Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Финансисти и политици не са единни за ползите от еврозоната
ЕЦБ е неконтролируема и вдига инфлацията
България може да влезе в период на спад на производството и на икономическата активност, на увеличаване на безработицата и на по-високи лихвени проценти. Това стана ясно по време на кръгла маса на тема “Инфлация и икономически растеж”, организирана от председателя на бюджетната комисия към парламента Любомир Каримански.
“Високата инфлация се спира с високи лихви и рецесия, което ще доведе до намаляване на доходите на някои хора”, каза подуправителят на БНБ Калин Христов. Според икономическата теория в рецесия се влиза именно след продължителна инфлация. “За да се намали инфлацията трябва големите централни банки да направят завой и да увеличат лихвите поне с 0,5% и да премахнат отрицателните лихви”, каза Калин Христов.
По отношение на предложените от правителството мерки той коментира, че рискът от инфлационна спирала се увеличава като се дава на всеки. Затова трябва да се дава само на най-уязвимите и на тези със средни доходи.
Този шок от инфлацията, който претърпява нашата икономика, ако не успеем да го овладеем, ще бъде критичен и за приемането на България в еврозоната, каза Любомир Каримански. Инфлацията не е само привнесена, но има и елемент, генериран вътре в страната, допълни той. Каримански отбеляза, че Европейската комисия очаква инфлацията в България да достигне около 12% през 2022 г., което ще бъде двойно по-високо ниво от очакваната инфлация в ЕС. “Цените на храните нарастват с 21,3%, което е силно притеснително”, допълни Каримански.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че част от инфлацията у нас е привнесена от процеси извън страната, но има и чисто български фактори, които допринасят за ръста на цените. Сред тези фактори са големият бюджетен дефицит и недостигът на работна ръка. За повечето от изказалите се експерти предложените от правителството мерки ще доведат до покачване на инфлацията. Но министърът на финансите Асен Василев не присъства на дискусията, за да чуе аргументите им.
Участниците в дискусията обаче застанаха на различни позиции по отношение на влизането ни в еврозоната. Според бившия министър на финансите Милен Велчев мястото на България е в еврозоната и не са основателни опасенията, че при приемане на еврото цените ще нараснат. Бившият министър на икономиката Николай Василев също се обяви за незабавно влизане в еврозоната, което щяло да помогне на инвестициите, търговията, туризма и на доходите в страната.
Управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че влизането ни в еврозоната е важно политическо решение, което ще определи бъдещето на България и трябва да се присъединим към ядрото на ЕС възможно най-скоро. По отношение на критериите за влизане в еврозоната той обясни, че ако искаме да влезем в еврозоната от 1 януари 2024 г. ще се гледа средногодишнaта инфлация за периода от 1 май 2021 г. до 30 април 2022 г. и тя не трябва да по-висока с повече от 1,5% от инфлацията в трите страни от ЕС с най-малко покачване на цените, което е най-трудния критерий за изпълнение. Ако трябваше сега да влизаме в еврозоната това означава, че трябваше да имаме инфлация под 4,9%, докато у нас е 5,9%, или значително над референтната стойност. Но не изключвам и по-благоприятно третиране при кандидатстването на България, каза управителят на БНБ. По отношение на бюджетния дефицит също не покриваме критерия - той трябва да е под 3% от БВП, а за настоящата година е 4,1%, но според Димитър Радев това също ще бъде обект на облекчено третиране при разглеждане на българската кандидатура.
Швеция и Дания имат по-висок жизнен стандарт и по-висок икономически растеж от средния за ЕС и с референдум са се отказали от влизане в еврозоната, каза депутатът от БСП Румен Гечев. Според него монетарната политика на ЕЦБ никога няма да отговаря на интересите на България, защото защитава интересите на Германия и Франция. Министърът на икономиката Александър Николов посочи, че инфлацията в ЕС е по-висока от тази в САЩ и постави въпроса дали няма да влезем в еврозоната, когато еврото губи конкурентоспособност. Според финансиста Димитър Чобанов Европейската централна банка е неконтролируема и не повишава лихвите само, за да няма рецесия в еврозоната. В страните от еврозоната дългът е около и над 100% от БВП и при вдигане на лихвите може да започне дългова криза. А благодарение на това, че не сме в еврозоната, нямаме ангажимент да участваме в спасителни фондове.
Не е свършено нищо от обещаното
Работодателските организации в страната подготвят национален протест, който ще се състои на 24 или 29 юни, обяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Причината за това е, че нищо от обещаното от правителството при предишните преговори с бизнеса все още не е изпълнено.
Има работна среща на експертно ниво с Радослав Рибарски, председател на енергийната комисия към парламента, каза Кирил Домусчиев. От това дали поетите ангажименти от управляващите ще бъдат изпълнени ще зависи дали ще има национален протест. Предишните протести бяха планирани само за София, но сега може да има масови протести в цялата страна. Сред основните искания на бизнеса са да получи компенсации заради скъпия ток. Предложените от правителството мерки няма да помогнат за намаляване на инфлацията, смята Кирил Домусчиев.
България не се е запътила към период на голям икономически растеж, защото нито един от необходимите елементи го няма.
Първо е данъчната система. Ако на голям форум с участието на инвеститори трябва да кажем какви са предимствата на България, можем да посочим само ниските преки данъци. Ако ги махнем, няма да има с какво да се похвалим.
България имаше една от най-красивите системи на ДДС. А с въвеждането на диференцирани ставки и това се променя. Нищо не е положително в бизнес средата в България. Преобладават хаос и несигурност. По отношение на чуждите инвестиции сме на опашката - те имат малък дял от БВП и държавата не прави нищо в тази посока. По отношение на приватизацията има още какво да се направи. Но сега не само, че няма да приватизираме, а в Плана за възстановяване се говори за нови държавни мастодонти.
В момента за концесии не се говори, а всички магистрали, пристанища може да бъдат построени с пари от частния сектор. Държавните дружества сега се разглеждат като втори и трети национален бюджет. Това не е управление, а комунистическа икономика.
Политиките и на Федералния резерв, и на Европейската централна банка, според мен, са тясно свързани с това, какво става с публичния дълг, защото те закъсняват. Тази инфлация, която ние сега наблюдаваме, беше дълго очаквана. Всички стандартни икономически анализи, включващи паричната, фискалната политика сочат, че тя трябваше отдавна да се случи. Но не се случваше и не е изненада, а малко закъсняла. Но идва на фона на процеси, в които някак си се объркваме. Между икономиката и политиката винаги е имало връзка, винаги до някаква степен са си противоречали, но винаги се е считало, че политиката е някаква форма на икономиката. С всички тези процеси, с всички санкции, които са в момента, се нарушават основни пазарни принципи.
Ние все повече се насочваме към някакъв свят, който не знам на какъв принцип ще бъде. Очевидно в такива случаи, когато политиката доминира, решенията вече не са пазарни, те са по някакъв начин централизирани. Дали ще бъдат на държавно ниво или на някакви корпоративни интереси, решенията вече отиват в друга посока. Това страшно ни затруднява. Ние говорим за инфлация, но има много други неща в действието на пазарните механизми, които трябва да ни притесняват. Няма как тук да не се обърнем към проблема с глобализацията, която очевидно буксува, а има вероятност и да тръгне процес на деглобализация. И да има вече някакви регионални центрове. Това е съвсем сериозна възможност.
За да дефинираме политическите антикризисни мерки трябва да знаем характера на инфлацията. Това е нещо като диагнозата в медицината. Имаме една от най-трудните за контролиране инфлация - съчетания на занижено глобално предлагане, глобално свиване на предлагането на труд и шок на търсенето в резултат на прилаганата фискална политика през последните години в САЩ и ЕС. Проблемът започва още преди ковид пандемията.
Преди пет години икономистите смятаха, че никога няма да има инфлационни проблеми. Започнаха мащабни пазарни стимули от страна на Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ, съчетано с липсата на фискална консолидация. Но последва ковид пандемията и в един момент имаше ограничаване и на търсенето и на предлагането. След това вместо ЕЦБ да спре разхлабената си парична политика, тя продължи повече от година без да има нужда от това.
Федералният резерв по-бързо разбра, че правят колосална грешка с очакванията, че инфлацията ще затихне сама. На този фон започна войната в Украйна, което е допълнителен шок.
Ние имаме отрицателни лихвени проценти, а това стимулира хората да потребяват. ФЕД реагира по-бързо.
В Европа липсва куражът да се затегне фискалната политика. България внася от тази инфлация. Но имаме и структурни проблеми, които допринасят на инфлацията. Свива се работната сила. За много от фирмите основният проблем е недостигът на хора. Те са готови да дадат повече за заплати и да пренесат повишените разходи в цените на стоките. Има голяма опасност от инфлационна спирала.
Един от основните проблеми е неразбиране на инфлацията, в която живеем. Има действия на правителствто, които показват, че разбирането им за инфлацията е, че едни хора вдигат цените. Демографските проблеми и липсата на работна сила са местните фактори за инфлация, които скоро няма да изчезнат. Върху инфлацията въздействие оказват очакванията, а статистиката е коментар под линия на това, което се е случило. Политиката трябва да е насочена към създаване на дългосрочна стабилност, да не се пипат концесии, да не се помпат доходи. Увеличението на пенсии, на минимална работна заплата, на заплати в администрацията не трябва да продължава по този начин.
Вътрешният принос за инфлацията в страната не е малък. Ускоряването на инфлацията започна още от началото на миналата година. Тогава нямаше принос на енергийните цени за инфлацията. След изборите разхлабената фискална политика се запази. Имаше ръст на заплатите, пенсионни добавки. Тази политика тръгна от държавата, но намери отражение и в частния сектор. За първото тримесечие на 2022 г. има тревожна тенденция - инвестициите в реално изражение продължават да се понижават, което е тревожно. Със спада на работната сила потенциалът за икономически растеж е скромен.
Инфлацията в България е по-висока от средната в ЕС и е една от най-високите в Европейския съюз. Мерките, които се предлагат, ще налеят вода в мелницата на инфлацията. Трябва да се въздържаме да засилваме инфлацията и мерките трябва да са по-фокусирани, защото в противен случай има ръст инфлацията да се увеличи. Бяха пропуснати възможности за ограничаване на инфлацията чрез мерки в енергетиката, а бихме могли да намалим натиска за инфлация от тази посока.
Наблюдавам с тревога, че сме на път структурата на разходите в бюджета да не отговаря на данъчната система. Ще има дългосрочно, хронично превишаване на разходите над приходите. Което не е добре, ако не се планира промяна на данъчната система. Но ако това се прави, ще има сътресения при въвеждане на прогресивно данъчно облагане. Заради увеличените разходи натискът за промяна на данъчната система ще се увеличи и това ще ни гръмне в ръцете.
Инфлацията тръгна нагоре миналата година и трябваше да бъдат приети мерки, така че бизнесът да не я прехвърли върху хората. Закъсняха мерките с няколко месеца и не са добре таргетирани. Не трябва с мерките да се стимулира инфлацията.
Неизбежно е да има инфлация, но не е неизбежно да бъде толкова висока, колкото е в България. Тя е като пожар или както беше разпространението на пандемията - първо на огнища, а после дифузно. С фискални мерки не може да се контролира инфлацията. Но можем да я ускорим, като правим през последните месеци. Предложените мерки не са правилно таргетирани.
Необходими са по-дългосрочни мерки за увеличаване на предлагането на работна сила, стимули за заселване в България, както например в Австралия има точкова система за привличане на емигранти.
