Има ли бъдеще икономическото образование

В нито една страна в света не се предвиждат държавно спонсорирани мерки за ограничаване на преподаването

Напоследък зачестиха изявленията на министъра на образованието и науката за необходимостта от ограничаване както на броя на студентите в областта на икономическите науки, така и на броя на висшите учебни заведения, където да се преподава икономика. В частност, според министъра, България има нужда точно от четири такива центъра за преподаване и развитие на икономическите науки. Твърди се, че МОН е достигнал до този извод на базата на специално изследване, което обаче не е публикувано никъде и не е било подложено на обществен дебат.

Подобни мерки не се съдържат в официално публикуваните цели на МОН, в Стратегията за развитието на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г., в Плана за действие по реализацията на Стратегията за развитие на висшето образование, както и във всички други нормативни документи на МОН, Министерския съвет и Народното събрание. Освен това, никъде, в нито една страна в света не се предвиждат държавно спонсорирани мерки за ограничаване преподаването на икономически дисциплини. Напротив, налице е преминаването на преподаването в областта на икономиката и управлението на качествено нов етап, във връзка с необратимия процес на цифровизация на бизнеса.

Нека да изброим в общи линии специалностите, които влизат в областта на икономическите науки - това са обща икономика, политикономия, маркетинг, международни икономически отношения, финанси, икономика на публичния сектор и счетоводство. Към тях можем да добавим редица подспециалности, като икономика на промишлеността, корпоративни финанси, международни финанси, банково дело, публични финанси, финтех и т.н.

Основната теза на МОН и частният сектор е, че в съвременните условия се търсят предимно специалности в областта на инженерните науки, информационно-комуникационните технологии и математическите дисциплини. Тази теза е несъстоятелна по две причини.

Първо, съвременното обучение по икономика няма нищо общо с традиционните представи за преповтаряне на остарели догми и идеологически натоварени принципи. Съвременните икономически науки изискват подготовка в областта на математиката и информационните технологии, която е дори по-висока от тази в инженерните дисциплини.

Второ, характерно за съвременния бизнес е масовата цифровизация, изразяваща се в способността за обработка и използване на големи бази данни, ориентация към формиране на бизнес решенията въз основа на облачни услуги, масово използване на платформи с изкуствен интелект за решаване на ежедневните задачи на бизнеса, широкото прилагане на блокчейн технологиите в областта на финансите, публичните услуги и банковото дело.

Променя се и самата икономическа теория. Наред с изследванията от дедуктивен тип масовото приложение на платформите с изкуствен интелект води до нарастване на значението на индуктивните изследвания, т.е. на тези проучвания, при които основният инструмент е разкриването на нови тенденции, връзки и закономерности, които произтичат непосредствено от анализа на големи бази данни. Това прави икономическата наука по-малко идеологизирана и ориентирана в по-голяма степен към решаването на практически задачи.

Възниква въпросът, усвоил ли е българският бизнес и българската държавна администрация всички тези нови тенденции в такава степен, че да са удовлетворени всички основни потребности от високо квалифицирани икономисти? Дори самата постановка на въпроса вече ни навежда към правилния отговор, а именно- България е твърдо на опашката в Европейския съюз в областта на използването на големите бази данни, облачните услуги и изкуствения интелект. Българският бизнес, по данни на Световния икономически форум, сериозно изостава в областта на прилагането на сложни управленски технологии, финансовите услуги, управлението на кадрите и т.н. Преодоляването на тези недостатъци изисква не толкова използването на повече инженери, а именно на кадри с висококачествено икономически образование.

Друга скрита цел на предлаганата от МОН политика е гарантирането на достатъчно студенти за четирите вуза, в които се предвижда да се концентрира преподаването на икономика. Резултатът обаче няма да бъде този. Лишени от възможността да завършат предпочитаната от тях специалност във висши учебни заведения, близо родните си места, студентите няма да се насочат към визираните от МОН вузове, а ще предпочетат да следват извън страната, поради по-високия рейтинг и по-благоприятните финансови услови за следване в чужбина. В МОН трябва да разберат, че висшето образование не е сфера на бюрократично регулиране, а глобален бизнес, където конкурентоспособността е от решаващо значение. Ролята на държавата е да подпомага и стимулира този бизнес, а не да ликвидира жизнеспособни научно-преподавателски звена.

Следователно, решението е не в по-малко икономисти във все по-малко вузове, преподаващи икономика, а в повишаване на качеството на икономическото образование.

Важно е качеството на преподаване

Необходимо е повишаването на качествените изисквания към програмите, дисциплините и нивото на преподаване в областта на икономическите науки, което пък, от своя страна, е възможно само при наличието на конкуренция между множество центрове на преподаване. Именно в тази посока следва да се концентрират усилията на МОН. В противен случай, реализирането на намеренията на министерството ще се превърне в поредното административно-бюрократично разрушаване на вече формирани и доказани висши учебни заведения, с плачевни последствия за българската икономика и висше образование.