Кабинет на личната вярност

Премиерът на Северна Македония Християн Мицковски ще внесе днес в парламента състава на новото правителството на страната

Вече всичко е ясно. Всички предположения, догадки и преднамерени спекулации остават встрани. Темата за това кой ще влезе във властта и кой ще седне на министерските кресла в новото правителство, толкова традиционно вкусна за братовчедите край Вардар, вече ще бъде снета от дневния и вечерен ред на махленските разговори.

Носителят на мандата за съставяне на кабинета - лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, обяви имената на петнадесетте министри от своята партия и от коалицията, с която той спечели категорично парламентарните избори на 8 май. Изпълнителните органи на партията одобриха предложения списък единодушно. Коалиционните партньори, с които той се договори да съставят бъдещия кабинет, също така легитимираха с решения на своите ръководни органи персоналните предложения за участие в изпълнителната власт. Всичко това означава край на предварителната процедура и дава право на Мицковски да изпълни обещанието си и днес, вторник, 18 юни да внесе в деловодството на Събранието пълния състав на новото правителство на Република Северна Македония.

Което пък означава, че до края на тази седмица в парламента ще мине гласуването на кабинета и на неговата програма за управление. В това няма никакво съмнение предвид мнозинството, което партиите, стоящи зад състава на кабинета, имат. Да не забравяме - освен коалицията „Твоята Македония“ начело с ВМРО-ДПМНЕ, своя дял от властта ще имат коалицията от четири партии на албанците ВЛЕН („Заслужава си“), както и на Движението ЗНАМ на кмета на Куманово Максим Димитриевски. Истински парламентарен комфорт е да имаш подкрепата на своите 58 депутати, плюс 14-мата на ВЛЕН и шестимата на ЗНАМ.

Но това не е всичко. Още при първия случай, когато новият състав на парламента трябваше да гласува промяната на структурата на правителството и увеличаването на министерските места от 16 на 20, както Мицковски предложи, бе гарантирано и квалифицирано мнозинство от над 80 гласа от 120-местния парламент. Подкрепата дойде от Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, който иначе твърдо отива в опозиция да изтърпи своето „наказание“ извън властта. Проява на гъвкавост или знак за бъдещо парламентарно поведение беше това, не знам, но оттук нататък темата за това какво ДСИ ще прави в опозиция, ми се струва, винаги ще бъде на дневен ред.

Защото някак си повече ми идва лицемерието от страна на победителите на изборите и скорошни бъдещи управляващи да фокусират обвиненията си към ДСИ само с това, че министрите от партията на Ахмети били основните и единствени носители на голямата корупция във властта. Прекомерното акцентиране на провалите на министрите на ДСИ, вменяването им на вини, които не са само техни, придружени с видимата доза злорадство в изказа, само потвърждават усещането, че зад всичко това има и нещо друго, лично. Мицковски изглежда не може да прости на Ахмети онази януарска вечер на 2017 г., когато като подпредседател на ВМРО-ДПМНЕ заедно с лидера Никола Груевски очакваха на най-горния етаж на централата на партията в Скопие откъм Тетово да се види белият пушек - знак, че Ахмети и неговият ДСИ са съгласни да участват в кабинет с премиер Груевски. Той бе победил на изборите, макар и само с двама депутати повече от Заев, но това не му стигаше за мнозинство. Надеждата бе жива до последната секунда на двадесетдневния срок, в който Груевски трябваше да представи кабинет, който да има подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ и на ДСИ. В последния момент Ахмети, усетил новата вълна и новите желания на външните партньори, предпочете да се откаже от сътрудничество  с Груевски и пристана на Зоран Заев.
За ВМРО-ДПМНЕ, скоро след това оглавена от Мицковски, започна седемгодишният живот в опозиция. Тези неща трудно се забравят, а още по-трудно се прощават, както се вижда.

На „първо четене“ в състава на правителството, което Мицковски предлага, някакви особени изненади няма. На ключовите постове са предложени партийни войници от тясното апаратно обкръжение на лидера на ВМРО-ДПМНЕ, или хора, с които той в различните периоди от своята трудова кариера е работил заедно. Чисто административно и законово в това от партиен ангажимент да преминеш на високопоставена държавна работа няма проблем. С едно изключение. Бъдещият министър на външните работи и на външната търговия Тимчо Муцунски в момента е кмет на един от големите райони в Скопие - Аеродром. Логично би било веднага след като седне в креслото на шеф на дипломацията да напусне поста си като градоначалник. Съвместяването на двата поста нито е законово, нито е логично. Но със самочувствието на победител Мицковски заяви, че в случаите, в които бъдещи министри са сегашни кметове, няма смисъл да се провеждат частични избори в общините, тъй като следващата година предстои вот за органи на местно самоуправление. Не бивало да се прави допълнителен масраф сега - през тази година парламентарният и президентски вот е достатъчен.

Две думи за Тимчо. Ако съм имал предварителна прогноза за някого, че ще бъде новият шеф на дипломацията, това е за него. Още навремето, когато като асистент на професор Владо Бучковски по Римско право в Скопския университет той помогна при снимките на документалния филм за европейската перспектива на Северна Македония, който правех за БНТ. След като заснехме разговора с професора в кабинета му, се преместихме с камерата в една от залите, където Тимчо бе събрал студенти и ги беше подготвил да разиграят дебат за ЕС, който ние да снимаме.

После на няколко пъти с Бучковски сме си говорили за него и за вероятността за бърза кариера на това момче, израснало в чужбина, в посолства с родителите си. А когато стана международен секретар на ВМРО-ДПМНЕ, нещата придобиха по-плътни очертания. Преди време един друг международник на ВМРО-ДПМНЕ в един предишен период на партията, първо стана заместник-министър на външните работи, а по-късно и президент на страната. Сещате се - Борис Трайковски. И ето сега, на 35 години Тимчо Муцунски оглавява дипломацията на Северна Македония.

И още една характеристика на кабинета. Не знам дали увеличаването на броя на министерствата от 16 на 20 е мотивирано с по-добра работа на администрацията, но не ме напуска усещането, че са търсени нови допълнителни кресла и кабинети за коалиционните партньори. Всеки от лидерите на партиите, които се явиха на изборите заедно с ВМРО-ДПМНЕ, получи някакво място. С портфейл, без портфейл, няма значение. Лидерът на Социалистическата партия Любчо Димовски е там, партията на ромите е представена достойно, но ако има нещо симптоматично в тези назначения, това е мястото, което заема председателят на Демократичната партия на сърбите Иван Стоилкович. Той ще бъде вицепремиер, отговарящ за отношенията между общностите. Човекът, който взе участие в неотдавна проведения в Белград националистически „Общосръбски събор“ очевидно ще бъде пряката връзка между премиера Мицковски и президента Александър Вучич, с когото, както говори публичната тайна в Скопие, Стоилкович бил много близък.

Иначе албанските партии взеха своите очаквани четири места, партията на Димитриевски - две. Тройната коалиция на Мицковски е сглобена.