Доктор Иоанна Мишева, FEBO - специалист очни болести, пред “Труд news”: Очите ни искат почивка и защита срещу УВ-лъчи

Д-р Ионна Мишева завършва медицина през 2012 г. и придобива специалност “Очни болести” през 2017 г. Участва в инициативи с пациентски организации. Съавтор е в научни разработки, включително такива, публикувани зад граница. След успешно положен изпит за специалност пред Европейския борд по Офталмология през 2018 г. придобива титла Fellow of the European Board of Ophthalmology (FEBO). Има едномесечна практика в университетската клиника по очни болести в Ospedale Sant'Andrea, Рим. През 2018 г. преминава едномесечна хирургична практика в Индия.

- Грижи ли се българинът за здравето на очите си, доктор Мишева?
- Добрата новина е, че в последно време все по-често пациентите ни търсят с цел профилактика, обръща се внимание на скрининга на малките деца, по време на прегледите хората се интересуват от здравословните навици. Но огромният проблем в очните болести е, че сериозните заболявания, от които се ослепява, в повечето случаи не болят. И понеже очите са чифтен орган, при проблем с едното око, другото зрящо поема функцията и човек късно разбира, че едното око не вижда. Такъв пример е заболяването глаукома, което може да доведе до необратима слепота и което е изключително коварно, тъй като не боли и първите загуби в зрителните полета са там, където зрението на двете очи се припокрива.

- Какво “стресира” очите ни?
- Окото е един от органите, които се отличават с изключително интензивен метаболизъм, който върви ръка за ръка с образуване на свободни радикали, така че то е обект на значителен оксидативен стрес. Тази интензивна обмяна е предпоставка за дефицити на витамини и микроелементи (пример - “кокоша слепота”), а също и за натрупване на излишни отпадни продукти, както е например при някои форми на макулна дегенерация. Фактори като тютюнопушене, заседнал начин на живот, алкохол, замърсяване на околната среда значително влошават това. УВ-лъчите са такъв фактор и могат да доведат до поява на ранна катаракта, външно перде и увреда на ретината.

- Колко можем да увредим зрението с неподходящи очила и как всъщност да направим добър избор?
- Основният проблем са UV-лъчите, които имат кумулативен характер и последиците от тях се натрупват през живота. Проблемът е, че те са невидими за нас и лесно могат да се подценят. Въпреки че основната част от тях се поема от роговицата, част от тях прониква и навътре в окото. Естественият механизъм за предпазване от това е реакцията за свиване на зеницата на светло. Да, но като носим тъмни очила, елиминираме този механизъм - намаляваме осветеността и зеницата се разширява. Следователно, ако очилата нямат необходимата УВ-защита, в окото влиза по-голямо количество УВ - дори повече, отколкото ако не се носят никакви тъмни очила.

- Какви са препоръките Ви за този сезон, в който именно слънчевите очила са необходимост?
- Подбрани правилно, те са чудесен помощник на очите ни. Основното е да имат УВ-защита, като трябва да отбележим, че степента на затъмняване не отговаря на нивото на УВ-защита. Материалът също има значение - минералните стъкла структурно не пропускат УВ-лъчите, а полимерите, които се ползват в съвременната оптика, се нуждаят от допълнително блокиращо покритие, което теоритично може да се нарани с времето и защитата да спадне. За специфични дейности като планинарство или водни спортове е важно очилата плътно да покриват зоната на очите, защото отблясъците от снега или водата са също толкова вредни, колкото директните лъчи. За елиминиране на отблясъци се препоръчват поляризирани стъкла, с които обаче някои екрани не се виждат. Търсете знаците за CE-марка, UV400 или UV420 и категория на затъмняване върху тъмните очила, за да сте сигурни, че са безопасни. В оптиките могат да се изработят диоптрични тъмни очила за максимален комфорт на хората с късогледство, астигматизъм или далекогледство.

- Кои са симптомите, които сочат, че трябва да посетим офтамолог, ако работим дълги часове пред екрани?
- Тук е важно да разсеем мистиката около дигиталните устройства и да подчертаем, че не синята светлина или някакво лъчение са отговорни за дискомфорта в края на работния ден, а лошите навици за употребата им. Човешкото око еволюционно е устроено да гледа на далеч, защото ежедневието на хората преди стотици хиляди години е било съвсем различно. Социалната ни еволюция обаче изпреварва биологичната и изискванията към очите ни са изключително завишени. Всъщност често възприеманото като влошено зрение в следствие работата на компютър е преумора. Следователно очите ни се нуждаят от повече почивка, а не упражнения.

- Как можем да разтоварваме очите си след дълъг ден пред компютър или зад волана?
- В общия случай в основата на зрителната умора са два фактора - продължителното гледане на близко разстояние и съпътстващата сухота в очите. Следователно имаме нужда от почивка с взиране в далечината и овлажняване с правилните изкуствени сълзи.

- Има ли състояния, които пряко можем да свържем с натоварване на очите, което подценяваме във всекидневието си?
- Симптоми като главоболие, замъглено зрение, зачервяване, лютене и сълзене на очите, заслужават внимание от офталмолог и са предотвратими.

- Възможно ли е сезонните алергии да се обострят при неподходящ избор на слънчеви очила?
- Абсолютно! Слънчевите алергии не подминават и очите, но тях няма как да предпазим със слънцезащитен крем. Съществува заболяване - кератоконус, което е типично за слънчевите географски ширини и при което всъщност ключов фактор се оказва търкането на очите, което съпътства очните “слънчеви” алергии. Освен блокирането на UV-лъчите, тъмните очила служат и като механична бариера за вятър, замърсители и алергени от околната среда.

- Как могат да се избегнат зрителни проблеми при учениците?
- Тяхното всекидневие е свързано с продължително гледане от близко разстояние, тъй като за жалост прекарват голяма част от свободното си време с дигитални устройства и това води до хронична умора на очите. Времето, което те прекарват на открито, също е ограничено, което пък има отношение към правилното развитие на окото. Тези фактори са рискови за развитие на късогледство у подрастващите и ние наблюдаваме все повече деца, които се нуждаят от очила.

Златен съвет за добро зрение

Храна, богата на антиоксиданти и време на открито

Здрави очи в здраво тяло - храна, богата на антиоксидатни и витамини, редовна физическа активност и прекарване на време на открито. Това е златният съвет на доктор Мишева за добро зрение.

“Що се отнася до очите, трябва хигиена на работата на устройства с чести почивки и овлажняване на очите, носене на тъмни очила дори и в мъгливи дни, и при поява на симптоми, които не отшумяват след почивка - посещение при лекар”, казва още специалистът.

Тя препоръчва също да разпитаме роднините си, защото в очните болести има наследственост.

Децата задължително подлежат на профилактичен преглед за “мързеливо око” между 3- и 4-годишна възраст, а възрастните над 40-годишна възраст трябва веднъж годишно да мерят очното си налягане. Веднъж годишно болните от диабет трябва да преминават преглед с разширяване на зениците, за да се открият първите признаци на диабетна ретинопатия.