Иде горещ икономически сезон

На Балканите ни се чудят какви ги вършим и защо така не можем да сформираме правителство за повече от няколко месеца

На въпроса как си, един приятел отговаряше “само астероид не ме е удрял, иначе съм добре”. Общо взето това е колективното ни усещане на всички в последните няколко години. За период от 4 години ни се случиха толкова много неща, които не са се случвали преди това, че вече взехме извънредното за нормално. Разбира се, от всички тези случващи ни се неща, позитивни почти нямаше. Свикнахме с лошите новини. Явно сме орисани да преживяваме събития, които не са се случвали в близкото минало. Някой беше казал, че времето било като войната - дълги мигове, в които нищо не се случва и всичко е спокойно, съчетани с кратки мигове на абсолютен ужас. Прав е бил този някой. От всички „веселби“, които ни заобикалят, сал икономиката сякаш остана нещо като пристан на някакво умерено спокойствие. Това обаче може бързо да се промени.

В геополитически план в последните три-четири години видяхме няколко шокиращи събития, които промениха възприятията ни за голямата международна арена. Първо беше коронавирусът. Ковид нанесе такава травма на всички ни, че последиците има дълго да се изследват. Гледахме глупости, слушахме глупости, правехме глупости. Хората още си харчат запасите от тоалетна хартия, а ефектите от ваксините може и никога да не ги разберем. Единственият плюс от пандемията беше, че видяхме колко бързо обществото може да се разпадне до строй близък до първобитния. Видяхме колко сме крехки и колко лесно се отнема свободата, която мнозина приемат за даденост. Всеки път като си помисли някой такава глупост, трябва да му напомним, че затвориха парковете, за да не ходим на открито в тях, а най-вървежният бизнес по това време беше да си отдаваш кучето под наем, за да може и съседа да иде до парка.

После буквално свърши пандемията и започна войната в Украйна. Руснаците обясняваха оак само луд човек без морал може да помисли, че Русия ще нападне Украйна (Захарова), после след няколко часа влязоха танковете. Руснаците бяха тръгнали с парадните униформи и говореха как за три дни ще приключи всичко. Срещнаха обаче геройска съпротива от страна на украинския народ, който спря марша на агресора край Киев (въоръжен с джавелин от Тръмп, прочее) и Украйна ги върна кажи-речи в границите, които руснаците си владееха и преди това. Войната обаче зацикли и доведе до стотици хиляди, които загубиха живота си, сред тях и твърде много цивилни. На милиони им се наложи да бягат от домовете си, хиляди бизнеси изчезнаха, а за инфраструктурата, която ще трябва да се възстановява след войната, ще са необходими милиарди. Много, много милиарди.

Паралелно с войната в Украйна, хроничното възпаление в Близкия изток стана активно след като Хамас вероломно нападнаха Израел, изклаха хиляди и отвлякоха стотици. Израел, съвсем разбираеми, започнаха да сриват Хамас със земята, но покрай тях отново живота си загубиха хиляди цивилни. Конфликтът там не изглежда да намалява след като за пръв път имаше директна атака от Иран към Израел, а Тел Авив проведе телекомуникационна военна операция в Ливан, от която хиляди членове на Хизбула загубиха и пейджъри, и живот. Като за капак Иран, този път чрез прокситата си в Йемен, фактически почти блокира Червено море, с което затруднява силно световната търговия.

И докато на глобалната сцена горят пожари, в последните години ние в България също полагаме усилия да си правим интересен живота. Справедливото желание на мнозина да се справим с корупцията, въвлече в публичния живот една политическа сила, която разби голяма част от политическите процеси и като за капак се овъртоли в корупция. За едни пудели и пачки иде реч. Фактът е, че след тяхната поява и безкрайните им червени линии, България се превърна в неуправляема държава. На Балканите ни се чудят какви ги вършим и защо така не можем да сформираме правителство за повече от няколко месеца. Смятайте, щом на Балканите ни се чудят, как изглеждаме в очите на останалите. То затова, каквото и да ви говорят, изборите ще бъдат по геополитически вектор, това е единственото сериозно разделение между партиите. По линия на корупцията няма как да има разделение, след като невинни няма.

На този фон единственото, което ни държи да не се разпаднем е икономиката. Българската икономика е в прилично състояние, въпреки балона, който се помпа в имотния пазар. Но там вече БНБ започна да взима мерки, което би трябвало малко да охлади страстите. Последните четири години на политически бури у нас показаха, че българската икономика е жизнеспособна и понеже се справя основно въпреки държавата, то и да няма стабилно правителство, нещата си се случват. Натрупа се една критична маса от бизнес-ориентирани хора, както и от хора, които имат необходимите квалификации и опит, за да работят на високи заплати. Общо взето, има-няма правителство, ние, хората, които генерираме продукт и плащаме данъци, ще сме си тук. Е, да, значително по-лесно би било, ако имахме управление на място, но засега и в настоящото състояние ще се справим.

Проблемът е световната икономика. Когато през 2008 година и у нас удари световното икономическо цунами, нашата икономика също си беше сравнително наред. Но понеже сме в голяма свързана система, всичко в нея влияе на всички в нея едновременно. В този смисъл има голямо значение какво се случва с икономиката по света. А в момента там се случват неща, които създават основания за притеснение.

Първо, военните конфликти внасят нестабилност и прекъсват веригите за доставка, които и без това са в сложно положение след пандемията. Второ, ситуацията в Украйна внесе проблеми в хранителния сектор, а пък руската икономика фактически беше заличена от картата на света. Трето, европейските икономики се задъхват поради серия от причини, най-голямата от които е истерията по зелените политики, които внасят огромен енергиен и икономически дисбаланс. И най-важното - Америка се управлява зле икономически при тази администрация.

Неписан закон е, че когато Америка кихне, светът се разболява. Федералният резерв в продължение на четири години само вдига лихвения процент, с което оскъпява финансовия ресурс и задъхва икономиката. Причината? Прегряха икономиката със стимули след ковид и още не могат да овладеят ефектите от това - основно инфлацията. Очаква се буквално часове след завършване на настоящите редове да видим първото смъкване на лихвения процент на Федералния резерв от години насам. То е важно, защото могат да смъкнат, както се очаква, с 0.25 процента, но могат и ударно с 0.5. Последното е правено точно преди световната икономическа криза и би било сигнал, че икономиката отвъд океана е в по-сложна ситуация, отколкото ни изглежда. Ще видим. Ясното е едно - ако някой си е мислил, че поне икономически нещата са прилични, то да помисли пак.