Истинското състезание в ООН започва на 3 октомври

Потвърждаването на Ирина Бокова за кандидат на България за генерален секретар (ГС) на ООН на 13 септември т.г. бе единствено правилният ход на българското правителство. Премиерът Бойко Борисов демонстрира независимост на решенията си срещу грубите опити на външни партийно-политически среди чрез медийна дезинформация да внушат на българското правителство какво да прави. Изричното споменаване от премиера, че „друго име не е обсъждано“, показва зрелост. Заявеното намерение за допълнителна „преценка какво да правим“ след 26 септември прозвуча като необходим дипломатически жест към партийните му колеги в ЕС, които го поставиха в трудно положение.

Какво всъщност следва да се прецени след тази дата, за да се запази държавническият подход и да се максимализират големите шансове за успех на България в лицето на Ирина Бокова?

Преди всичко следва да се отчете, че истинското състезание между кандидатите за генерален секретар (ГС) на ООН всъщност тепърва започва - на 3 октомври в Ню Йорк. Петте постоянни и десетте непостоянни членки на съвета ще пристъпят към нов тип гласувания - все още неофициално и анонимно - с различни по цвят бюлетини. Това ще покаже броят на страните във всяка от тези две групи, които „окуражават“, „обезкуражават“ или „нямат мнение“ за всеки кандидат. Този нов етап ще продължи, докато индивидуалните предпочитания на всяка велика сила в съвета бъдат уеднаквени.

Необходимо е да се помни също, че в хода на този важен „процес на сближаване“ на подходите всяка велика сила ще може да възпира всеки нежелан от нея кандидат, независимо от резултатите му в предварителните гласувания. Силата на заплахата с вето дава възможност да бъдат наложени недостатъчно отчитаните досега критерии за „справедливо регионално ротиране“ и за „равенство на половете“. Такива и редица други неписани критерии в ООН има много и те винаги са били прилагани. От това ще имат полза главно кандидатите от Източна Европа и най-изявените кандидати от женски пол, водени от Ирина Бокова. Рационалната аргументация на всяка постоянна членка на Съвета може да има „заразяващо въздействие“ и вероятно ще доведе - чрез взаимни отстъпки и уговорки - до уеднаквяване на предпочитанията на великите сили. Постигането на съгласие между САЩ и Русия обикновено има стимулиращ ефект за приобщаване и на останалите три велики сили към общия подход. Със последното си споразумение за Сирия те показаха, че могат да сближават подходите си в общ интерес.

Следва да се знае, че петото предварително гласуване на 26 септември въобще няма да има решаващо значение за определяне на реалните шансове на кандидатите. То може само да затвърди позициите на най-слабите кандидати и да ги убеди да се оттеглят от състезанието, което е основна цел на тези начални гласувания. Предоставя се също възможност на кандидатите да убедят делегациите в света защо трябва да ги подкрепят. Всяко такова гласуване преднамерено подлага на „стрес тест“ характера и зрелостта на кандидатите, за които може да се съди по реакциите им, проявеното хладнокръвие и техните контакти с делегациите в съвета при загуба на „окуражаващи“ гласове. Това обяснява честото вариране - за някои кандидати дори в големи граници - на резултатите от последователните гласувания. Поради това на предстоящия пети „стресов тест“ не бива да се гледа като на някакъв „решаващ критерий“, подсказващ нужда от радикална промяна в кампанията на България в ООН, а още по-малко - за смяна на кандидатурата, което би било един абсурден прецедент, водещ до загуба на всякакво доверие към България.

По отношение на Ирина Бокова селекционният процес се развива съвсем нормално. Проявените от нея кураж, рационалност, достойнство и дипломатически такт правят голямо впечатление, което е важно за всеки бъдещ ГС на ООН. Резултатите на Бокова досега варират между трето и пето място, което е ценно тактическо предимство. Нереалистично и ненужно е да се очаква първо или второ място за Бокова при петото предварително гласуване. Достатъчно е да се констатира, че тя си остава в челната група и продължава да има големи шансове да спечели в „оцветените гласувания“. За България е важно, че Ирина Бокова веднъж е успяла да натрупа 9 окуражителни гласа (необходимия минимум за селекция) и че има запас от 3 гласа „без мнение“, които заедно със 7-те й „окуражаващи“ гласа откриват възможност за поне 10 подкрепящи гласа. Бокова си остава също трайно водач в „женската група“, което я прави приемлива и дори привлекателна за активни поддръжници на „равенството на половете“ на кандидатите като САЩ и Великобритания. Не се учудвайте, че това противоречи на публикациите за българската кандидатура в тези две страни, които не идват от правителствени среди, чиито позиции са различни от тези на неконсервативните кръгове, породили международния скандал, въвличащ името на българския комисар в Брюксел. Стабилността на подкрепата на Ирина Бокова от страна на Русия, Франция и Китай е още един добър знак за нейното превръщане в потенциално печеливш кандидат. Ирина Бокова, а и всички други кандидати от Източна Европа ще продължат да печелят симпатии от радетелите на „справедливо регионално ротиране“ като Русия, Китай и много развиващи се страни.

Авторитетни политици и наблюдатели със значим международен опит като Александър Квашниевски, Бил Ричардсън, Георги Готев, Дейвид Кларк, Дик Рош, Мелик Кайлан, Миодраг Влахович, Чарли Инглиш и др. излязоха с убедителни анализи за очакваните от тях сценарии на развитие на диалога между петте велики сили в Съвета за сигурност от 3 октомври нататък. Те предвиждат, че селектирането на Ирина Бокова може с голяма вероятност да се превърне в приемлив компромис, след като двете водещи велики сили подложат на вето - всяка по свои специфични причини - кандидатите, временно класирали се пред нея.

Наистина след 26 септември е необходимо премиерът Бойко Борисов отново да прецени как и в какви нови направления следва да се насочи външнополитическата кампания на българската дипломация в подкрепа на Ирина Бокова. Българската кандидатка не следва да бъде оставяна практически сама да се бори за по-добро място във временното класиране на кандидатите. Кампанията в ООН си остава прерогатив и задължение на българското правителство, което е значително облекчено от добрите качества и успешното лично представяне на Ирина Бокова. Изпращането на писма с молба за подкрепа до наши партньори е правилно, но е недостатъчно. Авторитетни представители на българската дипломация следва да използват качествени свои връзки в ключови страни от Съвета за сигурност, за да осигурят достатъчна подкрепа за българската кандидатура.

* Авторът е д.ист.н., старши дипломат от кариерата (1975-2013), специализирал в ООН и заемал ръководни позиции в няколко международни организации от нейната система (1997-2013).