Труд
Автор:
Д-р Илия Илиев
Линдън Джонсън е първият президент, който използва платена реклама и с нея антирекламата
Предизборната кампания е в разгара си, но не се чуват изстрели и взривове, не сe виждат пламъци, пушилки и политически трупове. Хем за два избора в един ден иде реч. Съдбоносни в определена степен за съществуването на Евросъюза, на теория важни и за властта в страната! Но в медиите преобладава скуката, на екран платените дебати не пораждат силни емоции.
Публичната активност при ГЕРБ е насочена предимно към твърдия им електорат. Навън са забележими ироничните, но незлобиви критики към роднинската по евро-атлантическа линия коалицийка ПП-ДБ.
Настоятелни са призивите към водача Бойко Борисов жестокостта си да сломи и за пореден път да оглави неизбежния следващ кабинет с ДПС и още някого. Защо не и да продължат сглобката с кирчовците, тя ръжда не е хванала засега.
Агитират шефа си гербаджиите, защото през март миналата година в Плевен той твърдо заяви: „Никога вече няма да бъда премиер!“ Желаят го обаче партийци и привърженици, знак в тази посока се очаква и от народа на 9 юни. Глас народен – глас Божий!, ще ревнат при убедителна победа верните му другари, ще получи внушения и отвън и пак ще метне на гръб кръста.
Реалистична следизборна перспектива. Очаквано и логично социологическите сондажи твърдо показват явно превъзходство на ГЕРБ в нагласите на избирателите, които са споделили предпочитанията си. Може би не толкова убедително, но то ще споходи партията и след гласоподаването за евродепутати. Така се обяснява част от предизборната скука.
Не е изненада и конкуренцията за второто място в предполагаемата класация между ДПС и „Възраждане“. Както отдавна и добре е известно на нашенци, в политическия живот в страната позициите на движението са гарантирани при всяко развитие на събитията. Понякога явно, по-често неофициално, но от парчета власт и порции благини не може да се отърве.
Ако изборите не бяха опаковани заедно, шансовете на отбора на Костадинов за значителен скок нагоре вероятно щяха да се доста големи. Защото в съзнанието на голям процент избиратели щеше да е по-ясно колко е важно да се изпратят в Брюксел възможно най-много национално-отговорни депутати, за да не се оглави ЕС пак от измекяри на посолства и безродни соросоиди.
Сега тази яснота в полза на „възрожденците“ донякъде намалява. Същото и с включването в листите им на Петър Волгин, силно несъответстващ на представата за български националист. И без това пропагандно на „Възраждане“ злонамерено, упорито и донякъде успешно се натрапва русофилски образ, това особено вреди в контекста на предстоящите избори.
Но е съвсем реално да се окажат на втора позиция.
Мощната някога лява идеология отдавна е похарчена и компрометирана от БСП, после и от куп производни от нея, свързани или противопоставящи се. Жалка картинка са предвид как някогашното минало ръководството на „Позитано“ 20 неуморно довършва БСП, ще видим на 9 юни поредната излагация.
Може да се очаква ИТН да запази позиции, но не повече. Под тях шансовете на „Синя България“ за парламентарния избор са в зоната на възможната изненада.
Какво ли неприятно, лошо, дори гадно не се каза и написа за „Промяната“, за кирчовците, асенчовците и жълтопаветниците. Повечето са факти, появили се в публичното пространство, съмнителното за злонамерено клеветене не преобладава. Но вместо да са се сринали в сондажите към границата на 4-те процента, те са в битка за второ-трето място.
Защото дори лошият образ в политиката носи гласове, стига да се намери социална ниша от податливи за съответни внушения и път към нея. „Променливите“, а и не само те, се учат от западния, главно американския опит, прилагат го в обилни количества, често успяват. Всичко приложиха досега, то вече се поизтърка пред избирателите и интересът им изчезна.
Какви все пак техники бяха внесени? Добре е да се знаят, защото пак в една или друга форма ще бъдат използвани.
Радиото завоюва САЩ в началото на 20-те години. Скоро политиците забелязват възможности за използването му, но Франклин Делано Рузвелт постига най-забележителния успех чрез него. Започва да разговаря с потенциалните избиратели по радиото все едно, че той и те са по пантофи на диванчето и си разговарят за нещата от живота.
На достъпен език с не повече от 100 думи в минута. На населението тогава остро не е достигало насочващо начало, душевно спокойствие. Той им ги предлага с топъл глас, зареден с оптимизъм. И така над 300 пъти за 12 години с началните думи „Приятели мои“! Радиото е позволило да придаде на старите думи за политиката нов смисъл и така тя да достигне до народа.
У нас този маниер преди използваше Тодор Живков. В по-ново време „човекът от народа“ често успешно се играеше от Бойко Борисов, но все по-рядко. Неговото време все пак е телевизонното.
Един от първите, а и най-успешният, който в предизборна кампания използва телевизионния екран, е Джон Кенеди.
Консултирал се е със специалисти, преминал е екранни тестове, снимал се е хиляди пъти на различен фон с различни костюми. С цел да демонстрира младост, здраве, сила, енергия. Поръчал си да му напишат книга за него – „Профили на мъжеството“.
Всъщност е бил доста болнав човек. Като младеж често е боледувал от упорити настинки, случвало се е да ходи с патерици поради слабост в краката, бил е с опериран гръбнак, страдал е от болестта на Адисон с проблеми в надбъбречните жлези. На два пъти в дома му е канен католически свещеник, защото е изглеждал близо до смъртта.
По това време обаче се появява кортизонът и Кенеди е сред първите, които са се променили почти магически. Лицето му се преобразило, а с това се подобрили и шансовете за политическа кариера. По-важно е, разбира се, че кланът Кенеди е политически, а баща му с дебели връзки не само в политическите среди, но и в Холивуд, в медиите, в частност в телевизията.
През 1960 г. всички в Щатите са били сигурни, че Ричард Никсън неизбежно ще стане президент, но... побеждава Джон Кенеди. За разлика от него Никсън силно е подценявал ролята на екрана.
Линдън Бейнз Джонсън е първият кандидат за президент, който в основата на битката за Белия дом поставя платената реклама и с нея антирекламата. Чрез нея така успява да компрометира конкурента си Бари Голдуотър, че той и досега е символ за десен политически екстремизъм. Изкарва го ярък мераклия да използва атомно оръжие при първа възможност.
Става ясно, че самият мащаб на телевизионната аудитория препятства борбата със слуховете и психологическия ефект от отрицателната информация.
У нас черният пиар през медиите се използваше доскоро най-активно, особено за налагане на спешен политически продукт. От „отровните“, например, от президента с размахания „юмрук на Сорос“.
„Промяната“ действа пропагандно главно чрез интернет. Там са младежите от поколението Z, които са силно отчуждени от околните, дори от себе си. Попаднали в т. нар. информационни балони, хейтъри, податливи на въздействието на блогъри, каналджии, козили и прочие носители на крайно съмнителни културни и политически новости и тълкувания на действителността.
Там минават всякакви манипулации, там иначе отблъскващите морално и политически „носители на новото, промяната и почтеността“ все още могат да привлекат до десетина процента сродни души и наивници.
