Труд
Автор:
Емил Атанасов
Дори британските медии оцениха иронията точно рускиня да спечели женската надпревара на “Уимбълдън”, след като тенисистите от страната и съседната ѝ Беларус бяха извадени от участие на “свещената трева”. Решението бе изключително спорно и бе обяснено с желанието на британците да наложат всички възможни санкции на Путин за инвазията в Украйна. Това доведе до лишаването на най-стария турнир в света от статута му на част от официалния календар на АТП и УТА и така участниците не получиха точки за ранглистите. И - отново ирония на съдбата - това изстреля Даниил Медведев на върха на мъжката класация...
Понякога не знаеш какво печелиш, когато губиш и обратно. Това важи не само на организаторите на турнири, но и за самите тенисисти. Елена Рибакина не успява да направи кой знае какво впечатление на шефовете на Руската тенис федерация като подрастваща. Всъщност талантите в страната са толкова много, че в момента състезатели с руски имена или кръв присъстват изключително обилно в елита при мъжете и жените под най-различни знамена. Причините са няколко - отлична база и треньорски кадри, както и много деца, желаещи да пробият в един от най-комерсиализираните спортове в света.
Примерът на суперзвезди от близкото минало като Анна Курникова, Марат Сафин и най-вече Мария Шарапова показа, че едно руско дете може да мечтае да влезе в клуба на най-големите спортни суперзвезди, каквато съдба всъщност негласно се отказва на големите руски състезатели в други спортове.
Но огромната конкуренция кара доста от младите тенисисти още като подрастващи да търсят подкрепа на друго място и точно такъв е случаят с Елена Рибакина. Казахстан от доста време се опитва да развее знамето си на най-големите спортни сцени - част от проекта им в тениса бе и Сесил Каратанчева. Рибакина обаче се оказа най-добрата инвестиция на местната тенис федерация. На 17 години стига до №3 в ранглистата за девойки и започва да се катери към първите стотици на ранглистата, тогава идва и предложението от Казахстан. То се оказва достатъчно примамливо за момичето, тъй като тенисът е свързан с доста разходи за пътувания, екипировка, наемане на екип от специалисти.
Възходът под новия флаг продължава, а подкрепата бързо дава резултат - година по-късно Елена вече е в топ 50 на женската ранглиста.
До нея се стигна след победи над две носителки на скорошни титли от Големия шлем - Бианка Андрееску (Канада) и румънката Халеп, а на финала Рибакина обърна Онс Жабюр, която на 27 преживява късен възход в кариерата си. Още след убедителния триумф срещу Халеп британските медии изразиха притесненията си, че централния корт, отпразнувал преди няколко дни стогодишния си юбилей може да стане арена на омразен руски триумф. Имаха всички основания - играта на 184-сантиметровата блондинка сякаш разцъфтяваше с течение на турнира, а физическите ѝ данни са отлична база за силен сервис и мощни удари от дъното на корта, към които Елена прибавя удивително разнообразие от сечени форхенди и остри диагонали.
“Стилът ми е много агресивен, защото такъв е дарът ми от природата - аз съм висока и бърза”, казва самата тя. Когато ударите ѝ влизат, срещу нея се играе много трудно, това го разбра дори Серина Уилямс на “Ролан Гарос” миналата година, когато Рибакина я превъзхождане тъкмо с нейните собствени оръжия. А и 23-годишната московчанка успя да удържи нервите си по-добре от Жабюр, която получи повече внимание преди финала като първата жена от Африка и Арабския свят на финал на “Уимбълдън”. И може би затова тунизийката допусна доста повече непредизвикани грешки особено в решаващия трети сет.
Така дойде време за момента на награждаването, а британският “Гардиън” още преди това предупреди - целта на забраната за участие на руснаци е да не се налага херцогиня Кейт да награждава “човек на Путин” и това да се използва за “спортна реклама” на Русия. Масло в огъня наляха и медии като “Русия днес” (така или иначе забранени на Острова), които пък отпразнуваха като собствен триумфа под казахстанското знаме. Все пак се оказа, че светът е направил една малка стъпка напред в сравнение с времето, когато Адолф Хитлер отказа да се ръкува с Джеси Оуенс...
Ако е толкова спокойна, ще спечели много
Видяхме една много спокойна жена, не само по време на мача, но дори и на награждаването. Със сигурност изпитва много емоции - няма как да не е така след такъв обрат срещу трудна съперничка като Жабюр, но беше изключително сдържана на награждаването. Ако остане толкова спокойна, ще спечели още много титли от Големия шлем. А за тениса е хубаво титлите да отиват на различни места по света.
Матс Виландер, носител на 7 титли от Големия шлем, коментатор
Браво, спечелихме!
Много сме доволни. Браво, Рибакина, страхотно постижение! Спечелихме “Уимбълдън”. Това е чудесно за нашия тенис, защото Елена е наш продукт. Разбира се, всички в Русия се радваме, че тя победи. Тревата е перфектната настилка за нея, сервисът ѝ е много добър, чистите плоски удари вършат страхотна работа. Всичките ѝ успехи са заслужени.
Шамил Тарпишчев, президент на Руската тенис федерация
Това всъщност е провал за Русия
Със сигурност е странно след забраната за участие на руснаци точно московчанка да спечели турнира. Но според мен това е не триумф, а провал за Русия. Елена Рибакина е напуснала тяхната тенис федерация още преди тези събития, а причината е, че те не са успели да разпознаят таланта ѝ и да ѝ осигурят необходимата подкрепа. Така че в случая Русия загуби, а Казахстан спечели.
Бен Ротенбърг, тенис журналист
На първо място благодаря на родителите ми, които ме насочиха по този път, но не успяха да дойдат тук да ме гледат, каза Елена Рибакина сред останалите благодарности към хората, които имат отношение към успеха ѝ. Това бе единственото, което можеше да се изтълкува като послание с някакво отношение към забраната за участие на нейни сънародници на “свещената трева” по време на награждаването. Тя елегантно отклони поредния въпрос дали всъщност “не се чувства” рускиня, тъй като родителите ѝ живеят в Москва.
“Няма такъв въпрос - каква се чувствам - щастлива съм да представлявам Казахстан - заяви шампионката. - Те повярваха в мен, вече от доста време вървя по пътя си заедно с тях, играх на олимпийски игри, Фед къп. Тренирам основно в Словакия и Дубай, в останалото време съм по турнири, така че всъщност аз не живея никъде.”
