Достойната външна политика за РС Македония трябва да продължи

Как да спрем амбициите на Скопие да присвои хилядолетната българска история

Крайно време е македонистите да бъдат вразумени да приемат историческите реалности

Позицията на служебното правителство към кандидатурата на Република Северна Македония за член на ЕС, която всъщност продължава политиката на предишното правителство, поне за сега е без алтернатива.

Затова тя заслужено получава подкрепата на 90% от българската общественост. Няма и не може в България да се намери правителство, което да допусне в най-демократичната международна организация една държава, която десетилетия води крайно враждебна политика срещу българския народ, най-нагло краде цели периоди от неговата история, а антибългарската пропаганда, продължаваща от 1945 година до днес, е без аналог в света по жлъчност, арогантност и мащаби.

Според македонистите, властващи в Скопие, чиито тези се пропагандират във всички „научни“ звена, училища, университети, както и в печата и електронните издания, български народ няма и никога не е имало. Българите са измислено творение на Русия. А днешното население на България се състои от побългарени македонци и сърби. „Чистите“ българи в границите на българската държава са само... 200 хиляди.

Автори на това налудничаво твърдение не са скопските майкопродавци, а крайните сръбски националисти от втората половина на XIX век. С него обаче днес се промиват мозъците край Вардар на най-малките дечица, възпитават се цели генерации в една безпрецедентно груба фалшификация на историята, както и насаждане на неистова омраза и ненавист към България и българския народ.

Наред с наглостта и безочието, с които се краде българското минало, македонистите като „достойни“ Титови творения, са перфектно усвоили някои от най-характерните качества от поведението на техния „създател“ - Й. Б. Тито като лъжата, лицемерието, грандоманията, конформизма.

За първи път в историята на ЕС, кандидат за член на Съюза се държи дръзко и високомерно, разигравайки сцени на пренебрегната и обидена държава и безцеремонно иска тя да наложи правилата за влизането u в ЕС. Това нахално самочувствие на скопияни и проявения най-груб конформизъм и шантаж в значителна степен е резултат на глупавата упоритост на някои външни фактори и персони да вкарат на всяка цена македонската държава в ЕС, макар и да няма реална икономическа, политическа и военна стойност. Заедно с това си скандално поведение, македонският премиер Заев най-безочливо лъже и дезинформира европейските партньори, твърдейки високопарно: „Не ни трябва ЕС в замяна на македонската идентичност.“ Смайваща лъжа! Нито един член на ЕС, включително и България, не оспорва „македонската идентичност и език“. Нещо повече, българската страна първа призна независимостта на македонската държава, макар и „идентичността“ на македонизма да е изграден върху костите на десетки хиляди жертви, садистично избити от Титовите сатрапи, само защото са българи.

А що се отнася до „македонскиот язик“, да припомним на Заев, че той е признат от българската страна с подписването на официални документи между София и Скопие на езиците на двете държави.

Очевидно, с акцентирането върху спора за „идентичността и езика“ македонистите целенасочено се стремят да отклонят вниманието на европейската общност от реалните проблеми между България и РСМ, а това е наглата кражба на българското минало, отричане съществуването на българския етнос, истеричната антибългарска пропаганда, която сатанизира българската държава и народ. С претенциите си за Св. Св. Кирил и Методий и техните последователи, присвояването на цар Самуил, както и огромна част от събитията и дейците на Възраждането и национално-освободителните борби, Скопие иска да „македонизира“ третата, (след гръцката и римската) писмено-книжовна цивилизация, хилядолетно дело на българския народ и държава.

Крайно враждебната антибългарска политика на скопската върхушка задължително поставя въпроса: България има ли право да допуска тези пладнешки фалшификатори и крадци в ЕС, като се откаже от своята история, за да угоди и се хареса на европейските чиновници?

Отговорът на управляващите институции, включително и на Народното събрание, на дейците на изкуството и културата, на учени, обществени организации и граждани е категорично - НЕ!

Тази чудовищна наглост и арогантност трябва да бъде спряна. Крайно време е македонистите да бъдат вразумени да приемат историческите реалности, според които историята е точна наука като математиката. Дали тя се изследва от буржоазни, социалистически, европейски или американски учени, историческите личности и събития са неоспорими.

Факт е, че съществуват огромен брой документи и свидетелства за хилядолетната история на българите в Македония и нито едно, повтарям - нито едно доказателство за пребиваването на поне един „македонец“ в тази област. Дори и най-героичното събитие в Македония в началото на ХХ век - Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, отразено в американския и европейския печат в над 8000 публикации, десетки хиляди пъти се споменава, че то е изключително дело на българското население. В същото време няма и дума, че във въстанието е участвал поне един „македонец“.

Отричането на националния характер на това героично събитие свидетелства за наглостта, безочието, морала и абсурдността на претенциите на скопската върхушка. А подменяйки посмъртно националната принадлежност на хора, наследници на предци с хилядолетна история, родени живели и загинали като българи, е цинизъм и светотатство с паметта им.

Робството, бунтовете, въстанията на българите в Македония, провокират огромни бежански вълни към България. Над два милиона днес са наследниците на тези бежанци, потърсили спасение в своето отечество. В същото време през целия период на робството няма нито един бежанец от Македония, потърсил подслон в Гърция или „братска“ Сърбия. Това е поредно доказателство, смазващо глуповатите измишльотини на скопските фалшификатори, но и доказващо, че националните и духовни водачи на населението от Македония не са страдали от Шведския синдром да се „побратимяват“ жертвите с новите си поробители.

Неоснователни са тревогите за някаква международна изолация на България. Държавата, която е член на сериозен политико-икономически съюз и член на мощен военен съюз, е практически невъзможно да бъде изолирана. Друг е въпросът, че както в миналото, така и днес българските правителства не полагат необходимите усилия да изнесат спора със Скопие на международната сцена. За да запазим миналото си и съхраним бъдещето си като народ и държава, българската страна е длъжна в една широкомащабна и научно-аргументирана пропагандна изява да информира не само европейските ни партньори, но и цялата международна общност за появата и същността на „македонизма“ като творение на Й. Б. Тито и Й. В. Сталин, наложено през август 1944 г. и налудничавите амбиции на Скопие да присвои хилядолетната българска история.

След 30-годишен спор и безпрецедентното разобличаване на скопските претенции към античната история на Гърция, Атина успя да направи македонистите смешни пред света. За наглостта им да присвоят българското минало, ние трябва да ги направим жалки.