Европейската енергетика не е съюз

Силата е в съперничеството, а не в конфронтацията, която разрушава, а не изгражда

Включването на природния газ и ядрената енергия в „Зелената“ сделка на ЕС са в пряко противоречие с позицията на Германия

През последните близо две години светът е вкаран в една, засилваща устойчивостта си схема, в която пропагандата и негативната информация за пандемията от коронавирус внушават страхове и съмнения. Те са придружени с многогласна риторика, чиято цел е да замъгли представите за реалния свят и чрез ентусиазма на непросветените да наложи модела на виртуалната безкрайност.

Човечеството все още е в преход от познатия свят на дипломацията и войната към финансово-спекулативните измерения на високите технологии. В Европа рекапитулацията за 2021 г. е подчинена на впечатляващата активност в сферата на енергетиката и сигурността. Трудно може да се проследят многобройните и разнообразни срещи в различен междудържавен формат. Мотивът за тяхното осъществяване е подчинен на идеята за намиране на консенсус, който в крайна сметка се оказва в защита на определен корпоративен интерес. 

Естествено е в енергийния XXI век темата за „Зелената“ сделка да концентрира за пореден път икономически интереси, чиито политически решения достатъчно ясно определят играчите на европейския пазар. Много политици, икономисти и експерти през последните месеци се надпреварват да обясняват, налагат и определят както енергийното бъдеще на Европа, така и преструктурирането на неговия енергиен микс. Поставеният акцент върху намаляването на вредните въглеводородни емисии предизвика острата реакция на Чехия, Полша, Унгария и доста противоречивата - на България, където този процент на производство е висок.

Политическите атаки и заплахите за ограничаване на европейско финансиране ги превърна в двойкаджиите на Съюза. Този процес обаче услужливо заобиколи Германия, където производството на енергия от въглища, подобно на горепосочените държави, надвишава 40%. Следвайки политиката на Зелените, новият министър на външните работи Аналена Бербок заяви отказът на Берлин да пусне в експлоатация газопровода „Северен поток 2“, посочвайки формални причини. Това заявление може да се приеме като продължение на предизборната кампания, което в близко бъдеще е много вероятно да бъде коригирано. Няма как да се справи Германия с отсъствието на сигурност в производството и доставките на електроенергия.

Отказът от атомна енергия и ненадеждността на ВЕИ през лятото на 2021 г. показаха несигурността на тези енергийни планове. Включването на природния газ и ядрената енергия в „Зелената“ сделка на ЕС са в пряко противоречие със заявената позиция на Германия. Невъзможността на Норвегия да осигурява договорени енергийни доставки за някои скандинавски държави, както и периодично изнасяната информация за намаляващите конвенционални суровини в Северно море, засилват необходимостта от увеличаване на количеството руски газ за Европа. Енергийният проблем на Стария континент се задълбочава и от отказа на САЩ да доставя обещания американски втечнен газ, който да елиминира руската конкуренция. От няколко месеца този газ устойчиво е ориентиран към азиатския енергиен пазар.

Спекулативният характер на драстичното повишаване на цените на газа в Европа засилиха центробежните сили в ЕС, което независимо от декларираните призиви за изработването на обща политика за преодоляване на проблема, доведе до засилване на конфронтацията и търсене на самостоятелни пътища за излизане от енергийната и политическа криза. В България, чрез спорния политически мораториум върху цените на водата, парното и тока, се даде предимство на производителите на ВЕИ. Освен това за пореден път звучи познатият отказ от строителството на почти готовия ядрен проект АЕЦ „Белене“ и изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. За съжаление отново се търси лесната печалба от „разрешените“ енергийни източници, които в близко бъдеще удобно биха превърнали България от износител в зависим от външни енергийни източници пазар.

През следващата 2022 г. енергийния микс на ЕС ще продължава да бъде една от проблемните зони на сигурност, която ще бъде важен ориентир за енергийната, а от там и за политическата и икономическата стратификация на държавите-членки на съюза. Освен това неоспорим факт е тясната връзка на енергетиката със сигурността, която устойчиво преминава през динамиката в триъгълника ЕС-САЩ-Русия. 2021 г. отново премина под знака на войнствена риторика в познатия контекст за налагане на икономически санкции на Русия, свързани с нейната северна и южна газова тангента. Многобройните политически атаки в крайна сметка се сведоха до отказ от американска страна да санкционират „Газпром“, прехвърляйки решаването на съдбата на газопровода „Северен поток 2“ на Европа, респективно на Германия.

За пореден път енергийните проблеми се обвързват със сигурността в Черно море. ЕС и НАТО бяха вкарани в познатата през последните години украинска схема. Два пъти (през пролетта и есента на 2021 г.) Черно море се превърна в обект на ескалираща войнствена риторика между Вашингтон-Брюксел-Москва, поредни учения на НАТО близо до руски териториални води и логичната руска реакция на концентрация на военни части и техника на границата с Украйна. Новото в последната, вече позната схема, е голямата продажба на американско оръжие на Киев, както и рефренът, повтарян от ЕС, САЩ и НАТО за тежки икономически санкции срещу Русия, ако тя нахлуе в Украйна. Допълнение към острата политическа риторика е изказаното още през април желание на САЩ да засили военното си присъствие в Черно море. Доказателство за това е официално непотвърдената, но и не отречена информация свързана с изказването преди дни на американския генерал Тод Уолтърс, главнокомандващ силите на Алианса в Европа, за разполагане на натовски бази в Румъния и България. Това е в дисонанс с ясните и конкретни искания на Москва за диалог и преговори в различен политически формат за гарантиране на сигурността на границите u. Успокояващ е фактът, че решение за нови бази на НАТО може да се вземе не по-рано от юни 2022 г. предвид етапите на обсъждане в рамките на Алианса.

Както в енергетиката, така и в сигурността, Европа и Черноморския регион са перманентен обект на сценарии, планове и експерименти, чиито цели са далеч от обществен просперитет и политическа стабилност. Силата е в сътрудничеството, а не в конфронтацията, която разрушава, а не изгражда. Докато пропагандната машина работи в сферата на политиката и дипломацията няма как да се приеме за чиста монета повтаряната мантра за военен конфликт в региона. Не може да се пренебрегне фактът, че докато държавите от ЕС се занимаваха със съзнателно създадени проблеми в сферата на енергетиката и сигурността Русия, Индия и Китай чрез серия от споразумения изградиха азиатския геополитически, икономически и военен вектор.

През следващите години светът ще трябва да се съобразява с този непреодолим фактор, чиято реалност е много по-значима, многовекторна и дългосрочна. Гаранция за устойчивото бъдеще на Стария континент и ЕС би била мобилна и адекватна, подчинена на европейските интереси политика, насочена към преодоляване на регионалните и глобалните предизвикателства.