Труд
Автор:
Васил Тончев, Сова Харис
Европейският съюз продължава да е институцията, ползваща се с най-високо доверие сред нашата общественост
Желаещите да се ваксинират са 2 пъти повече от смятащите да се въздържат
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 11-16 март 2021 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Изследването е по поръчка на вестник “Труд”.
Коалицията ГЕРБ-СДС се очертава да е първа политическа сила на предстоящите парламентарни избори на 4 април 2021 г. Проучване на “Сова Харис” по поръчка на “Труд” дава преднина от 30,7 процента на ГЕРБ срещу 23,9% за БСП. Днес предлагаме на читателите още интересни изводи от социологическия сондаж.
Доверието в политическите субекти е показателно за наличието на атмосфера около електоралното ядро на дадена партия. Когато определени партии си партнират или имат близки идеологически платформи, е нормално гласоподавателите на едната формация да симпатизират и на другата. Така могат да бъдат обяснени значително по-високите нива на доверие в сравнение с електоралната подкрепа за ГЕРБ и патриотичните формации, които си партнират в парламента и в изпълнителната власт. Подобни взаимовръзки откриваме и между симпатизантите на БСП, АБВ и донякъде на “Изправи се. БГ”.
Изненадата в тази класация е високото доверие към “Има такъв народ”, което превъзхожда дори това към БСП. Обяснението тук е, че формацията на Слави Трифонов е центристка и получава симпатии както от ляво, така и от дясно. Естествено, значение има и популярността на лидера ѝ. Тъй като “Има такъв народ” е нова партия, вероятно с утвърждаването й в публичното пространство ще се дооформи отношението към нея. Засега само 50% от високото доверие се превръща в електорална подкрепа. Бъдещето ще покаже как ще се променя това съотношение.
Коронакризата още веднъж показа на българските граждани, че дори и да има вътрешни проблеми (както в случая с доставката на ваксините), е голямо предимство да сме вътре в общността, отколкото да сме отвън и да се оправяме сами. Така че Европейският съюз продължава да е институцията, ползваща се с най-високо доверие сред нашата общественост. Президентството по Конституция има ролята на балансьор и традиционно има високи стойности по този показател. Силовите министерства, доколкото осигуряват реда и сигурността в страната, също се ползват от високо доверие от гражданите. Напрежението НАТО-Русия смущава нашето общество и това донякъде отнема от доверието към съюза, с който сме обвързани. Въпреки това, виждаме, че доверието към Атлантическия Алианс е на високо ниво. Логично е в края на мандата правителството и парламентът да са с нисък рейтинг - нещо като изтичащ срок на годност. Прокуратурата и съдът продължават да бъдат Ахилесовата пета на институциите у нас.
Комбинацията от вълна на епидемия и парламентарни избори ще е нещо като стрес-тест за крехката ни демокрация. От едната страна е гражданската отговорност на всеки от нас да вземе активно участие в излъчването на свои представители във властта. От друга страна, има съществени затруднения в самото провеждане на изборите. При нормална активност на парламентарни избори, която е около 3,5 млн. души, в условията на пандемия изборите трудно могат да се проведат в един ден. В тази ситуация гласуването чрез машини може би ще има и някакъв полезен ефект, като ускори самата процедура.
Очакваната по-ниска избирателна активност също може да улесни процеса. Данните показват, че над половината от гласуващите имат намерение да гласуват машинно.
По отношение на спазването на общоприетите мерки във връзка с коронавируса не се наблюдава динамика. Групата на тези, които ги спазват, или поне се съобразяват с тях, представлява голямо мнозинство.
Желаещите да се ваксинират са 2 пъти повече от тези, които смятат да се въздържат от тази процедура. Увеличил се е делът на тези, които искат първо да се запознаят с ефекта от ваксините и след това да вземат конкретно решение.
