Европейският съюз - план на Хитлер

Идеята е била, разбира се, много по-мащабна

Напоследък излязоха много документи, в които се споменава, че планът за Европейския съюз е бил подготвен от висшия функционер на Хитлер, Функ, като един от най-възможните варианти за следвоенното устройство на Европейския континент, ако нацистите спечелят Втората световна война. А такива шансове е имало най-малкото до края на 1941 г., когато немците влизат в Москва и окупират първата спирка на Московския градски транспорт. В Африка те са пред Кайро и английският посланик, за да успокои развълнуваното население, заповядва да пребоядисат оградата на посолството.

Планът отчита, че Германия не би могла да излъчи колонизационни ресурси, за да насели Франция, Великобритания, Скандинавските страни. Нейният колонизационен ресурс според Хитлер едва ще стигне за заселването на Полша и Европейска Русия до Урал. Където Хитлер смята да изтреби поляци и руснаци и да засели с германско население. Той отчита че Франция все пак носи името на едно германско племе - франки, че скандинавците по расовата теория на Хитлер са викинги и стоят по-високо дори от германците, а във Великобритания са англо-саксонци. Там има и силни нацистки движения, които биха могли да способстват за реализация на идеята.

Идеята предвижда Германия, с огромната си територия от Рейн до хребета на Урал да бъде движещата страна, с най-развита икономика и да играе водеща роля в този Европейски съюз. За който Хитлер през Функ е предвидил същите институции, които сега съществуват - Европейски парламент, Европейска комисия, която да играе ролята на правителство и т. н.

Вярно ли е това? Учудващото е, че е вярно. Но то е част от многобройните опити да се изгради обединена Европа още от древни времена.

Нека да започнем историческите си разкопки и да видим първо защо тази идея така очарова европейската политическа мисъл или поне част от нея в различни времена. Достатъчно е да видим на картата колко е голяма Европа. Малка, много малка спрямо Съединените щати, Канада, Японската или Британската империи, за Русия просто да не говорим. И европейската политическа мисъл е съзнавала, че Европа трябва да се обедини и да престане с раздорите помежду си. А първите, които обединяват Европа, макар и не цялата, но по-голямата част от нея, са римляните. Техният проект за обединение се нарича Pax Romana (Пакс Романа) – Римският мир. Какво означава това? Това означава, че когато Рим завладее някой европейски народ, дори и кръвопролитна война, само след десет-петнадесет години превръща населението му в римски граждани. Тези народи, свикнали да живеят един примитивен от екзитенциална гледна точка живот, с многобройни междуособни войни помежду си, много кръвопролития и мъки, прекратяват с междуособиците в границите на империята. Започват да ползват блага, за които не са и сънували – павирани пътища, топли бани и т. н. И така те стават ревностни привърженици на Рим и на римската идея за обединена Европа. Именно за това империята оцелява толкова дълго, чак до втората половина на V век, защото най-неочаквано помага и християнската религия. Тя създава една идеология за всички и много често я отъждествяват със самата Римска империя.

До второто обединение на Европа ще има много време. От VІ век чак до ХVІІІ век, когато европейците, разделени на многобройни държави, на практика изповядват една и съща идеология (независимо от деноминацията й – католическа, православна или протестантска). Имат едни и същи морални и етични ценности и това способства всякакви опити за превръщането на Европа в едно единно политическо цяло. Не толкова храбростта на френския войник, колкото именно тези причини помагат на Наполеон да успее до 1812 г. година на практика да обедини всички европейски народи около Франция. На едни връщайки държавност, като поляците, на други, като германците, създавайки. Но прави грубата грешка да нападне Русия. Както това прави и следовника му Хитлер. Монтгомери, който е написал учебник по тактика и стратегия на съвременната война, е отбелязал на първата страница, „този учебник не важи за война с Русия“. И естествено, второто обединение на Европа е провалено от Русия.

Третото обединение на Европа е именно хитлеристкото – то идва с насилие, подобно на Римската империя. Първо разгром на армиите на националните държави – Норвегия, Дания, Белгия, Холандия, Франция и т. н. И след това замисълът на Функ е бил подобно на народите в Римската империя, да бъдат приучени да живеят заедно. Любопитно е каква ще бъде участта на балканските народи. В този план великата сила тук е заложено да бъде България и неслучайно някои български историци, които крадат истината, започват да доказват, че българите не са славяни, не са дори и прабългари или иранци, а готи. Те били траки, гети, които прераснали постепенно в готи, тоест един немски народ. И тогава Балканите и балканските народи щяха да бъдат поставени в границите на средновековна България от времето на Крум, Омуртаг и Симеон Велики. Когато всъщност България е заемала целия Балкански полуостров, включително Румъния и Молдова.

И тази идея за обединена Европа беше смазана от обединените сили на Съединените щати и Русия.

Днешната идея за обединена Европа, създадена от Конрад Аденауер и Робер Шуман, също я виждаха от Атлантическия океан до Урал – същото, което е искал Хитлер за Германия. Генерал де Гол беше последният, който спомена за този въпрос и за тези граници на Европейския съюз, даже ги разшири. Не на Жан Виденов, а на генерал де Гол принадлежат думите: „Европа - от Ванкувър до Владивосток“. Т. е. той визираше не само Русия, но и Канада, и САЩ, които са държави, продукт на европейската цивилизация (а това си е 100-процентова истина), а не на автохтонното развитие на местните индиански племена. Това е вярно, и за съжаление това ще бъде бъдещето, рано или късно.

Но не бива да се притесняваме, че Хитлер е създал планът за съвременна обединена Европа. Той е бил доста по-голям и е включвал Русия, а вероятно и САЩ и Канада, ако също се признаят за победени. Тоест, цялото Северно полукълбо да бъде един Европейски съюз. Но нещата нямаше да са както сега – вероятно не-демократично управление в една много по-силна от сегашната Германия щеше да налага в много по-голяма степен своята дума. Не че и сега не го върши.