Формулата е такава, каквато съществува в други разделени балкански народи
Колко часове щеше да остане независима Македония през 1992 г., ако Белград не се страхуваше от София?
В едно изречение: България иска същите отношения, каквито имат всички разделени балкански нации със своите братски народи. Същите, каквито са между Гърция и Кипър, Сърбия и сродните им републики, Албания с Косово, Румъния с Молдова, дори малко по-далеч Германия с Австрия. Нищо повече.
Проблемите: езикът и общата история.
Примерите: Езикът - когато отидох в Никозия трудно разбирах ежедневния диалект в Кипър, въпреки че съм изучавал гръцки. Един мой колега гръцки дипломат също ми каза, че и за него е сложно да ги разбира, особено в областите около Пафос.
Въпреки това, никой не си и помисля да каже, че в Кипър на се говори гръцки език. Даже настояват, че техният диалект е първичният и най-правилният - там имат звуци като „Ч”, „Дж”, „Щ”, които в съвременния гръцки език липсват.
В Австрия никога не се е чуло да казват, че не се говори немски. Да, наистина това не е „Hoch Deutsch”, но и в Германия не винаги им разбирах, например във Фрайбург. Примерите за Прищина или на какъв език говори Милорад Додик в Босна са също показателни.
Общата история - Никога не съм чул кипърците да се отказват от общата им история с Гърция. Въпреки негативните си периоди, например идеята на метежниците срещу президента Макариос за „Еносис”, сливането на двете държави от 1974 г., инспирирано от Атина и довело до инвазията на Турция и разделението на острова. Паметниците на техните общи герои стоят, а булевардите на кипърските градове още носят името на генерал Гривас, създателят на тайната въоръжена организация ЕОКА-II.
Общата история на Австрия и Германия никой не я отрича нито във Виена, нито в Берлин. И там имаха Anschluss - „Обединение”. Имаха и общ лидер - фюрер. Адолф Хитлер беше австриец. Получава германско гражданство, едва след като печели изборите и трябва да се закълне в Райхстага. Тази обща история превърна столиците им през 1945 г. буквално в лунен пейзаж.
Давам примери за всички държави около нас, държави членки на ЕС, което означава, че това вече е направено и е възможно. Това, което е невъзможно да се гледа и то не само от нас в България, но и от Европа са изгаряните български знамена в Скопие, поруганият паметник на загиналите български туристи в охридското езеро, тъпите вулгарни определения към българската външна министърка Захариева и бившата такава на Гърция - Дора Бакояни (сестрата на сегашния премиер Мицотаикс), от официален северно-македонски държавен служител. И подчертавам това пред тези официални служители от ЕС, които се чудят защо ние искаме гаранции за добросъседски отношения... Господа, видяхте ли ги? Въпроси към Скопие имате ли?
Нагледахме се на всякакви обвинения този месец. Фашисти! Относно фашистите имам един сериозен въпрос... умишлено пренебрегван в цялата Титовска Югославия. По време на Втората световна война армията, която унищожаваше всякаква фашистка сила е била Червената армия. Как така се получава, че в цяла Европа, на края на войната остават като легални формирования единствено две армии, Червената армия на СССР и... Българската армия? Всички останали са били разформировани, румънската, унгарската, чешката, полската, френската... за италианска и германската не говорим. Единствено българската армия участва във втората фаза на войната като единно формирование, със запазени генерали, висши офицерски чинове, структура и дори царски ордени и медали. На Парада на победата в марш пред Кремъл преминава българският генерал Владимир Стойчев с българска униформа и български нагръдни отличия. Фашистка армия ли е била българската, марширувайки по Червения площад?! Дали сме 25 000 души жертви по бойните полета на същите тези наши братя южни славяни.
Другата национал-македонска теза: Българите не искат да има Македония и са против независимостта на страната им?! Никой обаче не даде отговор на въпроса защо и как я получиха тази независимост? Колко часове щеше да остане независима Македония ако не беше признанието на България през 1992 г., Югоармията щеше да се саморазправи със скопските сепаратисти по начин по-жесток отколкото със словенските, хърватските и босненските си „събратя”, ако не беше страхът от България. Държавата ни разполагаше с военни сили и средства далеч надвишаващи възможностите на Белград. И точно това преимущество убеждава руския президент Елцин да признае и той Македония, не толкова авторитетът на президента Желев. В руския Генерален щаб са си давали ясно сметка, че този конфликт може да изведе от играта важен съюзник - Сърбия.
Какво междувременно правеха македонските политици за суверенитета си? Предлагаха обща държава между Сърбия, Македония и Гърция. Факт! Киро Глигоров водеше такива преговори с Милошевич и Константинос Мицотакис. Гърците осъзнаха, не без наша помощ, в какъв албански котел могат да ги вкарат тези идеи, а предоставяне на суверенитет и се отказаха. Така Македония отново остана независима, въпреки някои техни политици. Последва гражданската война с албанските части на Армията за освобождение на Косово. Могат някои и да се подсмихват, но точно тогава България реши изхода на войната. Предаденото безвъзмездно тежко въоръжение - танкове, артилерия, минометни системи, логистичната и не само... поддръжка от нас спаси независима Македония.
Започнаха преговорите за влизане на Македония в НАТО. България беше водеща държава. Ако искахме да останат в мъглявината на „Велика Албания” още там можехме да наложим вето. Много добре осъзнавахме, че влизането на страната в НАТО дава гаранция за суверенитета на Македония.
Последва срещата на върха в ЕС през октомври 2019 г. Много мощни държави като Франция, Белгия, Нидерландия, Испания бяха против започване на преговори за членство. България застана зад нашите приятели в Скопие. Настоявахме за нов преговорен процес и го постигнахме.
Фактите са трудно оборимо нещо. България иска тази страна да я има. Ние искаме държавата да съществува в рамките на нашата обща история и общ език, както дадох пример с държави вече членки на ЕС. В това няма нищо странно... искаме да имаме един искрен, братски съсед, както всички други вече имат такива, вижте посочените от мен по-горе примери.
Какво пречи това да се случи?
Откровено и по братски казано, пречат чужди сили. Тези, които не искат Република Северна Македония да влезе в ЕС преди тях и тези, които не искат да имаме единно пространство в НАТО. Това е чужд приоритет, но не наш с нашите приятели в Скопие.
Ако продължава този безсмислен спор България може да намери много и силни поддръжници. Държави като Франция, Нидерландия, Белгия, Испания... Може да намери и сили вътре в македонската политическа структура. Албания също е засегната от спирането на процеса, те са втората кандидат-членка. Едва ли дълго могат да чакат спора за Гоце Делчев и езика да ги възпрепятства към ЕС. Албанските партии в Република Северна Македония са ключови за всяко едно тяхно правителство. Но държа да подчертая... България не е тръгнала към пълномащабна конфронтация, защото тези сили са външни за нас и нашите братя в Скопие. Те не са наши! Това трябва да се осъзнае в Скопие... външните сили... не са наши!
Труд
