Зад кулисите на 75 г. от освобождението на Освиенцим

Путин - в центъра, Майк Пенс - отстрани, Украйна и Полша - наказани в ъгъла

Държавите, превърнали русофобията в национална кауза, ги очакват разочарования

На церемонията в мемориала на Холокоста „Яд Вашем” в Йерусалим миналата седмица Путин седеше между двамата израелски домакини - прпремиера Нетаняху и президента Ривкин. След церемонията откриха и паметник на загиналите при блокадата на Ленинград. Руският президент произнесе и ключовата реч на форума, ако не броим Нетаняху, който не пропусна случая да се закани на Иран.

Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс се бе разположил скромно до г-жа Нетаняху. Френският президент Макрон бе видимо напрегнат, може би си спомняше какво казал за французите фелдмаршал Кайтел преди подписването на капитулацията на Германия във Втората световна война (ВСВ) - „и тези ли също са ни победили?” „Брекзитания” бе представена символично от Уелския принц.

На честването бе поканен и взе участие и българският президент Румен Радев, за което научихме от нашите медии. Поканени бяха и полският президент Анджей Дуда, и украинският Владимир Зеленски, но не бяха включени от домакините в списъка на ораторите на форума. Въпреки че Зеленски специално си направи устата да говори, защото една четвърт от загиналите във ВСВ близо 6 милиона евреи са от днешните украински земи. Но все пак украинецът отиде в Йерусалим.

Дуда обаче отказа, защото така нямало да има възможност да изрази полската позиция. А той имаше двойно повече основание да говори от Зеленски - все пак евреите от днешната територия на Полша са половината от изтребените във ВСВ, а ако броим и довоенната u територия на изток, делът им нараства до две трети. Да не говорим, че на полска територия са и почти всичките лагери на смъртта.

Защо Израел дискриминира „правилните” Украйна и Полша за сметка на „неправилната” Русия?

Защото Израел, световното еврейство, пък и официален Вашингтон - поне лагерът на Тръмп - не приемат прославянето от Киев като национални герои на нацистките престъпници Бандера и Шухевич - с ръце, изцапани с кръвта на хиляди евреи. Тук не става дума за съветска или руска пропаганда. Миналата седмица стана известно съдържанието на разсекретени неотдавна тринайсет милиона страници документи на ЦРУ, триста от които посветени на украинските нацисти във ВСВ. В доклад на управлението от 1951 г., озаглавен „Степан Бандера и „украинската държава” в 1941 г.”, днешният национален герой е наречен „украински фашист и професионален шпионин на Хитлер” и пише, че за пет седмици в държавата му били избити 15 хиляди евреи, пет хиляди (просъветски) украинци и няколко хиляди поляци. Целият доклад е публикуван на сайта на ЦРУ: https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/BANDERA%2C%20STEFAN_0018.pdf

В същото време стана известно, че британската полиция в наскоро издадено ръководство по екстремизъм и тероризъм за учители и медици е включила и украинския тризъбец, герба на страната, който всъщност е староруски знак, срещан и по днешните руски земи, в списъка на екстремистките символи заедно с различните свастики, руни, слънчеви и други „арийски” знаци, използвани от днешните неонацисти. Това е, защото тризъбецът се използва и от украинските неонацистки паравоенни отряди, отговорни за избиването и на много мирни украинци.

А Полша? В края на миналата година Путин няколко пъти влезе в новините с остри изказвания против полския антисемитизъм. Полският посланик в Берлин в 1938 г. казал, че ако Хитлер си изпълнел обещанието да прати евреите в Африка на измиране, поляците щели да му построят паметник. Путин всъщност беше доста мек. Думите на полския дипломат са крилата фраза в Полша и преди, и след ВСВ. Преди ВСВ - „ще построим паметник на Хитлер, ако ни избави от евреите.” След ВСВ - „Хитлер извърши много злини, но и едно добро дело - избави ни от евреите.” Известни са и изказванията на израелски политици, че в Полша антисемитизмът се всмуква с майчиното мляко, и оценките на евреите, преживели по чудо Холокоста в Полша - „поляците бяха по-лоши и от немците”.

Полша обаче не е готова да погледне истината в очите. Докато в Германия и другите западни страни отричането на Холокоста е забранено със закон и се наказва, по-миналата година Варшава прие огледален закон, забраняващ споменаването за съучастието на поляците в нацистките престъпления в Холокоста срещу евреите под страх от затвор до три години. Законът предизвика протести и в Израел, и в САЩ, дето бе осъден от тогавашния държавен секретар Рекс Тилърсън. Полският историк Ян Томаш Грос, професор в Принстънския университет в САЩ, каза, че законът криминализира и всички оцелели от Холокоста полски евреи. Няколко десетки полски историци го подкрепиха. Критични материали излязоха в централни западни медии, сред които в. „Гардиан” и сп. „Атлантик”.

Законът бе реакцията на полската консервативно-националистическа върхушка срещу зачестилите в последното десетилетие публикации на Запад за престъпленията на поляци срещу евреи в периферията на Холокоста - убийства, изнасилвания, грабежи, изнудвания, грабителска „търговия” с концлагеристите, оскверняване на масови еврейски гробове за търсене на злато и други ценности и т. н. В 2011 г. бе издадена потресаващата документална книга на Грос „Златната жътва: разказ за това, което се вършеше около изтребването на евреите”, която може да се прочете в интернет на руски безплатно и се продава в Amazon на английски. Някои на Запад заговориха по аналогия за „полски лагери на смъртта”, дори президентът Обама спомена „полски лагер на смъртта” в 2012 г. на церемония в чест на полски герой от съпротивата, макар че лагерите, разбира се, са немски, ако и повечето да са били разположени на полска етническа територия.

Но и престъпленията на поляците, описани от Грос и в други публикации, смразяват кръвта. Особено стряскащо е, че изтребването на евреите, които до войната са не по-малко от десет процента от населението на страната и една трета от жителите на Варшава, дори след разгрома на нацистка Германия се приема от огромното мнозинство поляци като голямо благо. Почти никакво публично разкаяние, нито от обикновените поляци, нито от интелектуалците, нито от католическата църква.

Поляците, наградени за заслуги към еврейството с израелското отличие „Праведници на народите”, каквито, за тяхна чест, има към седем хиляди, често били склонни да крият наградите - да не бъдат остракирани от полските си съседи. Една полякиня, по съобщение на журналист, цитиран от Грос, си изхвърлила медала в сметта.

И до днес властите в Полша, като градската управа на Шчечин наскоро, отказват да разрешат паметници на жертвите на Холокоста под предлог, че посетителите им чужденци можело да помислят, че това са жертви на поляците.

Освен, че отрича яростно престъпленията на поляци срещу евреите, официална Полша днес е и главен разпространител на историческата фалшификация за уж солидарната вина на СССР и Германия за разпалването на ВСВ. Варшава демонстративно не покани руския президент на организирано от нея честване във връзка с началото на ВСВ. На фона на увлечението си да демонизира Путин, датиращо още от втората половина на миналото десетилетие, но особено след украинския преврат от началото на 2014 г. и последвалите го събития в Крим и Донбас, Западът прие официални решения, с които подпечата тази фалшификация - всъщност централен мит на полската националистическа доктрина след 1989 г.

Предстои обаче честването на 75-годишнината на победата над нацистка Германия в Москва, дето отново като някога в 2005 г. ще се събере световният политически елит. Събития като честването на освобождението на Освиенцим (Аушвиц) намекват, че там нещата вероятно ще си дойдат на мястото. Антируската истерия е изчерпана напълно и омръзнала на всички - и в Европа, и в САЩ, дето провалът на импийчмънта на Тръмп по руска линия отдавна е факт, а по украинска линия предстои в близките дни. Американската политическа сила, прегърнала русофобията като свое кредо, Демократическата партия, губи президентските избори наесен. Държавите, превърнали русофобията си в национална кауза като Украйна и Полша, ги очакват разочарования.