Доцент Росен Калпачки, шеф на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Св.Анна“, пред „Труд news”: Инсултът най-често идва след спряно лечение на високо кръвно

Доц. Росен Калпачки завършва Медицинския университет в София през 1996 г., след което специализира неврология. Има специализации във Великобритания, Чехия и Румъния. Докторската си степен защитава през 2013 г. Началник е на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Света Анна“ в София и председател на Българското дружество по инсулт.

- Доктор Калпачки, през последните 20 години страната ни е лидер по смъртност от инсулт в света. На какво се дължи това?
- Нямам пълен отговор на този въпрос. След като сме рекордьори, причината със сигурност не е една и не е само медицинска. Има въпроси, свързани със социалния статус на българина, за възможностите му да се грижи за здравето си. Има и въпроси, свързани с народопсихологията ни като този – доколко сме готови да се грижим за здравето си. Свикнали сме да искаме всичко да се случва тук, сега и веднага, по най-добрия начин. А при инсултите, за да не позволяваме да се случат, нещата винаги са поставени години напред. Основната медицинска причина е, че българинът не уважава хроничните състояния, които водят до инсулт – на първо място е високото кръвно налягане, лекувано неправилно в голям процент от случаите. Друга причина е злоупотребата с алкохол в по-голяма степен, отколкото генетиката ни позволява, а нашата позволява много. В големите градове съществува и елементът мръсен въздух.

- В големите градове на Китай въздухът е ужасно мръсен, но не съм чувала китайците да имат сериозен проблем с инсулти.
- Азиатците са в голяма степен защитени от инсулти. Смята се, че съществуват и генетични предразположения.

- Казахте, че пациентите се лекуват неправилно от хипертония, какво имахте предвид?
- При лекарствата за хипертония ефектът от хапчето, което вземате днес, най-често настъпва вдругиден. Защото то се намесва в механизми в човешкото тяло. Много пациенти действат така: изписват им терапия, в която обикновено медикаментите са няколко, те започват да ги пият, след известно време си мерят кръвното и установяват, че днес, утре и вдругиден то е нормално. Правилната реакция е да продължат да си пият лекарствата, защото те са довели до нормализиране на кръвното. В 90% от случаите, най-малкото, хората решават да намалят дозите. Едната причина е, че в голямата си част тези лекарства са платени и въпросът, който си задават хипертониците, е защо да давам 100 лева, като мога да давам по 50. Освен това, кръвното ми е нормално. Да, ама кръвното ти е нормално, защото пиеш лекарства. Като спрат да ги приемат, както им е предписано, и попадат при нас. Това е една изкривена логика. Спират да приемат лекарства, вдигат кръвно 200 на 100 и идват при нас с остри инсулти. Спирането на терапията означава да позволиш на кръвното голям демарш в рамките на едно денонощие. Друга грешка е: меря кръвното, високо е и вземам едно или две хапчета с бързо действие. Гълтам, кръвното рязко пада и ето го инсулта.

- Защо все повече млади хора получават инсулти и вярно ли е, че всеки четвърти с инсулт е под 40 години?
- Всеки шести с инсулт е под 40 години, според световната организация по инсулти. В България може да е всеки четвърти, нямаме обаче статистика за цялата страна. Факт е, че младите хора са все повече, защото кръвното не боли, дори не сърби. Има съществена разлика между инфаркт и инсулт. Когато се случи инфаркт, човек изпитва зверска болка. Чувства, че светът свършва. И ако се преживее случая, човек изпитва страх да не се повтори и започва да се пази. Ако се повтори, веднага търси помощ. Инфарктът се случва в голяма степен „благодарение” на диабет, на висок холестерол и на други фактори, за които пациентът е информиран. В кардиологията от доста време вървят разяснителни кампании и заболяването с бавни темпове намалява. При инсулта може би 80% от случаите се дължат на високо кръвно, а другите фактори влияят в много по-малка степен. При него няма друг подсказваш фактор. Лошото е, че инсултът се манифестира с неврологичен проблем след като вече е настъпил. И тук е нашата голяма борба за провеждане на модерно лечение, което е доказано ефективно, ако стане в първите един, два, три часа.

- Какво представлява модерното лечение?
- При най-голямата част от инсултите се образува съсирек, който запушва кръвоносен съд. И тази част на мозъка, която черпи кръв от съда, остава без кръв. Модерното лечение (тромболиза) е да се махне този съсирек и да се възстанови кръвообращението. Той се премахва най-лесно, като се инжектира лекарство, което блокира кръвосъсирването в цялото тяло. Това не може да се прави вкъщи. Защото в този час, в който чакаме да се разтвори тромбът, никъде в тялото не става съсирване. В този момент, ако порежете човек, кръвта му ще изтече, без да може да се съсири. Това лечение е успешно в голям процент от случаите.

Изкуственият интелект ще ни надмине по знания, но не може да замени лекаря, убеден е доц. Калпачки.

- След прилагане на този модерен метод остават ли трайни мозъчни увреждания, които са обичайни за инсултите?
- Колкото по-бързо стане отпушването, толкова по-малко са последиците. Ако бързо се възстанови кръвотокът, може би ще се усети малко в „най-отдалечените райони”. Още първите секунди има нервни клетки, които умират. Мозъкът е много чувствителен от липсата на кръв, така че почти няма инсулт без никакви последици, но ако методът се приложи в първите часове, има голям шанс човек да се възстанови почти напълно. След четвъртия-петия час обаче мозъкът е толкова увреден, че прилагането на модерната терапия би могло да убие човека. И затова лечението на инсулта е критично свързано с времето. Слоганът на световната организация по инсулт е time is brain (времето е мозък). Борим се за всяка минута. Ако са минали повече от три часа, не се влива лекарство, което да блокира съсирването на кръвта в цялото тяло, а се влиза с катетър, за да се стигне до мястото и да се изсмуче тромбът. Има час и половина-два за възстановяване на кръвотока. Това е т.нар. ендоваскуларно лечение.

- Какъв процент пациенти успявате да спасите с модерните начини на лечение на инсулт?
- В УМБАЛ „Света Анна” почти 30%, това е почти всеки трети. В България - около 2,5 на сто. Съвременното лечение е доста неравномерно разпространено в България. В София освен в „Света Анна”, и в „Пирогов“ се прилага добре.

- Може ли благодарение на изкуствения интелект лекарите да се окажат излишни?
- По знания изкуственият интелект има уникалната възможност за превъзхожда естествения. Ние, хората, ставаме по-умни благодарение на столетия, на натрупан опит. Изкуственият интелект става по-умен в рамките на месеци, на година. Той 100 процента ще ни надмине. Това, което не преставам да повтарям на колегите е, че лекарят не може да бъде заменен от изкуствения интелект по отношение на съпричастността. Знания ще има, по-бързо дори ще преценява скенера от мен, но очите на пациента, който очаква да му бъде помогнато, искат да срещнат моите очи.