Каква опозиция ще бъде БСП в новия парламент

Лидерката Корнелия Нинова вече ясно заяви личния си стил

Според популярното пропагандно клише БКП управлява социалистическа България в продължение на 45 години, а БСП доминира в управлението и на демократична България. Затова преходът ни е такъв, сиреч неуспешен. Като всяко клише, и това трудно се оборва с факти, но все пак ще припомня. Правителствата, в които участва БСП, са: двете на Луканов (февруари - ноември 1990 г.), на Жан Виденов (януари 1995 - февруари 1997 г.), на Сергей Станишев в коалиция (2005-2009), на Пламен Орешарски, отново в коалиция (2013-2004). С други думи, 8 от 27 години. Е, да, в правителството на Димитър Попов БСП има министри, един от които и вицепремиер (Александър Томов), но то управлява кратко (1990-1991). Така че и с тази добавка участието на БСП в изпълнителната власт е едва 9 години. А два пъти по-дълго, останалите 18 години, е в опозиция.

И когато днес искаме да оценим каква опозиция ще бъде БСП в 44 НС, трябва да имаме предвид, че тя вече има дълъг опит. Не само дълъг, а и разнообразен. Още при първото си изпадане от властта в края на 1991 г. БСП е заплашена със забрана, каквото е предложението на Ахмед Доган. Дотам не се стигна, но е конфискувано нейното имущество. От една страна, това бе възприето в част от обществото като справедливо възмездие, но от друга, й придаде облика на преследвана. От него се възползва младото ръководство с Жан Виденов, което наложи модела на дълбока и всестранна опозиционност. То успя да върне БСП в политическия живот и спечели изборите от декември 1994 г., при това с абсолютно мнозинство.

Само две години по-късно обаче БСП отново изпадна в дълбока изолация след краха на правителството на Жан Виденов. Сривът от началото на 1997 г. е толкова дълбок, че обединява всички срещу БСП и предизвиква разцепление. Но като парламентарна опозиция под ръководството на Георги Първанов БСП е внимателна и готова на компромиси.

Умерената линия върна симпатиите към БСП, най-ярка демонстрация на което бе избирането на Георги Първанов за президент през есента на 2001 г. Това обаче не означаваше връщане на БСП във властта както заради демонстративното й напускане от Първанов, така и заради унизителното трето място в изборите от юни 2001 г., триумфално спечелени от породилия огромни надежди бивш български цар Симеон Сакскобургготски.

БСП отново се озова в опозиция, при това нееднозначна, заради присъствието в правителството на Сакскобургготски на близки до нея политици (Костадин Паскалев, Димитър Калчев, Меглена Плугчиева). А и защото умереността на Саскскобургготски угаси политическите страсти и шансовете на крайната опозиционност рязко намаляха. Роди се обаче друго изкушение пред БСП - съчетаването на опозиционността със скрито участие във властта.

Едва през 2005 г. дойде дългоочакваната победа на БСП, но крайно недостатъчна за самостоятелно управление, затова Станишев беше принуден да направи коалиция, и то не двойна, а тройна (с НДСВ и ДПС). Това правителство даде най-продължителното участие на БСП в управлението, но с цената на толкова компромиси с идейните й принципи, че разочарова много симпатизанти. И изборният резултат от 2009 г. го демонстрира - БСП получи едва 17,7% от гласовете.

Разочарованието от „социално-либералното” правителство роди нова политическа вълна, олицетворена от Бойко Борисов в ролята му на „отмъстител” за всички нещастия от прехода. А със своите 40 депутати БСП в 41 НС е яростна опозиция и заради личния конфликт между Борисов и Станишев. Само че петното, поставено върху БСП от корупционния модел, описан от Доган като „обръчи от фирми”, трудно можеше да се отмие. Само грешките в управлението на „Борисов 1“ дадоха нов шанс благодарение на протестите от началото на 2013 г. Само че предсрочните избори дадоха патов резултат (120 депутати на ГЕРБ и „Атака” срещу 120 депутати на БСП и ДПС) и съставянето на правителството се превърна в математическо упражнение.

Последното засега участие на БСП в управлението беше в ненормалната ситуация на разделен парламент и остра конфронтация. Случайно или не, това доведе до трудно обяснимото за хората и до днес назначаване на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Обществото реагира остро с масови и продължителни протести и БСП пак загуби властта. Според принципа „всяко зло за добро“ това отприщи промените в партията. Но сривът беше толкова дълбок, че макар и с нов лидер в лицето на Михаил Миков БСП нямаше как да не продължи свличането си. Естествено последва поредната загуба и група от едва 39 депутати в 43 НС. А деструктивното въздействие на поражението направи БСП не само неефективна опозиция, а я тласна и към търсенето на виновни и остри вътрешни борби.

Така се стигна до новата промяна от пролетта на 2016 г., при която БСП не просто смени ръководството си, и то с жена - нещо, несрещано в столетната история на лявата партия, а и излъчи сигнали за завръщане на пътя на победата. И действително го направи на президентските избори с неочакваната кандидатура на ген. Румен Радев. Но също както и през 2001 г., парламентарните избори се оказаха по-трудна цел. По една или друга причина в новия парламент народът отреди на БСП ролята на опозиция. Затова въпросът днес е каква опозиция ще бъде тя с двойно по-голямото си присъствие в парламента и с почти изцяло обновената си парламентарна група.

Дългият опозиционен опит на БСП предполага, че в новия парламент тя ще бъде шумна и яростна опозиция. За това говори и вече ясно заявеният личен стил на новата лидерка Корнелия Нинова. Първите стъпки на БСП в парламента потвърждават тази прогноза. Но вътрешните сътресения, които продължават да бушуват в старата партия, показват, че в нея се развиват и други тенденции.

Така нареченото прагматично крило, част от което е или поне беше и Корнелия Нинова, не е доволно от продължилата твърде дълго опозиционна позиция, защото целта е участие в управлението. И ако това не може да стане пряко с победа, опитът показва, че може да стане чрез коалиция или скрито, чрез включване на кадри в по-ниските „етажи на властта” (по Тодор Живков), което не пречи на опозиционното говорене на високите етажи. Отстраняването на Георги Гергов от ръководството беше поражение за това крило. Въпросът, който остава, е дали това е трайно поражение, или е само временно отстъпление?

От споровете вътре в БСП ще зависи каква опозиция ще бъде тя в този парламент. Преобладаването на новите млади депутати и отстраняването на старите опитни не помага да се получи категоричен отговор. Защото неопитността дава шанс за ново начало, но и възможност депутатите да бъдат насочвани в „желаната” посока. Въпросът е каква е желаната от обществото посока - влизането на БСП във властта или очертаването на нова алтернатива за България. Както винаги, бъдещето ще покаже.