Какви риби ловят в мътната икономическа вода

У нас помпаме имотен балон, в Америка помпат финансов

Пазарите са волатилни, всички са в начален стадий на паника

Случи се едно – хората започнаха да забогатяват

Идва някаква икономическа буря, не знам дали я усещате във въздуха. Но има хора, които определено виждат, че нещо не е наред. Животът ме е научил да гледам какви ги вършат големите акули и да си правя изводите. А те, всички до една, в момента са настръхнали като заек, внимаващ за идващи вълци. Няколко събития, които се случиха в последните седмици, заслужават внимание и човек да се отдели за малко от отпускарското и почивно настроение. На никой не му се четат мрачни прогнози посред лято, но какво да правим – пишем за каквото ни поднася животът.

Пък той, животът, напоследък обича само мрачни краски да ни поднася. Първо беше коронавирусът, който блокира съществуването на всички ни за твърде дълго време. Още го преживяваме този вирус като някакво посттравматично разстройство на личността. Аз, единият, и до ден-днешен като видя човек с маска и търся най-близката църква, за да потърся утеха у Бога. После дойде войната в Украйна. Кървава, братоубийствена война, водена от сатрап, който все се чувствал заплашен, милият, което го кара да вади пушка срещу братята си. После дойде кризата в Близкия изток, която ескалира до висоти не виждани от десетилетия. Като за капак – атентат срещу Тръмп и оттегляне в 12 без 5 на Байдън от изборите в Щатите.

Всяко едно от тези събития самостоятелно е събитие, което се случва веднъж на поколения, а че и по-рядко. А на нас ни се случиха в рамките на няколко години едно от друго. Това има последици не просто за всеки от нас индивидуално и в лично качество. То има последици и върху глобалния икономически организъм. Не бива да забравяме, че икономиката и финансите не са някакви точни науки, чиито математически модели можеш да назубриш и да станеш голям експерт в тях. Те са колкото математика и сметка, толкова и психология и емоция. 

Ето един разбираем пример от българския ни мироглед. В България над 80 процента от хората разполагат със собствени жилища. Въпреки това най-големият ръст в икономиката се дължи на строителния сектор, който е прегрял до червено. С други думи, хората си имат жилища, но и продължават да купуват. Много от новопостроените сгради в София стоят празни, въпреки че са изкупени френетично на зелено. Приятели строители ми шепнат, че много често само като опънат трансперант на голия парцел, че нещо ще се строи, успяват да продадат толкова апартаменти, че да построят сградата до ключ и да им остане печалба. Същевременно само до преди 10-11 години цените на имотите бяха два пъти по-ниски. Спомням си добре как един нормален тристаен апартамент в широк център се продаваше за 120-140 хиляди... лева. Днес същият апартамент струва 220-240 хиляди... евро. Какво стана за 10 години, та имотите скочиха два пъти, два пъти и половина? Нима ни се увеличи населението? Нима София стана 4 милиона души? 

Случи се едно – хората започнаха да забогатяват. Ефектите от приемането ни в ЕС вече са акумулирани, бизнесът работи, когато държавата го остави на мира и въобще нещата започнаха да се случват. И какво става, когато хората имат пари? Търсят как да ги инвестират. Но понеже у нас няма реално работеща на високи обороти фондова борса, нито пък имаме културата да инвестираме във финансови инструменти, затова хората инвестират ирационално, без икономическа причина, в имоти. А и банките подпомагат този процес значително, но това е друга тема. Думата ми е за ирационалността на инвестирането. Хората си вкарват парите в това, което познават, без значение дали е добро или лошо за тях.

Същото нещо се случва навсякъде по света, като се отчитат съответните национални особености. У нас помпаме имотен балон, в Америка помпат финансов. Тук хората са научени да инвестират в имоти, в Щатите са научени да инвестират във финансовите пазари. Няма някаква кой знае каква икономическа причина „Тесла“ да е най-голямата автомобилна компания в света по пазарна капитализация. „Тесла“ са толкова големи, че изпреварват втората най-голяма, третата най-голяма, четвъртата най-голяма и петата най-големи автомобилни компании...взети заедно. Същевременно по брой продадени коли „Тесла“ дори не влиза в топ десет, докато по приходи са на ръба на топ десет. Това иде да каже, че по производителност или приходи няма причина „Тесла“ да е толкова скъпа, но това е абсолютно ирелевантно, защото фактите са каквито са. Пазарът не е необходимо да е логичен, за да работи. Той следва някаква си негова логика, която е функция на най-малкото общократно светоусещане на всички участници в него.

Защо ги говоря тези азбучни неща? Защото кризите винаги идват с някаква фундаментална причина, но се превръщат в бедствие, когато се обади човешката природа. Страхът от провала е един от най-мощните мотиватори и движещи сили на планетата. Той върви редом с желанието за печалба, вплели са се като Ин и Ян. Когато масово участниците в пазара смятат, че иде нещо лошо, то най-вероятно се оказват прави. Ето например в момента Уорън Бъфет, един от най-легендарните инвеститори в историята, седи върху богатство от малко под 300 милиарда долара, които няма къде да инвестира. Просто нищо, в което би могъл да вкара тази гигантска сума, не му се струва безопасно. Същевременно той продаде огромен пакет от акции в „Епъл“, както и от „Банк ъф Америка“. Буквално дни след това финансовите пазари се сринаха, занулявайки печалби от 12-15 месеца назад във времето. Япония се събуди на ръба на финансов колапс, а усещането из Уолстрийт е, че най-лошото тепърва предстои.

Предвестници за тези проблеми имаше отдавна. Един от секторите в глобалната икономика, с които съм свързан и разполагам с необходимия поглед и информация – търговията с метали – буксува от месеци. От три месеца насам цените на металите са в ступор – нито продавачите на суровини могат да продават по-евтино, нито преработвателите на тези суровини могат да ги купуват по-скъпо, нито крайните потребители на готови стомани могат да плащат повече. В момента всички по веригата снабдител – преработвател - потребител са еднакво недоволни и всички инкасират твърде скромни печалби, а някой откровено губят пари. Знаете ли кога се случи последно пазарът на метали да замре така без някаква видима причина? Месеци преди да избухне финансово-икономическата криза от 2008 година.

Както казват мъдрите хора в мътна вода се лови най-добре риба. В случая виждаме, че вече водата помътня. Пазарите са волатилни, всички са в начален стадий на паника. Дали ще се овладее, както вече успяха факторите да успокоят страстите поне няколко пъти в последните години, предстои да видим. Но сигурното е едно – понеже нямахме други проблеми в последните години, на вратата чука и финансови турбуленции. Както отговаряше един приятел на въпроса „Как си?“ – „Само, дето комета не ме е ударила, иначе съм добре“. Та, и ние всички вкупом сме така. Добре сме, чакаме си кометата.