Как да се справим с демографията у нас

Като министър дадох гражданство на 35 000 души, а за миналата година отчитат само 3380

Един случай отпреди седмица подсказва колко е добре обслужващите институти да се ръководят не от фризьорки, а от специалисти. Колкото и да звучи това като шега, го казвам сериозно – ето какво имам предвид. Преди седмица българското правителство получи доклад от Института по демография към БАН, ръководен от професор Антоанета Христова. На пръв поглед всичко е наред и съвпада с моята идея България да се управлява от професорски правителства. Госпожата е много красива и вероятно заради прекрасния си външен вид е получила работно място с висок обществен престиж. Но за нейно съжаление с не малки отговорности. Забелязвам, че тази госпожа е много чест гост в телевизионните студия – и сутрин, че и вечер. Говори по всички други въпроси – най-вече по политически, но не и за демографията. С удоволствие бих приел госпожата в моето движение, но я предупреждавам предварително, че ще работи само по специалността си, каквато и да е тя - философия, социология, политология или нещо друго.

Какво се съдържа в този доклад? Мнението след анализа на ситуацията и действащите фактори е, че през 2014 година – тоест само след 22 години, България ще бъде 5,3 милиона души. Това е тотално невярно! Защото госпожата и екипът й са разгледали само един фактор, влияещ върху демографската ситуация, макар тя да твърди, че са повече. Този фактор е раждаемост и смъртност. Вярно е, че по него България намалява с 40-50 000 годишно и изчисленията наистина показват, че след 22 години в страната ни ще има 5,3 милиона жители. Но това не е единственият фактор, който влияе върху ситуацията – даже е най-малкият. Това е така, защото развитието на икономиката е един много по-мощен действащ фактор.

Каква е ситуацията при сходни с нас страни? Германия, Италия и Япония (дори италианците – тези любовчии намаляват по признака раждаемост – смъртност). И защо е така? Раждаемостта в миналото ни е била 7-8 до 10-12 деца в едно семейство. Тя се дължи на това, че че обществата (горецитираните също) тогава са били земеделски и на селяните е била необходима работна сила да обработват земята ръчно. Сега раждаме по едно-две деца и то по съвсем други мотиви. А те са: да видим себе си възпроизведени, да направим густо на баба и дядо, на мама и тате, които да се грижат за внуците си, да си видят буквичката, ако не цялото име и т.н. След като раждаме само по едно или две деца, намаляват дори и общества с перфектна социална система като Германия, Италия и Япония. Говори се за начини да се увеличат всякакви придобивки на младите семейства в България. Те обаче няма да доведат до решаване на проблема, макар че поне малко биха вдигнали раждаемостта – може би с не повече от няколко хиляди деца годишно.

Решението на проблема има съвсем друга плоскост. И то е – даване на гражданство при ОБЛЕКЧЕНИ режими на хора от нашата историческа диаспора. А тя е голяма – 4 милиона българи живеят в Казахстан, Русия, Украйна, Молдова, Румъния, Сърбия, Косово, Македония, Албания, Северна Гърция, Турция. Повечето от тях са хора от държави (без Румъния и Гърция), които не са от Европейския съюз и ужасно желаят да попаднат в него, за да ползват всичките благини на безмитна търговия, на свободното движение и т.н.

Да видим колко молби има в Агенцията за българите в чужбина и колко от тях са удовлетворени миналата година? Срамно е, но те са само 3380 души – това е десетина пъти по-малко отколкото по времето, когато бях министър и отговарях за българите в чужбина. Работейки по остарелия закон, успях да направя близо 35 000 души български граждани. Тези 3380 души, дадени от правителство, в което патриотите имат съществен дял в управлението, са 4 пъти по-малко дори от предходната година, когато се смяташе, че ДПС съзнателно проваля даването на българско гражданство и го беше смъкнало до 12 000 души.

Какво следва да направим? Националното движение „Кан Кубрат“, след като спечели властта, ще изработи закон за даване на българско гражданство, какъвто вече направих през 2010 година. Тогава от мен го взеха румънският и унгарският посланици и го отнесоха в своите страни. Миналата година Румъния е дала гражданство на 650 000 молдовци! И Молдова вече е населена почти изцяло с хора с румънско гражданство, а наскоро на голям митинг, съвместен с румънски патриоти, поиска да бъде присъединена към Румъния. Това рано или късно ще стане. Унгария пък е дала гражданство на 550 000 души за миналата година. Нека да ги сравним с нашите 3380 души, за които Илияна Йотова гордо заяви, че е подписала укази.

Стават обаче и още по-лоши неща. Мой приятел от Шумен, построил току-що голяма текстилна фабрика със 700 души персонал и сключил договор с италианското правителство пет години да шие униформи на италианската армия, не е могъл да намери 200 човека в Шумен и окръга, затова е сключил договор с бесарабски българи. Нашите служби обаче са им попречили и те затова са приели румънско гражданство. Румънците разбира се го дали охотно, и сега те ще дойдат в България да работят във фабриката на г-н Илия Попов като граждани на ЕС. Това е много гадно, но е факт.

Съществува трети показател. Преди 10-ина дни беше отпразнувано тържествено, че по метода ин витро са се родили 1000 българчета. 250 000 двойки в България (справка д-р Милен Врабевски) не могат да имат деца по нормалния Божи път, но могат по метода ин витро. Той обаче е доста скъп и един опит за него струва 5000 лева. Макар правителството да реши да субсидира и увеличи тези опити, много българи, ако имат финансова възможност, търчат в Турция. Защото един опит в техните клиники струва 2500 лева. Необходимо е да посрещнем тези 250 000 двойки и да честваме не 1000, а 100 или 200 000 родени дечица по този метод. Това освен друго, решава и много човешка мъка. Хора, които искат да имат деца, но не могат.

Четвърти ресурс са гражданите на други страни. Това е метод, който България е използвала още през Средновековието, приемайки на своя територия печенеги, узи, кумани, авари, алани, татари и др. Тези хора много бързо са се издигали в българската общност поради това, че единственото условие е било да приемат православието. Приемани са в християнството и езикът в църквите и училищата е бил български, а в армията също на български език са се учили да изпълняват команди, заповеди и много бързо са се асимилирали в българската народност. Асимилирали сме бързо и лесно, но затова вече сме писали – и арменци, и руснаци и всички други, които след Освобождението са населявали България. Затова този ресор също не е за пренебрегване. В някои страни като САЩ, Канада, Малта, Кипър и други е определена такса, която те трябва да платят, за да станат български граждани. Ние сме измислили една идиотска система, в която до две-три години никой не е станал. А нещата са много прости – в член 16 в закона за българското гражданство, който визира именно такива случаи, се казва, че гражданство се дава за особени заслуги в българската нация в областта на спорта и културата. С спорта е ясно – всеки бразилски футболист, взет от плажа Копакабана в някой наш отбор и научил, че топката не е четвъртита, а кръгла, получава българско гражданство, за да може да играе у нас. А в областта на културата стават смешни неща.

Понякога някой става българин, защото е дал 20 000 за закупуване на експонат за националната галерия. А други и 200 000 да дадат – не стават. Просто защото така е решил някой от многобройните чиновници, по които се движат документите в министерството на правосъдието или дори в президентството. Не бива – трябва да внесем само едно изречение в този член 16 като определим каква е таксата. В САЩ тя е е 1 милион долара, в Канада е 600 000 долара, а в Англия е 400 000 паунда, в Малта е 400 000 евро. Ето как хем можем да намерим пари за реставрация на наши обекти, хем ще имаме достатъчно български граждани. За справка по тази линия трябва да се попита кметицата госпожа Фандъкова, с какви пари е реставрирана криптата на храма „Света София“. Близо 600 000 лева внесоха американци, които искаха да станат български граждани по мое време. И когато ги попитах защо искат да станат наши граждани, те казаха: „Хубава страна, обичаме я много, тук искаме да живеем“. Споделих това на бившия финансов министър Симеон Дянков, а той направо ме сряза с въпрос: „А къде си виждал страна с 10-процентов данък, няма такава страна!“.

Ето начини да решим демографията, защо да не се възползваме, както правят това много други страни.