Труд
Автор:
Валентин Хаджийски
Полицейската бруталност срещу черните буди най-тежките кошмари на американската душа
Сегашните протести се съпровождат от повече насилие в сравнение с последните няколко години
Не само руски и американски консервативни коментатори-шегобийци, но и маститата Сюзън Райс, либералният бивш съветник по националната сигурност на Обама, откриха чужда следа в расовите безредици и протести, отново заливащи американските градове.
За първите следата води към „соросоидите“, изчерпали пъклените си сценарии за другите страни и от немай-къде обърнали се и към своята. Втората пък открила руска намеса, кой знае защо този път обърната против „агент Доналд“.
Всеки човек с минимален опит в държавни работи знае, че теориите на конспирацията са наивни. Америка е сложно и твърде своеобразно общество. Проблемите u са си нейни и няма мозъчен тръст в света, дори да е комплектуван от гении, който да им повлияе отвън в своя полза. Разбираемо, руските автори пишат за Америка точно както американските - за Русия. Истината обаче е, че колкото руските хакери направиха Тръмп президент, толкова и в Америка има цветна революция, внесена отвън.
В Америка черни, бели и други, предимно млади и образовани граждани, за пореден път протестират срещу реален, местен, автохтонен американски проблем - полицейското насилие срещу черните. То винаги е съществувало: убийствата на черни (мъже) от полицията всъщност стават на всеки осем часа. Поне половината жертви са невинни или с нищо непредизвикали убийството си. Удушеният в Минеаполис Джордж Флойд е само поредната брънка от веригата, изплетена от разстрела на Трейвън Мартин и Майкъл Браун, удушаването на Ерик Гарнър, счупването врата на Фреди Грей... всичките предизвикали подобни масови протести и безредици през последните години.
Полицейската бруталност срещу черните буди най-тежките кошмари на американската душа. Чак до 1930-те години извънсъдебните екзекуции и други убийства на черни хора от vigilantes, „доброволни отряди“, често съвпадащи с ложите на Ку Клукс Клан, са обичайни в южните щати. Бесят негри за ненасилствени и съвсем незначителни престъпления, по доноси, „по подозрение“ или защото... играят комар, „гледат лошо“ или „скитат“. Извънсъдебните разправи в Юга продължават чак до средата на 1960-те години.
Истина ли е, че сегашните размирици са най-лошите в историята?
Не. В 1960-те години след приемането на прогресивното законодателство за гражданските права по цяла Америка например избухнаха метежи, прераснали в кървави сблъсъци с участието на въоръжените сили и на партизански групи - цели градове горяха... Да не говорим за убийствата на президента Джон Кенеди и черния радикал Малкълм Екс, на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, нито за масовите антивоенни протести.
Истина е, че сегашните протести се съпровождат от повече насилие в сравнение с последните няколко години, особено в Ню Йорк, дето бяха вандализирани някои от най-луксозните магазини. Погроми на магазини в града не се помнят от 1977 г. Но те се вършат от много малък брой гангстери - черни момчета под 20-годишна възраст без идеология и без връзка с протестиращите, които повечето са образовани млади хора. Погромаджиите просто се възползват от безредието. Доклад на ФБР установи, че сред няма леви екстремисти от „Антифа“, познати ни от сблъсъка си с десните главорези в Шарлътсвил през 2017 г.
Но защо все пак сега в Ню Йорк отново дивашки се разбиват магазини, както в Ню Орлийнс в 2005 г. след урагана Катрина?
Важен фактор за насилието в 2020 г. в сравнение в 2015 г. е, че тогава в Белия дом беше Обама, чието черно и благо на вид лице успокояваше гнева на протестиращите. Тръмп, обратно, умее като никой друг да напръска страстите им с бензин. Запалителните му речи раждат всекидневно тонове омраза и разделение. Той очевидно се наслаждава на умението си.
Вярно ли е, че левите кметове и губернатори помогнаха с мекушавостта си към протестиращите за влошаването на положението?
Това най-безотговорно твърди Тръмп, но не е истина. Напротив, отказът на всички щати - а не само на левите губернатори - да използват армията за борба с протестите въпреки президентските увещания - помогна за избягването на по-тежки конфронтации. Освен това използването на армията за потушаване на вътрешни класови размирици крие рискове и за самата нея, и за властта. Защото въпреки чисто расовата си външност, протестите, както винаги, в дълбоката си основа са класови.
Протестиращите са същите младежи, които протестираха през януари 2017 г. срещу инагурацията на Тръмп и се тълпяха на митингите на Бърни Сандърс. Много от тях приемат социализма като алтернатива на капитализма.
В 2020 г. към структурните проблеми на късния капитализъм и особено растящото икономическо неравенство, предизвикало още в 2011 г. младежките вълнения на „Окупирай „Уолстрийт“, се добавиха и неволите на пандемията - 40 милиона безработни, десетки милиони изнервени хора, затворени по домовете си с децата, колапсът на „пазарното“ здравеопазване, а също очевидното превъзходство на „социалистическите“ мерки за борба с кризата.
От друга страна, социалните помощи за безработните и за американците с неголям доход по време на карантината бяха доста значителни, на практика много хора получават като безработни повече, отколкото преди пандемията като работещи. И това много помогна протестите да не се превърнат и в отчаяни хлебни бунтове. И сравнително бързо да се канализират в напълно мирно русло, което в Ню Йорк вече стана факт към вечерта на 3 юни.
Има ли наистина надежда за нормализация?
Надявам се, че да. Да видим първо положителното. Управлението на Тръмп безспорно е връщане назад в историята по отношение на употребата на езика на омразата и разделението, но все пак в САЩ пропагандата на расова и етническа омраза остава немислима поне на книга и поне в „мейнстрийма“ на общественото пространство. Тя не е забранена, понеже първата поправка към конституцията дава неограничена свобода на словото, а именно немислима.
Държавата преследва престъпленията на омразата (hate crimes). Училището и университетът възпитават у децата отвращение към расизма. Белите деца се учат да харесват черните си връстници. Съдилищата са пълни с дела за дискриминация, десетки специални закони се борят с нея - в жилищното дело, на работното място, в училището, болницата, църквата. В компаниите се следи от специални служители (diversity recruiters) да има етническо разнообразие. В САЩ имаше черен президент, главен прокурор и върховен съдия, двама черни държавни секретари и върховен армейски началник, много шефове на корпорации, звезди и всевъзможни други видни хора. В Америка всъщност почти няма и „гета“ в българския смисъл.
Но отрицателното е не по-малко. Умората от лицемерната политкоректност прави американците податливи на езика на омразата. Често сред полицаите се срещат отявлени расисти. Управляващите елити зорко бдят да не би масите да развият случайно класово съзнание и ги тровят изкусно с „оръжията си за масово отвличане“ - да спорят до смърт за богове и притежаване на оръжия, за гейове и транссексуални, за „феминацистки“ и „мързеливи и безотговорни“ малцинства... Само и само да не се сетят да се обединят в защита на интереса на 99-те процента срещу привилегирования един процент.
Докато масите остават разделени, господството на елитите остава непоклатимо и проблемите на късния капитализъм ще продължават да рушат социалната тъкан на обществото и няма да помагат за зарастването на раните от стародавния расизъм.
