Звездата от Музикалния театър Весела Делчева: „Фантомът на операта“ е за борбата с посредствеността

Пеем, покачени на 6 метра височина

Безспорно най-ярката звезда в мюзикъла “Мамма миа” на Софийската опера е младата Весела Делчева, изпълнителката на ролята на Софи – момичето, което забърква ужасна каша, като кани тримата си потенциални бащи на сватбата си. Артистката от Музикалния театър партнира със звезди от всеъзможни жанрове, в това число Орлин Горанов и Ники Илиев. Част от екипа на “Мамма миа” така добре се е сработил, че участва и в новия мюзикъл, режисиран отново от Пламен Карталов – постановката на Музикалния театър “Фантомът на операта” от Андрю Лойд Уебър. От нея “Труд” научи, че това е може би най-скъпата продукция на Оперетата, че трябва да очакваме много драма, любов, интересни сценографски решения и неочакван край! В спектакъла участва целият състав на Музикалния театър - балет, оркестър и хор.

Разговаряме с Весела Делчева за нейната роля – на скромната хористка Кристин.

- “Фантомът на операта” е третият спектакъл, по който работите с режисьора Пламен Карталов. Откъде тръгна съвместната ви работа?

- За “Мамма миа” ме покани, след като бяхме работили по “Булевардът на залеза”. Разбира се, минах и през кастинг.

- Какви са впечатленията ви от работата с акад. Пламен Карталов?

- Боже, това е голямо щастие за всеки, според мен! Такава детайлност! Аз съм работила с различни режисьори и не съм се сблъсквала с такова нещо. Душевадец го бяха нарекли - в хубавия смисъл на думата, защото умее да изкара всичко от теб навън. Тежко е физически и психически, но ужасно много те развива. Примерно, когато беше “Булевардът”, аз влязох с неголеми очаквания. Първо, героинята ми - малка роля на поредното наивно момиче. Казвам си: кой сега ще се занимава с мен? Обаче този човек видя че имам качества и започна да разгръща тази роля, да я прави по-интересна, по-богата, емоционална. Различна я направи. Още тогава видяхме как работи той. Как толкова надълбоко влиза в душевността, че ти самият не подозираш какви неща носиш като емоционална памет. Тези връщания по сто пъти - буквално говоря - докато не стане, не те пуска. И после виждаш резултата и разбираш че си е струвало. След това в “Мамма миа” влязоха други колеги, които също се запознаха с неговите методи на работа, сега същите тези артисти участват и във “Фантома” и искат да продължават да работят с него - Людмила Козарева, Владимир Михайлов, Денко Проданов, Деница Шопова...

- Каква е вашата героиня във “Фантомът на операта”?

- Кристин Дайе е скромна хористка, на която е даден шанс да бъде забелязана и да разгърне таланта си, благодарение на своя покровител, ментор, ангел и любим - така наречения фантом. Преди да почине, нейният баща й оставя едно духовно завещание. Той и казва: когато отида на небето, ще ти изпратя ангел на музиката, който да бъде твой покровител и да те ръководи. Тя вярва че фантомът е този ангел-закрилник. Основната тема на мюзикъла е борбата с посредствеността. Фантомът иска да се даде път на истинския талант - да я изкара от редиците на хора и да покаже нейния самороден изключителен дар. Другата тема е триъгълника, в който попада - дали да избере Раул, своя приятел от детството, или да избере истинската си любов, фантома. Противопоставя се дългът срещу любовта. Много дълбок, много въздействащ е нашият финал. Доколкото разбрахме, това е най-скъпият спекакъл, който се прави в историята на Музикалния театър.

- Какво е оскъпило продукцията?

- Маестро Карталов реши да викне фирма, която да построи на авансцена една П-образна конструкция, която изобразява фасадата на операта - действието се развива в Парижката опера през XVIII век. Тази фасада е скеле, по което се разивва огромна част от действието - на 6 метра височина ние вървим. Това всичко е много скъпо, над 400 костюма, тежки декори... Целият състав на Музикалния театър е впрегнат - и хористи, балетисти, всички. Тази фасада иска да внуши на публиката - да има усещането че влиза в театър - театър в театъра.

- Как си представяте по-далечното бъдеще?

- Може да застана и от другата страна - като режисьор, защо не. Аз съм завършила “Поп и джаз пеене”, после магистратура, но някакси не ми достигаше. Исках да видя какво е от другата страна на барикадата. И завърших музикало-сценична режисура. Но си казах: искам още да трупам опит, впечатления, възраст. Един режисьор трябва да е много богат емоционално, душевно и мисловно. Засега имам много да се уча.