Имаме ли шанс за единение

Опозиция и управляващи да покажат, че освен сблъсъците на обществената сцена, разбират и мислят и за бъдещето

Тази есен като българска нация, като българско общество, като България, имаме един шанс. Може скоро да не се повтори. Може да е и последен. Съдбата няма навик да предупреждава.

Имам предвид шанса, който предлага поставянето на обществената сцена на въпроса за единението и за общата визия за бъдещето, от които се нуждаем като общество и като нация. И като държава. Ако искаме да се борим, за да ни има.

Инициативите това да се случи идват от политически среди и личности, които са общо взето от средите на опозицията. С основание може да се смята, че така те търсят да привлекат някакво обществено внимание, да компенсират донякъде факта, че не са във властта. Разбираемо е отношението на управляващите. Те гледат да принизят, да омаловажат, да компрометират, ако успеят, инициативата, защото смятат, че тя накърнява позицията им на управляващи.

Така е било, така е в политиката.

Тази есен шансът ни като нация, като общество, е заради бъдещето на България, да опитаме да променим традицията и да тръгнем по друг път. Илюзия е да искаме и да се надяваме, че опозиция и управляващи, хора с различни възгледи и убеждения, „ще плеснат с ръце и ще се прегърнат...“. Но ако тези хора, въпреки разлики и несъгласия, си дадат труд да се огледат и да преценят как върви светът, в какъв водовъртеж са всички страни, и България в това число, не може да не стигнат до убеждението, че ни е нужно единение, че ни е нужна обща визия за едно желано бъдеще. И че понеже не е възможно нито едното, нито другото, да ги създадем в едно денонощие, важното е да заявим воля и да започнем да правим заедно усилия в тази посока. Опозиция и управляващи да покажат, че освен сблъсъците на обществената сцена в ежедневието, разбират и мислят и за онова, което е по-далеч в бъдещето и правят каквото е нужно, за да се подготвя пътя му.

Разискванията в общото събрание на ООН отново потвърждават, както небивалите опасности, пред които е изправен нашият свят, така и продължаващата липса на готовност и съгласие за общи действия за преодоляването им. Доколкото това би се оказало по възможностите на съвременното човечество.

България далеч не е между първите нито по население, нито по материални ресурси. Слава Богу, не сме обладани и от амбиции, които да ни тласкат в интриги и конфликти в нашия, или в по-далечни райони. Но това съвсем не означава, че някой ни гарантира спокойствие и сигурност, каквито и красиви обещания да са записани в един или друг договор. Както показват думите и поведението на съвременните лидери, като се започне от президента Доналд Тръмп, всяка държава, всяка нация трябва да се грижи и да носи отговорността за своите си национални интереси.

Ние не можем в предвидимо бъдеще да променим ранга си, тежестта си на сцената на света. Но ако успеем да покажем първо на себе си, а с това и на партньори и опоненти, че сме по-единни, че имаме по-споделена визия за бъдещето ни като народ и държава, това ще се забележи и оцени. И ще бъде само в наша полза днес, и - най-вече - в бъдещето.

Политическите и духовните лидери на днешна България са тези, които знаем. Едни си симпатизират, други - са „на нож“. Така е и с отношението на съвременниците към тях. Един одобрява едни, друг - други. Но и от лидерите, и от  привържениците и опонентите, бъдещето на България търси и иска едно усилие. Да загърбят страстите породени от днешния ден, или от недалечното минало - колкото и да са основателни сами по себе си - и да направят жест за утрешния ден и за потомците. Като заявят воля и подемат общи усилия за единение и за споделяна визия.

Не е първи път в годините след 1989-а обществото ни да чува призиви за единение, за общо виждане за бъдещето и т.н. Струва ми се, че всяка от политическите сили е имала подобни моменти. Фактът, че въпреки това и едното, и другото все още звучат почти утопично, не доказва, че не се нуждаем от тях. Истината е, че пътят до тези стойности - когато са в душата на една национална общност, а не само като красиви фрази в разни договори - е труден и изисква изключителни качества и от политиците, и от обществото.

Но месеците и годините, които са сега непосредствено пред днешното поколение, ще бъдат, по всичко личи, време на драматични изпитания именно в това направление. От най-големите и най-мощните, до последните по ръст или по ресурси, всички ще изтърпят „проверки“ за единение и общо виждане. Без оглед в какви съюзи, коалиции и обединения от различен вид са намерили място. И политически битки като изборите за Европейския парламент през май идната година, или преговорите между ЕС и Великобритания за нашумелия Брекзит, ще изглеждат на фона на общите изпитания и конфликти като почти занимателни епизоди. Защото сблъсъците в стратегическите направления ще изправят не една и две държави пред съдбоносния избор „да бъдат или да не бъдат“.

Нека опитаме с решителни действия

Нека опитаме да преварим поне донякъде очертаващите се и за нас изпитания и да ги посрещнем с някаква степен на подготвеност и възможност за решителни действия. Няма по-добър терен за това от единението и общата визия за бъдещето. Само ние самите можем да го постигнем. Никой няма да го направи вместо нас.