Европа - каквато я пожелаха и каква стана

Внимавайте какво точно искате, защото когато то се случи, може и да не ви хареса

Трансатлантическата връзка бе скрепена с поне двама от четиримата големи

Светът е това,

„Брихадараняка Упанишад“

Древната индийска мъдрост показва абсолютно точно защо, как и какво се случи с ЕС след евроизборите.

Всички мисли на европейците бяха насочени към промяна. Искаха нови идеи, нови конфигурации, нови лица и нови лидери. Тези мисли породиха техните желания. Желанията им се проявиха в избора им. Евроизборите доведоха до новата реалност.

Получи се нов, доста раздробен Европарламент, в който старото ядро от две партии беше разбито. Дългогодишната им практика да налагат с мнозинство взетите помежду им решения за личности и политики не даваше шанс на нищо и на никого извън тях. Системата беше в баланс, а според постулатите на кибернетиката, това означава, че тя не допуска никакво друго състояние, следователно и няма как да се промени. Измененията настъпват само при излизане от баланса и навлизане в състояние на трансформиране на системата до саморегулирането u до намирането на ново устойчиво състояние с нови сили, осигуряващи баланс. След като такива бяха желанията, мислите, действията, навлязохме и в новата Реалност на системата ЕС. Тя се задвижи и няма да има връщане назад, защото всяко едно ново действие, всеки избор или нова конфигурация ще увеличават дисбаланса и процесите на трансформиране. Това се видя и при избора на новите най-важни постове в ЕС. Този път те бяха 4, защото съвпадна и със смяната на Гуверньора на Европейската централна банка. Опитът на старата система да наложи председател на ЕК се провали и то с гръм и трясък. Аргументите на поддръжниците на статуквото бяха интересни, но неубедителни, напр. как системата на „водещите кандидати“, (Spitzenkandidaten, нем.) била вече десетилетна традиция в ЕС и „успешно доказана“, нещо спорно, защото тя е прилагана само в един ЕП през 2014 г. и то при избора на Жан-Клод Юнкер. А доколко това се оказа „успешно“, времето ще отсъди. Самата процедура предвижда европейските политически партии да определят по един кандидат за поста председател на ЕК преди изборите за ЕП. Тук важната подробност е „преди изборите за ЕП“. Видяхме, че това работи само, ако системата е в баланс със старите резултати. А след евроизборите вече няма как да бъдат убедени Макрон, Орбан, Салвини, Зелените и др. да не се намесват в договорките на ЕНП и Социалисти и демократи (СиД), защото било традиция и т.н. Също така е странно обиденото изказване на Spitzenkandidat - Манфред Вебер към Виктор Орбан, че е унгарският премиер е бил открито против неговата кандидатура. Тук в пълна сила можем да видим проявлението на поговорката...“Внимавай какво си пожелаваш...“ и да си спомним как същият този Вебер отрито пожелаваше да изгони Орбан от ЕНП.

Няма по-показателен случай за това каква атмосфера на работа ни очаква от дебатите по издигането на кандидатурите на Председателя на ЕП, Председателя на Европейския съвет, Председателя на Европейската комисия, Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и съвпадналата поради изтичането на мандата смяна на Председателя на Европейската централна банка. Още от самото начало стана ясно, че този път нещата няма да минат гладко както предишните. Сондажите на сегашния Председател на Европейският съвет, Доналд Туск започнаха още на срещата на държавите от Г-20 в Осака. Продължиха в Брюксел, където след 48-часови дебати, договорки и процедурни хватки първоначалните кандидати за постовете напълно изчезнаха и на тяхно място се появиха съвсем нови лица.

Новият Председател на ЕП, Давид-Мария Сасоли се конкурираше със Ска Келер (Европейски свободен алианс, Германия), която на първото гласуване беше подкрепена от 125 евродепутати, Сира Рего (Европейската обединена левица / Северна зелена левица, Испания) и Ян Захрадил (Алианс на консерваторите и реформистите в Европа, Чешката република). Германският министър на отбраната Урсула фон дер Лейен (ЕНП) беше номинирана за председател на Европейската комисия.Ако бъде избрана, тя ще е първата жена, заставала начело на Комисията и първата германка на поста от 50 години насам. Фон дер Лейен е била избрана единодушно, само с един глас „въздържал се“.

„Единият въздържал се, в съответствие с правилата на германската система, бях аз“, заяви германският канцлер Ангела Меркел, което едва ли ще спаси коалицията u с Германската социалдемократическа партия (ГСДП), а оттам и края и на нейната политическа кариера.

Още същия ден бившият Председател на ГСДП Мартин Шулц написа, че ЕК е оглавена от най-слабия германски министър, а бившият външен министър при Меркел, Зигмунд Габриел, също от ГСДП, заяви, че с кандидатурата е нарушено коалиционното споразумение и правителството трябва да подаде оставка. Сложните отношения в тази коалиция произхождат от това, че на практика политическите конкуренти в германския политически живот съставиха общо правителство. Това още тогава доведе до криза в ГСДП и беше прието под изричното условие коалиционното споразумение да бъде преразгледано през септември 2019 г. За периода на коалицията този неестествен съюз взе главите на двама лидери на ГСДП - Мартин Шулц и Андреа Налес, и срина избирателите на ГСДП до историческите 15,8%. След оставката на Налес партията е буквално е в цайтнот, цунгцванг и цайтгайст едновременно. В момента се управлява от трима лидери.

Не е ясно какъв ще бъде и следващия избор. Сегашният министър на външните работи Хайко Маас (ГСДП), направи предложение следващият лидер на партията да бъдат двойка, мъж и жена и съвместно да управляват социалдемократите на Германия. Каквото и да се случи, излизането на ГСДП от коалицията с ХДС/ХСС вещае края на политическата кариера на Ангела Меркел, защото тя вече не е партиен лидер, а само канцлер в това крехко коалиционно правителство.

Като компенсация за германската позиция, Франция получи поста на Гуверньор на ЕЦБ. Кристин Лагард ще отговаря за срок от осем години за емисията на единната европейска валута - еврото, ще наблюдава за нормалното функциониране на платежните системи, ще осъществява паричната политика на Европейския съюз (ЕС), като има правомощия независимо да взема решения относно тази политика и ще осъществява валутните операции на държавите-членки в съюза и извън него. Без съмнение ще се опита да въведе на практика и някои от идеите на Еманюел Макрон, една от които е и създаването на Европейски валутен фонд. Едва ли ще u е трудно, след като идва от Международния валутен фонд, както и номинацията u едва ли е случайна.

Предвижда се върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността да бъде испанският външен министър Жозеп Борел (социалисти), ако той бъде одобрен от новия председател на ЕК. Това е несъмнена договорка между Макрон и испанския министър-председател Педро Санчес. Името на Борел се появи на двустранната им среща още на втория ден след евроизборите, но преднамерено беше „скрито в ръкава“от медиите като последващ коз. Този, който вече е назначен на новата си позиция, е служебният премиер на Белгия Шарл Мишел (либерали). Той оглавява Европейския съвет за срок от две години и половина, с възможност за втори мандат.

С тези превратности, неочаквани моменти и многоварианти ходове системата „Европейски съюз“ показа, че се намира в ново и то силно динамично състояние. Очертаха се и новите конфигурации и взаимовръзки. Също така се видя и влиянието на някои стари, но силни взаимоотношения. С избора на новите ръководни постове в ЕС, трансатлантическата връзка също беше скрепена с поне двама - Spitzenkandidaten, приемани добре от САЩ от четиримата големи. Заемането на поста шеф на МВФ, една от двете международни институции, гарантиращи доминацията на американския долар, както и министър на отбраната на ФРГ, несъмнено преминават през негласното одобрение на Вашингтон. Същото, както Председателят на СИВ и министърът на народната отбрана на ГДР в миналото през Москва.