И все пак парламентаризмът е жив

Някак си по възрожденски – без техника, без системи за гласуване, чрез списъчна проверка – 45-ият парламент тръгна. И по възрожденски непринудено върна надеждата, че парламентаризмът не е умрял у нас. 

Възхитително е как физическото връщане на народните представители от сталинисткия архитектурен комплекс в триъгълника на властта обратно в истинския храм на народа – Народното събрание – веднага събуди онзи демократичен инстинкт, за който бяхме забравили.

Вестник „Труд“ от самото зараждане на глупостта да се смени храма на демокрацията със студените комунистически стени на бившия Партиен дом, настоява, отстоява и буни духовете сред читателите си, сред лидерите на общественото мнение, лидерите на народа, че подобно механично преместване на парламента е престъпление, че това е все едно да прехвърлиш свещениците от „Света София“ в сградата на Градския комитет на БКП. Дълго време настояването беше пренебрегвано, но оказва се, не е забравено и никой демократ не е спирал да мисли по същия като нас начин.

Великият Данаил Крапчев пише за смисъла на демокрацията. Умните хора отдавна са разбрали, че властта развращава, корумпира. Поради тази причина е измислен контролът. Парламентът контролира изпълнителната власт, медиите - всички власти, а накрая народът си казва тежката дума.

Няма никакво значение колко пари са похарчени - нека тежат на съвестта на тези, дето правят нещата, без да уважават Народното събрание. Заседанията, контролът, присъствието на медиите трябва да се върнат в сградата на парламента, не „старата сграда“, не „историческата сграда“, а Сградата. Партийният дом е административна добавка. Техническа база, нищо повече.

Та, върна се парламентът обратно в дома си и нещата потръгнаха с оптимизъм.

Още в самото начало трябва да се обяви и носителят на голямата награда - Мика Зайкова. От всичко, което прочетох, чух, гледах, не видях някой да изкаже нещо по-различно от възхита. Тя се държа като истински демократ, като истински народен представител, който милее за Народното събрание. Не си позволи да замълчи, когато чуваше обиди към институцията, но не престана и да бъде позитивна.

„Нашият народ много пъти ни е казвал къде грешим - вие, старите управници и ние, уж бъдещите нови, много пъти ни е казвал истината, но на 4 април той ни изпрати в тази зала с една единствена поръка - промяна!“
И промяната е тази, която всъщност е фундаментът на управлението в България. Записано е в конституцията и означава всичко.

(1) България е република с парламентарно управление.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Втората добра новина е новият председател на Народното събрание - г-жа Ива Митева. От партията на Слави Трифонов  „Има такъв народ“ удържаха на думата си и тезите си. Те налагат имена, които са доказани в своята област. Ива Митева не е партийна прищявка, не е вярна комсомолка, готова да се хвърли в огъня за Лидера. Не е Десислава Атанасова, един вид. Дори и като образование и опит. Точно опитът u на професионалист в Народното събрание събра възхищението на всички, които за първи път я гледаха. Дано да я гледаме по-дълго време, но за да стане това, нещата зависят от втория пласт на шоуто, което гледахме. Правителството.

Засега заявките са, че този парламент ще изкара дотогава, докогато новите лидери не си подготвят избори, които им гарантират повече представителност. Добрата новина е, че това може да се случи, само ако се реформира Изборният кодекс, при това по начин, който всички отдавна искаме. Кодекс, който ще ореже до голяма степен възможността за манипулация. Ако манипулациите, мъртвите души, сметките с крив молив продължат да съществуват, язък за Храма, язък за оптимизма към 45-ото Народно събрание!