренина – взе, че се самоуби”.

- Съдейки по темата на монографията ви "Кратка история на световната сценаристика, том 1: САЩ 1987-1927", мога спокойно да ви попитам не е ли просто изместване на погледа от политиката продължаващият да тече скандал за сексуални посегателства в Холивуд?

- За мен това е изцяло политически режисиран сценарий от администрацията на Тръмп, защото основните критики към него бяха от средите на Холивуд, а не от Бродуей или от средите на музикалната индустрия. Затова и хората от киното са под прицел, защото по този начин се отвлича вниманието от всички вътрешно- и външнополитически въпроси. Но не толкова се отвлича вниманието, ами се казва почти директно: „Вие всичките ме обвинявахте, че съм женкар, че съм сексист, че съм прелюбодеец с неморална представа за поведение пред света. А вие какви сте?!” Тази ситуация е изключително добре режисирана. Тя няма да се прекрати, а ще продължи, защото се прилагат два добре известни принципа: „разделяй и владей“ и „хляб и зрелища“. Точно тази клюка, този тип кал много приличат на връщането на годините на макартизма, когато хората бяха набеждавани за леви убеждения, дори да нямаха такива. Сега ги обвиняват в сексизъм. Ясно е, че това работи и след като работи, ще се използва. Но си мисля, че да си позволиш след 20-30 и повече години да отправяш обвинения е не просто нахално, а е позорно. Гледах много внимателно материалите, където всички тези звезди, които обвиняват сега, през годините не са демонстрирали по никакъв начин погнуса, презрение, нежелание да общуват с въпросните хора, които сега са на прицел. Напротив! Същите те с изключително удоволствие са консумирали привилегиите да бъдат близки с обвинените във всякакви посегателства. Така че моралният въпрос е кой е по-виновен и от коя страна трябва да започне очищението.

- В несекващия скандал някак си потъна обвинението, че във филма, от който изрязаха Кевин Спейси по морални причини, Мишел Уилямс получава 1500 пъти по-малък хонорар от този на Марк Уолбърг за същата работа в същата лента.

- През последните 5-6 години, бивайки изпълнителен директор на CILECT (Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища), наблюдавам, че има една сериозна група от професори, някои от тях дори ръководители на висши училища, които настояват да започне мащабна кампания за изравняване на количеството преподаватели мъже и жени, на студентите мъже и жени, на дебютантите мъже и жени във всички области на нашата сфера. Това е толкова абсурдно! Ако стигнем до поставянето на такива квоти, творческият процес ще се обезсмисли. Няма как да се говори за това, че трябва да бъдат равностойно представени мъжете и жените, когато става дума за талант!

- Мислите ли, че в България има подобна дискриминация при заплащането на творческия труд на мъжете и жените?

- Категорично – не. Аз по-скоро бих казал, че в областта на драматургията работят повече жени, отколкото мъже. В областите на монтажа, на звука, на операторското майсторство дори, от години работят жени. Единствено в кинорежисурата, подчертавам кинорежисурата, защото в телевизията не е така. Там има сериозна дамска хегемония. Нито пък има някакъв проблем със заплащането. Работи се по едни тарифи, никога колеги не са се оплаквали от дискриминационно отношение.

- Какво иска да гледа българският зрител?

- Точно тук е проблемът. Дори когато авторите успяват да направят добър, нормален, човешки филм като „Вездесъщият”, той пак не събра достатъчно зрители, колкото би трябвало да има според мен - сравнявайки го с „Мисия Лондон”, който направи половин милион. А той е злободневна сатира, която в никакъв случай не е по-добра от него. Ако се върнем към филмите от последните няколко години, „Съдилището” на Стефан Командарев също не успя да събере много публика. Да видим „Посоки” какво ще направи. Да вземем, например, филма „Воевода”, който аз много харесвам и смятам, че има постижения – зрителите му са към 110 000. „Възвишение” го води с около 20 хиляди. Това са филми за българския народно-патриотичен дух. Дори те не събират публика. Мисля, че авторите и на „Възвишение”, и на „Воевода” са дълбоко изненадани от този неголям зрителски интерес. Те имаха съвсем други очаквания. Това показва, че цялостно българското общество не гледа българско кино.

- А гледа ли въобще кино?

- Ще кажа, че българското общество въобще не гледа кино! Дори американско. То гледа телевизия. На българина му е много по-лесно да си седи у дома и да гледа телевизия съвършено безплатно, вместо да се вдигне със семейството си и да даде 50 лева за билети, а понеже са в мола, да купят още нещо и да похарчат 100 лева. Е, да де, ама за обикновения българския зрител това са огромни пари. Това значи, че за него ходенето на кино е празник, ама ние не му предлагаме празници! Мисля, че киното започва да се трансформира в елитарно изкуство. Ще се превърне в празник, какъвто е операта, какъвто е театърът.

И още...

Мегз по сутиен на светско събитие

Илиана Раева отрече да води война с Нешка

Подозират Луис Карол в педофилия

Проф. Иван Черноземски изумил Нобелови лауреати

Нашенка дели легло с 31 години по-млад от нея

Синът на Лепа Брена любил българка

Баровеца си купил апартамент с един хонорар

Сесил Каратанчева разказа за тайната си сватба

Михаил Баришников е магнит за жените

Бенджамин Франклин открил гръмоотвода

Наши лекари изградиха нова челюст от пищялна кост

Артефакти доказват съществуването на развити древни цивилизации

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 14 ФЕВРУАРИ