Евтините горива - капан за наивници

Финансисти: По-ниски цени се постигат с контрабанда и неплащане на ДДС и акцизи

Контрабандата на горива ежегодно ощетява бюджета с над 1 милиард лева

Кои са най-често използваните схеми за източване на ДДС при вноса на горива за българския пазар? Защо мерките на държавата не дават ефект? Защо този сектор за милиарди левове от икономиката ни е оставен встрани от приоритетите на официалната власт? На тези и още много въпроси „Труд“ дава отговор в новата си поредица ПРОБОЙНИТЕ В ПАЗАРА НА ГОРИВА.

В нея ви представяме разследване, което показва как контрабандата сериозно изкривява пазара на горива. От това страдат всички - легалните доставчици, потребителите и държавата, която търпи колосални загуби.

В днешната последна, четвърта част от специалната поредица ще разберете как крайният потребител e въведен в заблуда, че когато купува на малко по-ниска цена, получава качествено гориво.

Липсата на адекватни мерки за пресичането на контрабандата на горива изкривява пазара. Заниженият и на места дори отсъстващ контрол позволява безпроблемно нелегалното гориво да достига до бензиностанции в страната и да се продава на по-ниски цени, показа разследването на “Труд”.

Най-често става въпрос за “тежко гориво” внос от страни от Близкия изток. Неговите показатели са близки до нафтата, но със завишено съдържание на сяра, а измамниците го продават по родните бензиностанции като качествен дизел.

В европейските данъчни складове има строги правила за изследване на горивото по показатели, но рафинериите в Близкия изток са нискотехнологични и за да стане годно за търговската мрежа, то трябва да се преработва допълнително, което, разбира се контрабандистите не правят.

Търговците, участващи в нелегалната схема, не плащат ДДС и акциз, а за да се отърват по-бързо от контрабандното гориво, го пускат за продажба на дребно по малки бензиностанции. Цената му е с между 10 и 20 стотинки по-ниска от тази на редовните.

Когато търговецът е легален, наред с разходите за купуването на нефта и биокомпонента, плащането на ДДС и акциз, преработката на суровината и т.н, трябва да отдели и 90-дневни временни запаси. Изискването е залегнало в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти и задължава редовните компании да имат запас на база внесено/произведено гориво през предходната година. Това позволява на редица фирми да съществуват една година - на 31 декември да бъдат закрити, а на 1 януари да бъдат регистрирани други . По този начин голяма част от фирмите, търгуващи с горива в България, не съхраняват 90-дневни запаси, което им спестява големи разходи и им създава сериозно ценово преимущество. Например само рафинерията в Бургас по този закон съхранява горива и 90-дневни запаси за над 400 млн. лв.

Финансови експерти са категорични, че единственият начин да се пуска по-евтино гориво на пазара е, ако то е контрабандно и не му е платен акциз и ДДС. Тогава обаче и качеството му е по-ниско и има риск да доведе до сериозна повреда на двигатели на автомобили, произведени след 2005 г.

В първата част от поредицата ви разказахме една доста елементарна схема, по която без много усилия и притеснения участниците могат да свалят цената на продаваното от тях гориво с 10%.

Схемата е чрез продажба на фактури от бензиностанции без ПОС терминал. Никой не задължава бензиностанциите да имат такова устройство, а това позволява на собствениците да продават фактури на регистрирани по Закона за ДДС фирми, които имат нужда да осчетоводят фиктивни разходи, така че данъчните да им върнат ДДС.

Срещу услугата собственикът на бензиностанцията получава половината от върнатия ДДС, т.е 10%. В повечето случаи данъчните не хващат измамата, защото не правят проверки на кого са издадени фактурите. Липсата на ПОС терминал не позволява да се засече дали точно тази фирма е зареждала гориво на бензиностанцията или гражданинът Х. Ако има ПОС, тогава плащането минава през банка и веднага осветява колко ДДС трябва да се плати.

Проверка на “Труд” в сайта fuelo.net показа, че повечето бензиностанции, които продават гориво с над 5 стотинки по-евтино, нямат ПОС терминали.

В България все още липсват категорични доказателства дали има картел на пазара на горива, но цифрите на финансовото министерство ясно показват, че контрабандата върви с пълна сила и ежегодно ощетява бюджета с над 1 милиард лева.

Големите вериги не само у нас, но и в целия Европейски съюз купуват нефт от международните пазари по едни и същи борсови цени. Съгласно европейското законодателство всички горива, които се търгуват на територията на ЕС, трябва да отговарят на определени изисквания за качество - стандарт “Евро-5”. В тях се влагат и биокомпоненти, които също имат една и съща международна борсова цена.

За да бъде произведен този еднакъв по качества продукт, това трябва да се прави в почти еднакви инсталации. В световен мащаб има четири фирми, които произвеждат такива инсталации, и цената им е много близка.

Всички вериги в България плащат еднакви данъци и акцизи. Единствената разлика с компаниите, опериращи в други държави в Европа, идва от разходите за транспортирането на нефта, обемите на търгуваното гориво и печалбата.

“Стряскащ е фактът, че всъщност без съдействието на определени институции от българската държава и конкретни физически лица тази драматична, огромна сива икономика в този сектор няма как да стане. Разбира се, на всички ни е ясно, това едва ли става от последната година. Явно, че това трае от много години”, заяви Румен Гечев след единственото открито за медии заседание на временната комисия за пазара на горива към 43-тото НС, проведено на 14 декември 2016 г.

По думите му има пълно основание да се счита, че тази тенденция се засилва, тъй като държавните органи не са си на мястото.

“Едни спазват в определена степен тези правила, други не ги спазват и както виждате, разликата е за над един милиард лева”, заключи той.

Въпреки неплатения акциз

Бензиностанцията на Марешки в Габрово отново работи

Бензиностанцията в Габрово VM Petroleum, която през ноември Агенция “Митници” затвори заради неплатен акциз, отново работи, въпреки, че собственикът й Веска Марешка все още не е платила дълговете си към хазната, научи “Труд” от митниците.

Причината е дупка в Закона за акцизите и данъчните складове, която не позволява при първо нарушение обектът да бъде затворен за повече от един месец. В същото време майката на варненския бизнесмен Веселин Марешки - Веска, обжалва постановлението на митниците, с което бе запечатана бензиностанцията.

Припомняме, че в тази бензиностанция митничарите бяха хванали горива, за които не са представени документи за платен акциз. От митниците отказват да съобщят за какви количества става въпрос и на каква стойност се изчислява акцизът върху тях.

Припомняме, че бензиностанцията на Марешки в Габрово бе отворена през март 2016 г., но само три месеца по-късно Държавната агенция за метрологичен и технически надзор запечата колонка на обекта заради некачествено гориво. Това стана след излъчено разследване на предаването “Открито с Валя Ахчиева”, в което бяха показани лабораторните изследвания на ДАМТН, че дизелът, който се продава на тази колонка, е със завишено количество сяра - 70% над нормата.

Експерти обясниха пред “Труд”, че такова голямо количество сяра в горивото може да доведе до повреда на двигателя на автомобили, произведени след 2005 година.

Предложения за мерки от Българската петролна и газова асоциация

• НАП да упражнява фискален контрол върху акцизните стоки, да извършва проверки и т.н.

• Държавата да гарантира равнопоставеност между участниците на пазара

• Народното събрание да синхронизира отношенията между участниците на пазара при засилени имуществени санкции и криминализиране на противоправни действия

• Държавата да упражнява систематичен, методичен контрол върху участниците на пазара

• БПГА да бъде приета за легитимен браншови представител

• Държавата да осигури върховенството на закона

• БПГА настоява да бъде създаден отделен закон за пазара на горива и участниците на него

Българската петролна и газова асоциация е учредена през 1999г. от основните фирми в нефтената и газова индустрия – „Петрол“ АД, „Шел България“ ЕАД, „Овергаз Инк.“ АД, „Шел Газ България“ АД, „Топливо“ АД. Сега в нея участват общо 17 компании от бранша.