Какво да очакваме от Камала Харис

Вицепрезидентката е странна птица - личностно не е подготвена за такава голяма игра

Американска вътрешна политика, която е структуроопределяща за състоянието на целия свят, е във фокуса на поредица от черни лебеди

Големият Насим Талеб популяризира в световен мащаб тезата за “черния лебед” - онези непредвидими и по правило непредсказуеми събития, които имат заряда да трансформират посоката на движение на цяла общност или дори на света. В днешно време, което е като в онова прословуто китайско проклятие едно интересно време, сякаш живеем в свят, изтъкан от черни лебеди. Непредвидимото стана норма, което го прави очаквано, което спира да го прави непредвидимо до степен на това, че знаеш, че ще се случи нещо с огромен трансформационен заряд, просто не знаеш какво ще е точно. С други думи - седим си ние с вас и чакаме да ни се случи нещо лошо, но дали ще ни удари гръм или метеорит, не знаем. Само знаем, че едва ли ще е добро. Примери за такива събития от последните години дал Господ.

Пандемията от COVID беше точно такова трансформационно събитие с напълно непрогнозируем характер. Нямаше кой да може (от широката общественост, не от засекретени разузнавателни центрове) да прогнозира, че един вирус в Китай ще затвори света за три години, ще модифицира цели индустрии, ще фалира други, ще въздигне трети. Не подлежи на анализ и прогноза - случайно, наглед, събитие, което променя курса на движение на цялата планета. В някаква степен същото беше и с руската агресия над Украйна. Да, знам, че русофилите ще кажат, че те били „провокирани“ отдавна от Украйна, но остави, че това не е вярно, но и те самите не можеха да повярват на слуващото се и се скриха първите часове на агресията. Най-малкото, защото дори тяхната Захарова беше обявила, че само „луди хора без морал“ могат да мислят, че Русия ще нападне Украйна.

Днес американска вътрешна политика, която е структуроопределяща за състоянието на целия свят, е във фокуса на поредица от черни лебеди. Първо дойде опитът за убийство на Тръмп, разминал се на милиметри. Събитие, което не се е случвало от десетилетия и е един от най-големите разузнавателни провали в историята на Сикрет Сървиз, която иначе има безупречна репутация. После дойде оттеглянето на Джо Байдън от надпреварата в 12 без 5. Ако последният президент, по когото е стреляно, е Рейгън в началото на 80-те, то последният действащ президент, който се е отказал от кампания по преизбиране, след като е имало всички индикации, че така ще направи, е Линдън Джонсън от края на 60-те години. Но Джонсън все пак се отказва месеци по-рано, оставяйки достатъчно време Демократическата партия да избере по редовния начин своя кандидат - вицепрезидентът на Джонсън Хюбърт Хъмфри, който катастрофира срещу непрежалимия Ричард Никсън.

Да не говорим, че покрай тези събития - атентатът над Тръмп и оттеглянето на Байдън - също имаше събития без аналог в историята. Например военизирането на съдебната система срещу Тръмп, повдигането срещу него на редица дела, включително и формалното му (макар и несъстоятелно) осъждане в Ню Йорк. Това също бяха събития, които никога не са се случвали и макар да личеше, че ще се случат, все пак никой не е вярвал до какви екстремуми ще стигнат демократите. Все е бива, бива, ама чак толкова не биваше. Да не забравяме, че ФБР направиха рейд на дома на Тръмп, ровичкаха из гардероба на жена му и въобще станаха за срам. С други думи, както вече казахме, единственото сигурно е, че ще е несигурно. Ако все още важаха нормалните правила на политиката, щях да кажа с голяма доза вероятност, че Тръмп ще спечели изборите лесно. Но днес не смея да направя такава прогноза с лека ръка, най-малкото, защото нищо не е решено все още.

Коя е Камала Харис? Вицепрезидентът на Байдън, бивш сенатор от Калифорния и бивш главен прокурор на Калифорния е... странна птица. Личностно тя не е подготвена за такава голяма игра. Но политиката не е битка между личности толкова, колкото е битка между лагери и идеологии. Камала Харис беше кандидат за президент преди 4 години, но катастрофира на първичните избори. После, след като Байдън я посочи за свое вице, тя направи няколко запомнящи се гафа, но отделно от това и успя да се провали в миграционната политика на Белия дом, където беше посочена от Байдън като отговорния човек. С други думи, тя няма кой знае каква история на успеха, а личните ѝ качества са по-скоро недостатъчни за висотата на идеологическия сблъсък, който предстои.

Всичко това обаче е абсолютно ирелевантно. Много биха сбъркали онези, които биха подценили нейната кандидатура, само защото не я харесват. И аз не съм ѝ  фен, предполагам си личи, но когато правим анализи не сме се събрали да сме агитка на този или онзи, а сме тук, за да се опитаме да сме обективни. От този ракурс трябва да се каже едно - кандидатурата на Камала Харис е изключително опасна за екипа на Тръмп. И ви уверявам, че познавайки добре машинарията около него, никой не я подценява. Байдън беше лесен за побеждаване опонент, защото не е в кондиция. Но електоралната машина на демократите е толкова мощна, че там и магаре да издигнат, стига магарето да е в час, ще има шансове.

В полза на Харис се задействат няколко големи центъра на влияние. Първо, включва се медийно-промишленият комплекс. Всички мейнстрийм медии ще говорят до деня на изборите какъв велик кандидат е Камала Харис. Тя ще бъде обгрижвана и обслужвана медийно по начин не виждан досега в американската политическа история. Второ, нейният избор е символен и говори на две разколебани групи избиратели, но от особена важност за крайния резултат - чернокожите и жените. Трето, зад нея ще се подреди гигантски финансов и организационен ресурс, който е трудно да бъде пренебрегнат.

Да, личностно, Тръмп е много по-подготвен. Отделно той е в много добра кондиция политически. Разполага с огромен финансов ресурс, партията му е мобилизирана и единна, къпе се във френетичната любов на своите последователи. Ако изборите бяха днес, той щеше да победи без капка съмнения. Но изборите не са днес. До ноември има твърде много време, в което опонентите му да се мобилизират и да ерозират подкрепата за него. Отделно тези избори, както почти всички преди тях, ще се решат от умерените и необвързани с двете партии избиратели. В случая Камала Харис ще се търси да бъде брандирана като събирателен образ на онези, които не харесват Тръмп. Анти-Тръмп реториката има своето място на политическия терен и много от колебаещите се биха се подвели по нея. Джо Байдън нямаше нито енергията, нито убедителността да яхне тази вълна, но при Камала Харис нещата не стоят по същия начин.

А и да не забравяме, че винаги може да се появи и някой черен лебед, за който вече стана дума. Знае ли човек - може демократите да решат да унижат Байдън за последно и да го накарат да подаде оставка, с което да произведат Камала Харис в първата жена президент. Това допълнително ще засили аурата и легендата около нея. А ако в дните и седмиците преди вота вземе, че се появи и нещо друго - я някоя нова война, я ескалация на съществуваща, я астероид ще открият да лети към земята, я вулкан ще изригне, я друго нещо - това може да обърне ситуацията на 180 градуса. Та, да, Тръмп е във възход и изглежда има всички шансове. Но ще сбъркаме, ако подценим демократите и черните (им) лебеди.