Защо уседналостта е важна за доброто функциониране на демокрацията?

Рестрикциите ще доведат до активна регистрация на избирателите, което от своя страна ще изчисти “мъртви души”

Започвам това свое есе с уточнението, че повече от половината от най-близките ми хора живеят в чужбина. Вярвам, че всички българи, които живеят зад граница, са равноправни на останалите и трябват да бъдат уважавани. Написаното тук отразява личната ми убеденост - защо без уседналост не може да има нормален и добре функциониращ демократичен процес.

Понеже вече 27 години ни проглушават ушите с думата “демокрация”, искам да я дефинирам така: демокрацията е инструмент за вземане на решения в едно общество. Точка. Демокрацията не е и не може да бъде цел. Тя е средство, чрез което обществото се управлява в интерес на членовете си.

На практика въпреки формалната демокрация, която уж изграждахме, ние, българите, продължаваме да живеем лошо, избираме все по-невежи и корумпирани управници, разслоението между бедни и богати става все по-голямо.

Проблемът според мен е в представителната демокрация и особено в корумпирания й вид през последните десетилетия. Получава се голямо разминаване във времето и пространството между обещания и изпълнения, между решения и последствия, а отговорността е съвсем неясна.

В древността хората са живели на племена. Имали са съвет на старейшините и той е взимал важните за всички решения. При лоши решения страдало цялото племе. С развитието на цивилизацията и възникването на градовете държави гърците “измислили” демокрацията. Те се събирали на агората, обсъждали един или друг въпрос и вземали решение по него. Демокрацията е работила, защото хората виждали незабавно резултата от своите решения и избор. Ясно е било кой е предложил и гласувал дадено решение, т.е. ясна е била и отговорността. Но, в Древна Гърция право на глас са имали само гражданите! От процеса на гласуване са били изключени жените, робите и чужденците.

Със създаването на националните държави възниква необходимостта от друг механизъм за обсъждане и вземане на решения. Така възниква представителната демокрация. А допреди 50 години пътуването и комуникациите бяха бавни и трудни. Затова хората решили да избират свои “представители”, които да се събират на едно място - Агора, Конгрес, Парламент, Сенат, и да решават въпросите от името и в интерес на всички.

И тук започва да се къса връзката между избиратели и техните представители. А напоследък процесът на вземане на решения, използвайки “демократични” избори, съвсем се изроди, благодарение на следните негативни фактори:

Партиите. Отдавна избирането на един човек за народен представител не зависи от неговите качества, опит или знания, а от вярността и послушанието му към лидера на дадена партия. Свидетели сме как хора с повече от скромни възможности, знания и опит заемат ключови позиции в държавата само защото лидерът на съответната управляваща партия ги е посочил за това.

Медиите. Покрай скъсването на пряката връзка между избиратели и представители в ролята на посредник се явиха медиите. За да бъдеш избран, трябва да си “разпознаваем”. А за да стане това, медиите често трябва да те показват. Няма значение имаш или нямаш качества, важното е да си популярен. Така популярни лица от екрана станаха политици без квалификация и опит.

Парите. Парите играят многостранна отрицателна роля в избирателния процес. Те купуват медийно време и място и създават популярност; а също купуват журналистите, които стават много по-благосклонни към менторите си и си затварят очите за невежеството и безобразията им. Парите купуват направо и политици, и цели партии. Купуват се гласове, а вероятно и броящите гласовете. С пари се купуват и прокарват закони. Парите са власт и превръщат демокрацията от инструмент за управление на мнозинството в диктатура на шепа олигарси. А правителствата “купуват” избирателите си със социални програми и придобивки, финансирани с външни заеми, за които ще плащат бъдещите поколения.

С приемането на България в ЕС и емигрирането на милиони българи по света възникна въпросът дали и как те трябва да гласуват. Последните парламентарни избори показаха груби нарушения на изборния закон и опит за влияние от страна на съседна държава върху изборния резултат. Вследствие на това президентската администрация предложи разрешение на въпроса с вкарването на текст за уседналостта. Много медии видяха възможност да раздухат ситуацията като “скандал”.

Така и не бе обсъден проблемът по същество, изхождайки от същността и целите на изборния процес, а той е - хората да гласуват и да вземат решение кой да ги управлява по най-добрия за тях начин. В този смисъл те би трябвало да носят пряко последствията от своя избор. Иначе се губи обратната връзка, те не усещат лично последствията от своя избор. За такива случаи народната мъдрост казва: “На чужд гръб и сто тояги са малко”, “Ситият на гладния вяра няма” и др.

Тази асиметрия, загубата на обратната връзка е от съществено значение. Заради нея са се вдигали революции. На подобна асиметрия може да се припише и причината за американската революция. Терминът No taxation without representation (Не може да ни налага данък орган, който не е избран от нас) e точно форма на същото. Само хора, които живеят на определена територия, е редно да решават какъв ще е размерът на данъците и как те ще се харчат. Как така някой отвън ще решава размера на данъците у нас, без самият той да ги плаща? Когато гласуващите не носят последиците от избора си, те могат да вземат какви ли не идиотски решения. Например, еврокомисарите и еврочиновниците постоянно говорят за хармонизиране на данъчното бреме в ЕС, но самите те са се самоосвободили от плащането на данъци. По същия начин стои въпросът и с нашите “народни представители”. Те също са се самоосвободили от повечето данъци. Те не плащат например “данък уикенд”, който въведоха преди време, и спокойно ползват служебните коли през почивните дни, за да си ходят на село.

Моята теза е, че който не живее текущо в България, не бива да има право да гласува на местни и на парламентарни избори.

Подозирам, че целия скандал с уседналостта всъщност се разигра от партиите на текущото политическо статукво, защото приемането на един подобен текст ще доведе до нуждата от активна регистрация на избирателите, което от своя страна ще извади наяве и ще изчисти от избирателните списъци т.нар. мъртви души. А това никоя партия не иска да допусне.

*Авторът е основател на Българската фондова борса.