Искам духа на “васалната” ни държава от 1878 г.

Тогава сме били в пълна независимост в сравнение със сегашното ни угодничество под смокиновия лист на евроатлантизма

Отмина 3 март. Националният ни празник беше посрещнат с небивал ентусиазъм. В подстъпите към Шипка се образуваха 15-20 км опашки от автомобилите на поклонниците, имаше големи шествия в градове и села, църковни молебени, паметниците на загиналите опълченци и войни от руската и румънска армия бяха покрити с цветя, националната ни телевизия направи почти целодневна чудесна програма на празника. И както казва народът „На каца мед - лъжичка катран“.

В последващото предаване „История БГ“ двама професори и един доцент събраха десетки факти за нечистите намерения на Русия в Сан Стефанския договор и добрите такива на предшествениците на сегашните соросоиди в последвалия го Берлински конгрес от 1 юли 1878 г. Той бил юридически правилният (което е вярно - виж Достоевски ), нищо че ни е разкъсал на 5 части и че става основа за безкрайните кървави стълкновения на Балканите в 5 войни, а дори и досега в Косово и Сърбия, в разприте със Северна Македония. Нищо, че поколения българи са възпитавани чрез картите на Санстефанска България в безспорната u справедливост за нашия народ като мечта на възрожденците, на героите от Стара Загора, Шипка и Шейново, както пише на най-българския паметник на Шипка. И като мантра се повтаря, че нямало друга държава, която да има за национален празник ден, в който е обявен нейният васалитет. И точно тук със сигурност бих искал да възкръсне духът на този „васалитет“, защото:

Васалитетът е формален и е поне към турския султан, т. е. към главата на империята, а не към 2-3 посланика, както е сега в „суверенната“ ни държава.

Армията (само на 7-годишна възраст) на тази васална държава с командири капитани за 14 дни буквално прегазва сръбската армия, която има половин вековна традиция.

С чистия си велик патриотизъм офицерите и войниците на тази армия преминават 150 км от Септември до Сливница за 3 дни в неспирен марш и накрая почти на бегом се хвърлят в боя под звуците на „Шуми Марица“ в редутите на Сливница.

Цялото население на тази васална държава помага с каквото може на армията, от чужбина масово се връщат доброволци, а един от тях - Цветан Радославов, пътувайки от Прага за фронта, съчинява сегашният ни химн „Мила Родино“.

И може би най-важното - преди тази война по време на Съединението българските държавници застават срещу всички велики сили, обявили се срещу него. Думата „йес“ пред силните е непозната за княз Александър, Петко Каравелов, Стефан Стамболов и всички други, когато става дума за интереса на Отечеството. Къде ги сега такива ръководители? Днес е важно какво ще кажат посланиците на същите тези велики сили, т. е. тогавашният васалитет е пълна независимост в сравнение със сегашното ни угодничество под смокиновия лист на евроатлантизма.

По време на този васалитет до 1908 г. (обявяване на независимостта) държавата е в бурен икономически и културен кипеж. Тогава Иван Вазов създава „Епопея на забравените“ и „Под игото“, тогава творят Пею Яворов, Петко Тодоров, Пенчо Славейков, Добри Христов, Панайот Пипков, Я. Мърквичка, Ярослав Вешин, братята Евлоги и Христо Георгиеви - даряват огромна сума пари за построяването на Университета и още много, много велики българи, каквито сега в „невасалната“ ни държава са в много тежка оскъдица. За великите ни прадеди е немислимо един 120-метров пилон с националното знаме на Рожен да стане въпрос на спор, камо ли националният ни празник. А на 3 март, който за първи път е честван по идея на екзарх Антим ­­­­­­­­­­Първи още през 1879 г., по традиция преминават пред двореца редиците на оцелелите поборници и войници от сръбско-българската война.

В онази васална държава се организира ВМРО през 1894 г. Представете си подчинена на султана администрация толерира създаването на антитурска въоръжена организация и дори изпраща върховистки чети в Македония и одринско, командвани от наши офицери. Това е много, много далеко от куража на соросоидите, които не са в състояние дори едно вето да отстоят пред началниците от Брюксел и Вашингтон, въпреки безспорната ни историческа правда за Македония.

От България се изселват доброволно с турската армия около 1 милион мюсюлмани в това число около 150 000 черкези (основните главорези през Априлското въстание), както и много бейове, чиято земя е заета от българските селяни. Никъде обаче съгласно толерантността на нашия народ няма изстъпления за отмъщение. В Народното събрание има и турски депутати. Приетата тогава конституция е една от най-демократичните в Европа.

В лапата си лъвът пред НДК държи картата именно на Санстефанска България, макар и васална. За тази България загинаха не само офицерите и войниците от 1-ви и 6-и полк на Софийската дивизия (чиито стени да бъдат възстановени чакаме седем години), но и още 250 000 българи във войните за обединена България. Повтарям за обединена, което е равностойно на Санстефанска България.

Трети март е денят на всичко казано до тук на възкръсналата ни свобода и държава. Това е денят, който на „клеветата строшава зъба“ (Иван Вазов - „Опълченците на Шипка“), което мисля, че важи с пълна сила и сега. Дайте ми духа на тогавашната ни „васална“ държава, вместо соросоидната мъгла.