Загадките на българското морячество

Френски академик твърди през 19 век, че българите са държали монопола в Черно море

Турците отрязали главата на цар Иван Шишман, защото им отказал да предаде флота си на Дунава

Осем месеца проф. Божидар Димитров гостуваше всеки петък на страниците на „Труд“ със своята авторска рубрика „Политически разкопки“, в която той разказваше любопитни моменти от историята, и правеше паралели с политически събития. В този и следващите два броя само вие – читателите на „Труд“, ще имате възможност да прочетете последните текстове от неговата рубрика. Преди да почине внезапно на 1 юли, професорът предостави на редакцията последните си материали. Те са свързани със загадките на българското морячество – в три части. А това е област, която историкът, като бивш моряк, познаваше много добре.

Един тежък спор се води сред българските историци вече десетилетия наред. А то е дали българите са моряци. Една част - и то не малка, твърди, че българите са сухоземен народ и изтъкват като доказателства, че никога в историята си българите не създават силен морски флот. Флот, който да печели или дори да губи сражения срещу своите противници в Черно море, Византия, Османската империя и т. н. Освен това подчертават, че българските къщи в крайбрежните градове са обърнати със слепи стени към морето – прозорците гледат на юг, в най-добрия случай на изток.

Техните противници изтъкват, че само шантави хора обръщат прозорците на къщите си на север и казват, че в Норвегия, Англия и други морски страни – прозорците, т. е. слепите стени на къщите също са към морето - оттам, откъдето може да дойде студен вятър през зимата. Що се отнася до липсата на силен военен флот, те не го отричат, но казват, че това не е единственото доказателство за наличието на морячество и отношение към морето в средите на българското крайбрежно население. Те казват, че риболовните и търговските кораби са много често при българите. Дотам, че в 1844 година френският академик Ксавие Омер дьо Хел твърди, че българите държали монопола в Черно море и очевидно той не е сбъркал, тъй като много добре различава носията на българските рибари край Истанбул, която била шарена като тази на бретонците (сравнението често се използва от френски автори), докато гърците били със скромна синьо-сива носия.

Да видим сега как се е развил в историята риболовът, търговията и дори военният флот. Защото такъв все пак имаме, макар и в ограничени количества. В Черно море българите не могат през Втората българска държава да създадат такъв флот. И слава Богу. Защото българските владетели правилно са преценили, че този флот е запушен от Босфора и Дарданелите и не би могъл да излезе в широки води. А освен това той няма къде да бъде подслонен. По целия западен бряг на Черно море, който владеем, единственият що годе закрит за опасни ветрове залив, е Созополският.

Той може да приеме няколкостотин единици, но не и 2000, които византийците удобно разполагат в Мраморно море зад Златния рог на постоянна база. Там този флот е недосегаем, както за морски бури, така и за внезапно нападение. А българският би бил изложен точно на внезапно нападение. Трябва да се има предвид, че в тази епоха и чак до XVII век корабите не са непрекъснато с окомплектовани екипажи. Те се свикват само в случай на война или на генерални маневри. А пътят на византийския флот до Созополския залив при внезапно нападение е 14 часа. Тоест, напълно съществува възможност за внезапно нападение и унищожение на нашия флот на пясъчните ивици край Созопол, където евентуално би могъл да бъде разположен. Но на Дунав създаваме флот и тук има нещо наистина интересно. Византийците съобщават, че имаме флот и твърдят, че той е разположен на моноксили. Моноксила на гръцки буквално означава едно дърво. И така се превежда, както от българските историци, така и от много чуждестранни техни колеги. На този флот обаче се твърди, че българите товарели заграбени мебели при нападения над други пленници. Това е невъзможно, защото ако приемем, че моноксилата е лодка еднодръвка (изрязана от едно дърво), то ако тя се обърне, не би могла да приеме такъв товар.

Веднъж, разхождайки се край Созопол, видях рибари, които приготвяха лодката си за риболов. И единият каза на другия, използвайки този симпатичен българо-гръцки език, на който говорят: „Подай ми ксилата” (ксила значи дърво, но означава и мачта). Тогава моноксила би трябвало да се превежда едномачтов кораб, както е било почти до XX век – много кораби са наречени по броя на мачтите, с които разполагат. На моноксилата действително, ако е кораб с една мачта, могат да се разполагат и мебели, и пленници, и много други неща, без тя да се обърне.

Много любопитно е, че през 829 година всички западни автори, които са описали първата българо-франкска война, пише, че кан Омуртаг стоварил с „наве” – тоест, с кораби, десант в Панония (Унгария), промъквайки се по реките Дунав, Драва и Тиса. Но в тях има отбелязани и надгробни паметници на български офицери, загинали в тези реки. Надписите са поръчани от Омуртаг и част от тях са открити при археологически разкопки в Плиска. Да разположиш конница на моноксила също е трудно. Очевидно, българите са имали на Дунав и хеланди. Хеланди е транспортен кораб, доста по-голям от моноксилата, който би могъл да приеме и конници.

Румънският археолог Петре Дякону при разкопки на остров Пъкуюл луй Соаре на Дунав – намира се на 18 километра от Силистра, разкопа една огромна военна крепост на кан Омуртаг, която има и пристанище. Някой от нашите заяви, че това е пристанището на бойния флот на българите по времето на Омуртаг. За този флот рядко има сведения. Куриозното е, че по времето на цар Иван Шишман едно от обвиненията на турците срещу него и заради което са му отрязали главата, е, че им е отказал да предаде флота си на Дунав, за да прехвърлят своята войска на влашкия бряг и да поведат борба с власите. А с тях Шишман очевидно е бил сключил съюз и то независимо от васалните отношения с Османската империя.

А какво става с търговията? Освен риболова, търговията по море отново е била до голяма степен в ръцете на българи. И за това има изключително много сведения. Българите са се наемали и във Венецианския флот – наскоро академик Васил Гюзелев публикува списъци на българи моряци и то на отговорни висши позиции (ролеви, боцмани и дори капитани), наемащи се във Венецианския и дори Генуейския флот срещу добро заплащане. Много българи има и в османския флот. Нещо повече – за първия адмирал на турците Балтоглу (Балтов на български език) изрично се съобщава в турските хроники, че е българин и, че той вероятно произхожда от няколкото бойни галери, с които е разполагал добруджанският владетел Добротица. Споменатият в началото Ксавие Омер дьо Хел се е придвижил с една гемия от Истанбул по устието на Дунав (той е бил там като пътник), която е била командвана от българина Янко. Целият екипаж е бил от българи, с изключение на един Щерю, който бил грък. Така че българинът е бил и морски търговец, и рибар, и дори военен. Макар и основно в чужди флотове.

(Четете втора част следващия петък)